Решение № 16996 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2013 г.

Решение № 16996 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е - Елит България" ООД, чрез пълномощника адв. Айдарова срещу решение № 6078 от 13.11.2012 г. постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 183 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 9600-0222 от 14.05.2010 г. на началника на Митница Столична по т. 3 от него, с което е постановена корекция на клетка 46 "статистическа стойност" и на клетка 47 "изчисляване на вземанията по ЕАД" по 15 броя ЕАД за внос на стоки, в резултата на което "Е - Елит България" ООД е задължено да заплати допълнително мито в размер на 27 597,27 лв. и ДДС в размер на 89 506,53 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Претендира разноски. Ответникът - началникът на Митница Столична чрез юрк. Попгеоргиева я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. По същество на спора преценява следното: Обжалваното решение № 6078 от 13.11.2012 г. на АССГ по адм. дело № 183/2012 г. по описа на съда е постановено при повторното разглеждане на спора пред административен съд, след като първоначалното решение на АССГ е отменено с решение № 17009/21.12.2011 г. по адм. дело № 10188/2011 г. на Върховния административен съд. С отменителното решението на ВАС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при спазване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция, а именно да бъде задължен ответника да представи писмени доказателства от значение за решаване на спора, както и съдът служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза. При новото разглеждане на делото административният съд е отхвърлил жалбата на "Е - Елит България" ООД срещу решение № 9600-0222 от 14.05.2010 г. на началника на Митница Столична по т. 3, с което е постановена корекция на клетка 46 "статистическа стойност" и на клетка 47 "изчисляване на вземанията по ЕАД" по 15 броя ЕАД за внос на стоки, в резултата на което "Е - Елит България" ООД е задължено да заплати допълнително мито в размер на 27 597,27 лв. и ДДС в размер на 89 506,53 лв. Основание за корекцията е извършена проверка в счетоводната отчетност на дружеството в рамките на последващия контрол на плащанията от жалбоподателя към доставчика "Тридент Лимитед", Китай, където е констатирано отразено плащане в повече на сума в размер на 289 954,11 щ. д. (419 935,42 лв.) в сравнение с декларираната от дружеството митническа стойност. За да отхвърли жалбата срещу обжалваната част от административния акт, съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), че е доказано наличие на надплащания на суми по фактурите, издадени от "Тридент Лимитед", поради което правилно митническите органи са установили нова митническа стойност на декларираните стоки по процесните ЕАД. По възражението на жалбоподателя, затова че въпросната сума е била впоследствие възстановена от доставчика, съдът е приел, че представените в тази посока доказателства - писмо от жалбоподателя до "Тридент лимитед", извлечение от банкова сметка, от която се констатира възстановяване на сумата от 289 929,11 щ. д., са създадени само за целите на процеса. Тези доказателства не са били представени в хода на административното и съдебно обжалване, а едва при повторното разглеждане на делото от административния съд и то след дадените указания от ВАС в отменителното решение. Според съда обстоятелството, че надплащанията по фактурите са отразени в счетоводството като грешка през 2010 г., не може да обуслови наличието на фундаментална грешка по смисъла на СС-8, защото едва след установяване на надплащането от митническия орган, в счетоводството на жалбоподателя е започнало отчитането на тази грешка. Съдът е приел за недоказано твърдението, че е бил издаден мемориален ордер, с който се установява отчитането на счетоводна грешка. Правилно съдът е определил, че спорът по делото се състои в това дали от касатора е извършено плащане към доставчика на суми, надвишаващи декларираната от дружеството митническа стойност на стоките по процесните 15 бр. ЕАД и в следствие на това дали законосъобразно митническият орган е увеличил декларираната митническа стойност на основание чл. 29 и сл. от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на МК на Общността. Настоящата инстанция приема, че този факт е установен, доколкото за него са представени безспорни доказателства, като той се потвърждава и от назначената съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице също установява плащане в завишения размер, определен с обжалвания административен акт. Неоснователно е възражението на касатора, че доказателства за надплащане на са представени, тъй като това обстоятелство се установява от приложените по делото фактури, банкови документи/извлечения, отчети по сметки, както и справки за задълженията на жалбоподателя към доставчика му. В същото време, въпреки оспорването на констатациите за надплащане, касаторът поддържа, че е доказано връщането на сумите обратно от доставчика "Тридент лимитед", след като е установена счетоводна грешка. Според касатора съдът не е обсъдил представените писмо-справка до "Тридент лимитед" за състоянието на финансовите взаимоотношения по извършените доставки и отговор-потвърждение от доставчика, мемориални ордери с взети счетоводни операции за анулиране на грешката, както и банкови извлечения от валутната сметка в щатски долари, в които са отразени преводи на суми към "Е - Елит България" ООД в размера на установеното надплащане. Посочва, че необосновано съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която е констатирало, че допуснатата счетоводна грешка е надлежно отразена в счетоводството на получателя в кореспондиращите счетоводни сметки, както и че към момента на изготвяне на експертизата сумите са възстановени от "Тридент Лимитед". Първоинстанционният съд правилно е преценил доказателствената стойност на представените документи за връщане на надплатените суми. Представените писма между касатора и доставчика представляват частни документи, които нямат достоверна дата, като същите са представени с молба от 29.08.2012 г. и са приети в последното по делото заседание преди постановяване на обжалваното решение. От представените банкови документи безспорно е установено превеждането на суми от доставчика към касатора равни на сумата на констатираното надплащане. Този факт обаче следва да се оцени от гледна точка на момента на неговото възникване. Преводите на сумите са направени едва през месец април 2010 г., след като проверката по последващия контрол от митническите органи е била започнала, както и след запознаването на касатора с Доклад № 1/12.03.2010 г., изготвен от проверяващите и връчен на представител на "Е - Елит България" ООД на 16.03.2010 г., в който е констатирано плащането на суми, надвишаващи декларираната от дружеството митническа стойност. След този момент касаторът е представил всички документи, на които основава тезата си. Представянето на доказателствата в толкова късен етап на съдебното производство основателно е породило съмнения относно достоверността на отразените в тях факти. От друга страна от приложените банкови извлечения действително е посочено като основание "return", но от тях не може да се направи категоричен извод, че сумите са върнати точно по процесните фактури. Не се установява наличието на допусната счетоводна грешка в счетоводните записвания към датата на вноса и близо три години след него, нито отстраняване на такава грешка към момента на изготвяне на ОПР на дружеството за 2007 г. Декларираната от дружеството митническа облагаема стойност към датата на вноса е в размер по-нисък от действително платената стойност на вносителя по фактурите, отразено като плащане и заверки на съответните счетоводни сметки, което се потвърждава и с приетата по делото ССЕ. Тези безспорно установени обстоятелства, включително и ССЕ, сочат, че към датата на извършената проверка плащанията по фактурите на доставчика "Тридент лимитед" са в размер, по-голям от декларирания от дружеството-вносител, което е основание да се приемат наличие на предпоставките по чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 за определяне на нова митническа стойност, различна от декларираната. Съобразно установените данни, решението на митническите органи е законосъобразно, поради което правилно първоинстанционият съд е отхвърлил жалбата на "Е -Елит България" ООД. Съдът неправилно е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, тъй като основателно е посочил касатора в жалбата си, такива не са били претендирани от процесуалния представител на началника на Митница Столична, поради което решението само в тази част следва да бъде отменено. С оглед на изхода от делото и предвид изричната претенция на ответика, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 2804 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,