Решение № 4859 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 602/2015 г.

Решение № 4859 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 602/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Петър Илиев Ангушев от гр. Гоце Делчев, чрез пълномощника му адв. Ани Мейзинева срещу Решение № 1896 от 19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 485/2014 г. от Административен съд Благоевград, в която са изложени доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - Директорът на ОД на ДФЗ - Благоевград не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Петър Ангушев срещу Заповед № 03-010-РД/61 от 13.05.2014 г., издадена от директора на ОД на ДФЗ - Благоевград, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на делегираните му, от изпълнителния директор на ДФЗД - РА правомощия, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалния и материалния закон. Постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. По делото не е приложена заповедта, с която са делегирани правомощия на директора на ОД на ДФЗ, поради което изводите на съда, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган са необосновани. Но дори такава да е цитираната в административния акт заповед № 03-РД/1869 от 07.05.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, с която той е делегирал на директора на ОД на ДФЗ - Благоевград, на осн. чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а от ЗПЗП свои правомощия, издателят на процесната заповед не е разполагал с материална компетентност да издаде акт с оспорваното съдържание по следните съображения: По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", какъвто е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП). С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор към момента на издаване на оспорвания административен акт 13.05.2014 г. - да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. Законът за подпомагане на земеделски производители, в относимата му редакция (преди изменението на чл. 20а, ал. 3 с ДВ, бр. 12/2015 г.), не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия, поради което той не е могъл да ги преотстъпва на подчинени нему лица, в това число и на директора на ОД на ДФЗ - Благоевград, който е подписал, като издател, конкретния административен акт. Това действие е могъл да извърши след 16.02.2015 г., когато е влязъл в сила акта за изменение и допълнение на ЗПЗП. Като носители на държавна власт, административните органи разполагат с определен обем от права и задължения, които представляват тяхната компетентност. Компетентността на административните органи, както е записано чл. 4, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, се определя със закон. По правило със закон се регламентират онези обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Що се отнася до необходимостта от трайно уреждане на компетентността на административните органи, тя произтича от динамиката и значимостта на изпълняваната от тях изпълнително-разпоредителна дейност, свързана с решаването на широк кръг от въпроси от всички сфери на обществения живот. Оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което не поражда правни последици. Затова постановеното от административния съд решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на Заповед № 03-010-РД/61 от 13.05.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ - Благоевград. Предвид изхода на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски би била основателна, ако неговия пълномощник бе изпълнил задълженията си по чл. 80 ГПК и бе представил списък на разноските до приключване на последното заседание в касационната инстанция. Списъкът е представен с допълнителна молба от 04.04.2016 г., поради което искането не може да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение