Решение № 12237 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 373/2018 г.

Решение № 12237 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 373/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Мъглиж, чрез пълномощника му адв. С. Коев срещу решение № 243 от 17 октомври 2017 г., постановено по адм. дело № 303 от 2017 г., по описа на Административен съд - Стара Загора. С него е отменена, негова заповед № РД-09-218 от 12 юни 2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Нейкова и е осъдена община Мъглиж да й заплати сумата от 400, 00 лв. (четиристотин лева), представляващи съдебни разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на оспореното решение и вместо него съдът да отхвърли предявеното обжалване на заповедта, а при условията на алтернативност – да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски за две съдебни инстанции, в т. ч. и адвокатски хонорар, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответната страна по касационната жалба – Д. Нейкова, чрез пълномощника й адв. Е. Велкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърлянето й и за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалба на Д. Нейкова срещу заповед № РД-09-218 от 12 юни 2017 г. на кмета на община Мъглиж, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 104, ал. 2 от същия закон е прекратено служебното й правоотношение за заеманата от нея длъжност "секретар на община", с придобит IV ранг старши, считано от датата на връчване на заповедта – 12 юни 2017 г. и са посочени дължимите обезщетения. Съдът е приел, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но не отговаря на условията, въведени в чл. 59, ал. 2 от АПК – не е посочено фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение със служителката, които не са съществени нарушения, тъй като с писмо, изпратено в съда и прилагане на административната преписка се разкриват съображенията на органа за издаване на обжалваната заповед. Приел, че не е доказан фактическия състав за прекратяване на служебното правоотношение с Д. Нейкова и в двете хипотези на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, а именно, че липсва друга подходяща длъжност или че служителят не се е съгласил да приеме такава, поради което е отменил заповедта, с оглед основанието на чл. 146, т. 4 от АПК, а именно противоречие с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно постановено. От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че изводът на първостепенния съд за нарушение на материалния закон е законосъобразен. На основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е допустимо прекратяване на служебното правоотношение, когато държавният служител е в невъзможност да изпълнява възложената му работа при две различни хипотези: 1. Служителят страда от болест, която е довела до трайна неработоспособност; 2. Налице са здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово – експертна лекарска комисия да продължи да изпълнява длъжността си. Общото условие, въведено и двете хипотези е, че не се допуска прекратяване на служебното правоотношение, ако има друга подходяща за здравното състояние на държания служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. С оглед нормативната уредба и съдебната практика, подходяща длъжност е тази, която съответства на здравословното състояние и образованието, и квалификацията на служителя. Правилно административният съд е посочил, че не са налице здравни противопоказания за условия на труд, дадени в експертно заключение № 2373/124/11 октомври 2016 г. на ТЕЛК, което не е в противоречие с описаното здравословно състояние на Д. Нейкова в експертното решение. В предходно експертно решение № 2116 от 112 от 02 декември 2014 г. на ТЕЛК, издадено на същото лице е посочено, че "може да изпълнява заеманата длъжност". Въпросът дали здравният статус на служителя позволява да изпълнява професионалната си работа е предоставен в компетентността на ТЕЛК, респ. на НЕЛК. Следователно не е налице невъзможност Д. Нейкова да изпълнява длъжността "секретар на община" по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. При липсата, както на друго лекарско предписание, така и с оглед установения здравословен статус на лицето, съдът е достигнал до обоснован извод, че органът по назначаването неправилно е прекратил служебното правоотношение, а също така и не е установено наличието на друга подходяща длъжност в същата администрация или че служителят се е съгласил да приеме такава. Не е осъществен фактическият състав на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, в двете му хипотези. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, като не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да се остави в сила и на ответната страна по касация да се присъдят претендираните него разноски за настоящата съдебна инстанция. в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева) като се възложат в тежест на община Мъглиж. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,