Решение № 10947 от 30.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община чрез процесуален представител, против Решение 2210/04.04.2022 г., постановено по административно дело 8709/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед РА-30-521/21.07.2021 г., нареждаща премахване на незаконен строеж Метална конструкция, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.302.240 по КККР на гр. София, УПИ IV-3, кв. 135, м. Зона Б-3, район Възраждане. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. По същество се излагат доводи за неправилна квалификация от страна на съда на строежа, разпореден за премахване като преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, поради което се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се потвърди процесната заповед. Ответната страна Н. Николов се представлява от адвокат Койкова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено и се отхвърли жалбата на Н. Николов против административния акт. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е заповед, нареждаща на Н. Николов да премахване строеж, представляващ метална конструкция, с конфигурация на навес, с размери дължина около 19 м., широчина около 15,2 м. и височина от 4 до 6,4 м., тоест с приблизителна площ около 300 кв.м., изградена от вертикални и хоризонтални стоманени елементи, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ изграден без необходимите строителни книжа. За да отмени заповедта, съдът е приел, че разпореденият за премахване строеж, представлява преместваем обект, тъй като е използван за търговски цели, не е трайно прикрепен към земята и без да променя нейната субстанция и начин на трайно ползване. След анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че решаващият извод на първостепенния съд относно квалификацията на обекта, е необоснован. За да се квалифицира като преместваем даден обект, той следва да отговоря едновременно както изисквания, разписани в чл. 56, ал. 1 ЗУТ относно вид и предназначение, така също и на разпоредбата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ относно конструктивните му особености и начин на изграждане. На първо място, неправилно съдът е приел, че процесната метална конструкция навес е използвана за търговски цели. Напротив, от събраните по делото доказателства се установя, че същата няма търговско предназначение, намира се в частен имот и служи за складиране на вещи и материали данни в този смисъл се съдържат в Констативен протокол от 29.04.2021 г., в който лично Николов е декларирал, че не извършва търговска дейност в обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, за да се квалифицира като преместваем даден обект, следва да е с предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия, тоест да задоволява обществена нужда, а не частен интерес, както е в случая. Обстоятелството, че процесният обект не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ е достатъчно да опровергае извода за преместваемост на същия, като без значение е обстоятелството дали е трайно прикрепен към земята, след като не е с изискуемото по закон предназначение. На следващо място, предвид конструкцията и начина на изграждане на обекта е очевидно, че той не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части, като с преместването би се нарушила субстанцията му на единен обект, тоест не би се запазила неговата индивидуализация и възможност да бъде ползван със същото или подобно предназначение. Следователно, обектът не може да бъде квалифициран като преместваем и съгласно разпоредбата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Не е спорно, че процесната конструкция е изградена без строителни книжа, което я определя като незаконен строеж, подлежащ на премахване, който не може да се квалифицира и като търпим, тъй като е изграден през 2018 г. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е неправилно, същото следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед РА-30-521/21.07.2021 г. на Главния архитект на Столична община. При този изход на спора в полза на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,