Решение № 3005 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2008 г.

Решение № 3005 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 239/27.03.2008 г., постановено по адм. дело № 106/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 4436/10.04.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1685/10.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, като е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че да се признае данъчното облекчение по чл. 28, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.) трябва едновременно да са изпълнени всички предпоставки по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗОДФЛ (отм.), както и приложението на чл. 101, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), като подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу отказа за възстановяване. Ответникът по касационната жалба Георги Ангелов Коджаиванов от гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е установил, че надареното лице - баща на ответника в настоящето производство е призната 96% трайно намалена работоспособност, както и че към момента на извършване на дарението надареният е навършил 65 години, поради което не е отпаднал статута му на лице с увреждане. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд, София-град е приел за незаконосъобразен АПВ № 4436/10.04.2007 г., тъй като са били налице условията по чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "е" ЗОДФЛ (отм.), тъй като извършеното дарение от Георги Коджаиванов на неговия баща, като последният е бил лице с увреждане. За да направи този си извод съдът се е позовал и на § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ). Направен е подробен анализ от съда на доказателствата по делото, свързани от една страна с извършване на дарението на лицето с увреждане - бащата на Георги Коджаиванов в размер на 3 200 лв., а от друга страна, са обсъдени и документите, представени по делото, които са свързани със заболяванията на бащата на Коджаиванов и определения му процент неработоспособност. Въз основа на тези доказателства съдът е направил извод, че към момента на дарението надареният е бил навършил 65 години съгласно § 3 от ПЗР на ЗЗ и е прието, че даденият му процент неработоспособност се счита за пожизнено. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор, че дарението е извършено. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че надареният е бил лице с увреждане, позовавайки се на § 3 от ПЗР на ЗЗ и в този смисъл актуалната съдебна практика е категорична и първоинстанционният съд се е съобразил с нея, че макар решението на ТЕЛК да е с изминал срок, то по силата на цитираната правна норма лицето си остава като такова с увреждане. След като дарението е извършено в полза налице с увреждане, за дарителят възниква правото на данъчно облекчение, поради което са налице предпоставките на чл. 20, ал. 7 във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 1 б. "е" ЗОДФЛ (отм.) за ползване на претендираното данъчно облекчение. С оглед гореизложеното настоящата касационна съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на приложимите материалноправни норми и въз основа на правилно установена фактическа обстановка е изградили правните си изводи, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,