Решение № 12088 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 319/2009 г.

Решение № 12088 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 319/2009 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитрина Иванова Дряновска - Илиева, подадена чрез пълномощника й по делото - Иван Димитров Дряновски, срещу решение от 27.10.2008 г. по адм. дело № 491/2008 г. на Административен съд - гр. Монтана. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - началникът на РДНСК - Монтана и кметът на община Лом, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие и предлага производството по делото да бъде прекратено. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Обжалваното решение е постановено на 27.10.2008 г. Видно от съобщението за изготвянето му до пълномощника на касаторката, в разписката на гърба на съобщението е отбелязано, че същият е получил съобщението с препис от решението на 17.10.2008 г., т. е. на дата, предхождаща постановяването на съдебния акт. С оглед констатираното несъответствие, посочената в съобщението дата не би могла да се приеме за достоверна, поради което при липса на други данни за съобщаване на решението, настоящата инстанция приема, че подадената на 19.11.2008 г. касационна жалба е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и следва да бъде разгледана по същество. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Димитрина Иванова Дряновска - Илиева срещу заповед № ДК-02-М-28/15.07.2008 г. на началника на РДНСК-Монтана, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "гараж", изпълнен в УПИ IX, кв. 84 по плана на гр. Лом, без необходимите строителни книжа. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че строежът е осъществен през 1990 г. без строителни книжа, поради което е незаконен. Счел е, че са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, тъй като е налице влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа, постановен от главния архитект на община Лом в производство по § 184 ПЗР на ЗУТ. Решението е правилно. Не са допуснати от съда по същество сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е обсъдил фактите от значение за предмета на спора, както и доводите и възраженията на жалбоподателката. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт, като съдът се е произнесъл по претендираните в жалбата срещу него пороци. Атакуваното решение е обосновано и правилно е приложен материалният закон. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Касационната жалбоподателка не оспорва, че се касае за незаконен строеж, изграден върху имот - частна общинска собственост, без строителни книжа, който е констатиран с констативен акт, съставен от органите на РДНСК - гр. Монтана. При липсата на издадени строителни книжа и влязъл в сила отказ за узаконяване на процесния гараж административният съд правилно е приел, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 225 във връзка с § 184, ал. 12 ПЗР на ЗУТ основания за премахването му, поради което изводът на съда за законосъобразност на издадената от началника на РДНСК - Монтана заповед се споделя от касационната инстанция. Неоснователни са оплакванията на касаторката за опорочаване на решението поради неприлагане на хипотезата на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ относно търпимостта на незаконните строежи. Доказателствата по делото сочат на неприложимост на цитираната разпоредба, поради липса на кумулативно изискуемите от закона условия. Няма данни незаконният строеж да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., нито пък Дряновска - Илиева е имала отстъпено право на строеж към момента на изграждането му. Представеният договор от 1999 г. е ирелевантен за спора, тъй като е от дата, по-късна на изграждането му и няма действие за изграден вече строеж. Що се отнася до твърдението за невъзможност за самостоятелното премахване на гаража без да се засегне цялата функционално свързана и неделима постройка, това обстоятелство е неотносимо към преценката на законосъобразността на процесната заповед, която е издадена при осъществяване на изрично посочените в приложимата материалноправна норма предпоставки. По изложените съображения Върховният административен съд в настоящия състав, счита, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение