Решение № 12379 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2020 г.

М. Маринова е подала касационна жалба срещу решение 2509/4.12.2019 г. по адм.дело 1000/2018 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу решение 17КМЧП6/4.12.2017 г. на кмета на община Пловдив за признаване и допускане на изпълнението на решение по дело АР11-V-2017-000182 на Първоинстанционния съд 1 на граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг - градска зона на Каракас, Република Венецуела. Направени са оплаквания за неправилност на решението и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени оспорения административен акт на кмета на община Пловдив. Кметът на община Пловдив е оспорил касационната жалба и е поискал отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Г. Ангелоф-Бари е поискала решението на Административния съд - Пловдив да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Маринова срещу решение 17КМЧП6/04.12.2017 г. на кмета на община Пловдив, с което е признато и е допуснато изпълнението на решение по дело АР11-V-2017-000182 на Първоинстанционния съд 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг - градска зона на Каракас, Република Венецуела, влязло в сила на 20.06.2017 г. С решението акт за граждански брак 1252, том 06, лист 02 от 04.12.2012г. по книгата за актовете, водени от Гражданския регистър на община Сукре, Боливийски щат Миранда, между М. Маринова , гражданин на Република Венецуела, с лична карта [номер] и М. Минкоф, с лична карта [номер], е обявен за фалшив и несъществуващ. С определение 691/3.4.2018г. по адм. дело 1000/2018г. по описа на Административния съд-Пловдив жалбата била оставена без разглеждане. С определение 10398 от 03.08.2018г. по адм. дело 6031/2018г. по описа на Върховния административен съд определението за прекратяване на производството било отменено и жалбата е била върната на административния съд за разглеждането й. С решение 17КМЧП6-2/09.10.2018 г. кметът на община Пловдив отменил решение 17 КМЧП6/04.12.2017 г. С определение 2045/17.10.2018г. по адм. дело 1000/2018г. по описа на Административния съд-Пловдив производството по делото повторно било прекратено поради оттеглянето на обжалвания административен акт. Определението било отменено с определение 15072 от 05.12.2018г. по адм. дело 14279/2018г. по описа на Върховния административен съд и жалбата на М. Маринова била върната на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия С решение 1138 от 27.05.2019 г. по адм.дело 3598/2018 г. по описа на Административния съд-Пловдив била обявена нищожността на решение 17КМЧП6-2/09.10.2018 г. на кмета на община Пловдив, с което е отменено решение 17 КМЧП6/04.12.2017 г. на кмета на община Пловдив. В хода на производството по адм.дело 1000/2018г по описа на Административния съд-Пловдив било установено, че Г. Ангелоф - Бари подала до кмета на община Пловдив заявление 17П10549/23.10.2017 г. за признаване и допускане изпълнението на решението по дело АР11-У-2017-000182 на Първоинстанционния съд 1 по граждански, търговски и банкови дела и движение по пътищата за съдебния окръг на градска зона на Каракас, Република Венецуела, с което актът за граждански брак 1252 от 04.12.2012 г., сключен между М. Минкоф и М. Маринова , е признат за фалшив и несъществуващ. В заявлението се твърди, че в район "Централен" при Община Пловдив е съставен акт за граждански брак 0020151083/11.09.2015 г., сключен между покойния баща на заявителката М. Ангелов, с ЕГН [ЕГН], и М. Маринова, с ЕГН [ЕГН]. Към заявлението се прилагал легализиран превод на решение от 20.06.2017 г. по дело АР11-V-2017-000182 на Първоинстанционния съд 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг - градска зона на Каракас, Република Венецуела. Поискано е и да бъде извършено съответното вписване в регистрите за гражданско състояние за отмяната на акт за граждански брак 1252/4.12.2012 г., вписан в регистрите за гражданско състояние, водени от Община Пловдив, по заявление на М. Маринова, подадено чрез пълномощника й адвокат С. Савов. С решение 17КМЧП6/04.12.2017г., на основание чл.118 от Кодекса за международно частно право, кметът на община Пловдив признал и допуснал изпълнението на решението по дело АР11-V-2017-000182 на Първоинстанционен съд 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела, с което акт за граждански брак 1252, том 06, лист 02 от 04.12.2012г. по книгата за актовете, водени от Гражданския регистър на Община Сукре, Боливийски щат Миранда, е обявен за фалшив и несъществуващ. На 14.02.2018 г. М. Маринова подала до кмета на община Пловдив искане за заличаване на вписването относно акта за граждански брак по съображения, че съдебното решение още не е влязло в сила. От правна страна административният съд приел, че оспореното решение 17КМЧП6/04.12.2017 г. на кмета на община Пловдив е издадено при спазване на изискванията на Кодекса на международното частно право. Пред органа били представени документите по чл.117 и чл. 119, ал.2 от Кодекса за международно частно право, необходими за издаването на акт, с който да се признае и допусне чуждестранното съдебно решение по дело АР11-У-2017-000182на на Първоинстанционен съд 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг - градска зона на Каракас - Република Венецуела. Административният съд се позовал и на решението от 27.02.2019 г. по дело 2018-000703 на Върховния съд в Каракас, гражданско касационно отделение, с което жалбата на М. Маринова била отхвърлена като недопустима. Това решение слагало край на висящността на производството, в което е издадено съдебното решение - предмет на оспорената заповед на кмета на община Пловдив. С мотиви, че не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, административният съд отхвърлил жалбата на М. Маринова. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Съгласно чл.118 КМЧП, освен по съдебен ред, чуждестранните съдебни решения подлежат на признаване от органа, пред който са представени. Признаването се извършва с декларативно изявление на съответния орган, при наличието на условията по чл.117 КМЧП. Към молбата за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение се представят препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България. Съгласно чл.35, ал.3 от Закона за гражданската регистрация кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината, от което следва, че кметът на община Пловдив е имал компетентност да се произнесе за признаване на представеното пред него съдебно решение на Първоинстанционния съд 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг - градска зона на Каракас, Република Венецуела, което внася промяна по отношение гражданското състояние на покойния М. Минкоф. При издаването на оспорения административен акт кметът на община Пловдив е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обуславят незаконосъобразността на акта. Към заявлението от 23.10.2017 г. на Г. Ангелоф-Бари, дъщеря на М. Минкоф, е приложено решение от 20.06.2017 г. по дело АР11-V-2017-000182 на Първоинстанционния съд 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг - градска зона на Каракас, Република Венецуела и "други относими документи", които не са описани. С последващо заявление от 22.11.2017 г. до дирекция "Правно нормативно обслужване" при Община Пловдив Г. Ангелоф-Бари е представила превод на съдебното решение и декларация по чл.117, т.3 и 4 от Кодекса за международно частно право. В решение 17КМЧП6/04.12.2017г., с което кметът на община Пловдив признал и допуснал изпълнението на решението по дело АР11-V-2017-000182 на Първоинстанционен съд 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг градска зона на Каракас, Република Венецуела, са изложени мотиви, че представените към заявлението документи удостоверяват изпълнението на изискванията по чл.117 и чл.118 от Кодекса за международно частно право. Заинтересованите лица участвали в процеса и нямало индикации да са нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита. Нямало данни между същите страни и за същия случай да има влязло в сила решение на български съд или висящо дело. Представените документи били заверени от Министерството на външните работи. В действителност, към заявлението на Г. Ангелоф-Бари не са представени документи в оригинал, заверени от Министерството на вътрешните работи. Не е представено и удостоверение от Първоинстанционния съд 1 по граждански, търговски и транспортни дела в съдебен окръг - градска зона на Каракас, Република Венецуела в уверение, че решението от 20.06.2017 г. по дело АР11-V-2017-000182 е влязло в сила. Кметът на община Пловдив е приел, че решението е влязло в сила на датата на постановяването му без фактът да е удостоверен по съответния ред. Не е изяснено има ли идентичност между имената М. Минкоф и М. Ангелоф, последното - посочено в заявлението на Г. Ангелоф-Бари. Не са коментирани и имената на жалбоподателката М. Маринова, която е вписана в решението, чието признаване се иска, като М. Маринова . Кметът на община Пловдив не е изпратил уведомление до М. Маринова, участвала като страна в производството, в което е постановено решението по дело АР11-V-2017-000182, за подаденото от Г. Ангелоф-Бари заявление. По аргумент от чл.118, ал.2 КМЧП следва да се приеме, че при искане за признаване и допускане на чуждестранно съдебно решение, направено пред административен орган, органът следва да уведоми другата страна, по отношение на която решението има сила, за да има тя възможност да изрази становище за наличието на нормативните изисквания за признаване и допускане на решението. При спор между страните органът, пред който чуждестранното решение е представено, следва да откаже признаването и допускането му до решаването на спора с влязло в сила съдебно решение.. Като е отхвърлил жалбата на М. Маринова, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразното решение 17КМЧП6/04.12.2017 г. на кмета на община Пловдив. С оглед изхода на делото в полза на Община Пловдив не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд