Решение № 15229 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2018 г.

Решение № 15229 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Теленор България" ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост" 4, Бизнес парк София, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М. Велчева против решение № 9954 от 19.07.2018 г. по адм. дело № 2905/2018 г. Върховния административен съд, седмо отделение. Навеждат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в касационната жалба и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на принудителната административна мярка. Представя доказателства, че предписанията са изпълнени. Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Н. Темелкова с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "Теленор България" ЕАД срещу решение № 359 от 06.07.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което с което на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), регулаторът е изискал от дружеството в 14-дневен срок от получаване на решението да приведе дейността си в съответствие с чл. 46, ал. 1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения (ОИ) като занапред при изменение на индивидуални договори за ползване на мобилна телефонна услуга, които се извършват по инициатива на предприятието, уведомява предварително и персонално абонатите, чиито договори се изменят, като предизвестяването в този случай се извършва в срок не по-късно от 30 дни преди влизане в сила на измененията, при спазване на реда, предвиден в чл. 47 и чл. 48 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения – с изпращането на кратко текстово съобщение "SMS", което да може да бъде съхранено на телефонния апарат на абоната; с решението се изисква предизвестието за изменението да бъде оформено като отделен и самостоятелен документ под формата на кратко текстово съобщение и да съдържа информация за предстоящите изменения на индивидуалния договор, за точната дата /ден, месец и година/, на която влизат в сила измененията и за правото на абоната да прекрати индивидуалния договор без санкция в срок до един месец от влизането в сила на измененията. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с действията си дружеството е допуснало нарушение на чл. 46, ал. 1 от Общите изисквания, във връзка с чл. 47 и чл. 48 от Общите изисквания, относно начина по който потребителят е следвало да се уведоми за изменението, както е посочено в диспозитива на административния акт. Решение е правилно. От фактическа страна е установено, че "Теленор България" ЕАД по своя инициатива е увеличило цената на услугата "получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение" от 0, 60 лв. на 0, 90 лв., с което е изменило договора си с абоната, с всички произтичащи от това последици, за което е уведомило абоната със следния SMS: "Poradi natsionalni I evropeyski regulatorni iziskvania Telenor izmenya Obshtite uslovia za mobilni uslugi ot 30/04/16. Informatsia na http: //wap. telenor. bg/atc". С констативен протокол № С-АМ-006/19.01.2017 г., съставен от инспектори към КРС е установено, че потребителят С. Славов се е ползвал от мобилен номер [номер], въз основа на Допълнително споразумение от 24.07.2015 г., сключено за срок от 24 месеца. Във връзка с договорните отношения за посочения мобилен номер между Теленор и крайния потребител, от страна на "Теленор България" ЕАД е извършена промяна, едностранно е променена таксата за "Получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение", като е била изменена от 0, 60 лв. на 0, 90 лв. Таксата се начислява при поискване от потребителя, когато номерът му е бил спрян поради незаплатени от негова страна фактури. При заплащане на таксата, съответният номер на потребителя има възможност да получава входящи обаждания, докато не бъдат покрити задълженията по сметката му. На 27.03.2016 г., в 13: 10: 46 ч., до мобилен номер [номер], от страна на Теленор, е било изпратено следното кратко текстово съобщение: , , Poradi natsionalni I evropeyski regulatorni iziskvania Telenor izmenya Obshtite uslovia za mobilni uslugi ot 30/04/16. Informatsia na http: wap, telenor. bg/gtc. Поради големия обем на текста за предстоящите изменения, същите са визуализирани на посочения адрес, на една страница (адреса в съобщението), без да се налагат допълнителни действия от потребителя за преминаване на друга страница, с цел визуализиране на целия текст. Към проверките на КРС, завършили с Констативните протоколи, е приложен както документ с пълния текст на предстоящите изменения в Общите условия и в договора, така и Print-screen от въпросната интернет страница на т. 4 от нейния текст със следния текст: "Само за частни клиенти, сключили договор на абонаментен план: 4. Изменя се цената на услугата "Получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение" - 0, 90 лв. /номер, считано от 10.05.2016 г. В случай, че абонат не е съгласен с увеличението на тази цена. може да прекрати индивидуалния си договор без неустойки в едномесечен срок от влизане в сила на изменението с писмено уведомление с посочване на причината за искането. " С този текст, във връзка с чл. 46, ал. 1 от Общите изисквания, крайният потребител е бил уведомен за изменението на таксата за "Получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение", както и информацията, която чл. 48 от ОИ изисква да се съдържа в уведомлението. На 01.03.2017 г. въз основа на констативните протоколи е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с номер С-026/01.03.2017 г., за нарушение на чл. 46, ал. 1 от Общите изисквания. С писмо № 04-01-1135/29.03.2017 г. КРС уведомява дружеството, че е започнато производство по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС и информира дружеството, че в срок до 11.04.2016 г. потребителят С. Славов не е бил уведомен за предстоящото изменение на допълнителното споразумение по реда на чл. 47 и 48 от Общите изисквания. С посоченото писмо КРС посочила нарушение на чл. 46, ал. 1 от ОИ и е дала 14-дневен срок за изразяване на становище. Към писмото са приложени посочените констативни протоколи, жалбата на потребителя. С писмо с изх. № RD-120/13.04.2017 г. дружеството е представило своето становище в посочения от регулатора срок. В него се поддържа твърдението, че изискванията на чл. 46, ал. 1 са били изпълнени, като допълнително се посочва, че при последващи промени в договорните отношения между "Теленор България" ЕАД и крайните му потребители, от страна на оператора ще бъде направено всичко възможно информацията предоставяна до тях да бъде възможно най-коректна и изчерпателна. На 02.05.2017 г. дружеството е получило Наказателно постановление № 35/04.04.2017 г, с което дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 46, ал. 1 от ОИ със санкцията по чл. 326 от ЗЕС въз основа на С-026/01.03.2017 г., без събиране на допълнителни доказателства. С Решение № 359 от 06.07.2017 г. КРС изисква от Теленор в 14-дневен срок от получаването на същото да приведе дейността си в съответствие с чл. 46. ал. 1 от ОИ. като занапред при изменение на индивидуални договори предприятието уведомява предварително и персонално абонатите, чиито договори се изменят. В касационната жалба отново са наведени оплакванията, направени и пред първата инстанция, на които тричленният състав е отговорил обосновано. Следва да бъде споделен изводът на тричленният състав на В АС, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 46, ал. 1 от Общите изисквания, във връзка с чл. 47 и чл. 48 от Общите изисквания, относно начина по който потребителят е следвало да се уведоми за изменението, както е посочено в диспозитива на административния акт. С оглед разпоредбите на чл. 47 и чл. 48 от Общите изисквания, при изменение на договори от този вид се спазват редът и формата, предвидени в чл. 47, ал. 1, т. 3, чл. 47, ал. 2, чл. 47, ал. 3, чл. 48, т. 2, 3 и 4 от Общите изисквания и абонатът се уведомява с изпращането на кратко текстово съобщение (SMS), което да може да бъде съхранено на телефонния апарат на абоната. Предизвестието за изменението се оформя като отделен и самостоятелен документ под формата на кратко текстово съобщение и следва да съдържа информация за предстоящите изменения на индивидуалния договор, за точната дата (ден, месец и година), на която влизат в сила измененията и за правото на абоната да прекрати индивидуалния договор без санкции в срок до един месец от влизането в сила на измененията. В настоящия случай предизвестието не е оформено като отделен и самостоятелен документ по смисъла на чл. 47, ал. 3 от Общите изисквания. Неоснователни са наведените касационни оплакания, че с изпратеният SMS дружеството е изпълнило визираните в посочения текст задължения. Това е мотивирало административният орган да наложи процесната ПАМ и дадените указания от КСР. Същата е съобразена с цитираните норми - чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС и чл. 46-48 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения. Какви технически и организационни действия за изпълнение на дадените указания ще предприеме дружеството е в негова компетентност, но тези действия трябва да имат за резултат привеждане на дейността на предприятието в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 1 от ОИ. Върху законосъобразността на ПАМ не влияе твърдението на жалбоподателя, че след постановяването й дадените указания са изпълнени. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,