Решение № 11162 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2015 г.

Решение № 11162 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 918 от 27.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3229/14 г. Административен съд - гр. Варна, първо отделение, 34-ти състав, е отменил ревизионен акт № 031400846/14.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 553 от 23.09.2014 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. Варна, с който са определени допълнителни задължения на "Булдом"-ЕООД-гр. Варна по ЗДДС и лихви за забава в общ размер на 23 994,50 лв. във връзка с непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12/2013 г. и 01/2014 по 4 бр. фактури, издадени от "Порше Интер Ауто БГ"-ЕООД за покупка на два леки автомобила Ауди Q 3 2.00 TDI quatro, като е осъдил Д "ОДОП"-гр. Варна да заплати на "Булдом"-ЕООД - гр. Варна разноски по делото в размер на 1600 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Светлан Христов Петков, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Варна е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания РА. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Булдом"-ЕООД - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - гр. Варна е отменил ревизионен акт № 031400846/14.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 553 от 23.09.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Варна, с който са определени допълнителни задължения на "Булдом" - ЕООД-гр. Варна по ЗДДС и лихви за забава в общ размер на 23 994,50 лв. във връзка с непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12/2013 г. и 01/2014 по 4 бр. фактури, издадени от "Порше Интер Ауто БГ"-ЕООД за покупка на два леки автомобила Ауди Q 3 2.00 TDI quatro. Съдът е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число представените такива от ревизираното лице, и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и е посочил констатациите на органа по приходите, поради които е отказано право на данъчен кредит в посочения размер - наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Посочено е, че по делото няма спор за факти, а спорът е правен и се свежда до това какъв тип е закупеният автомобил - лек или товарен и съответно приложимата ли е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Отговорът на първоинстанционният съд на спорния въпрос е твърде обстоен - л. 175 - 181 от първоинстанционното дело. На първо място е дадено тълкуване на понятието данъчен кредит по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112 ЕО, съответно посочени са хипотезите, в които това право може да бъде ограничавано, в това число хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за закупен, внесен или нает лек автомобил. На отделен ред е дефинирано понятието "лек автомобил" по смисъла на ЗДДС, като е отбелязано, че в същия липсва определение за понятието "товарен автомобил" или автомобил предназначен за превоз на товари, поради което при условията на чл. 46, ал. 2 от ЗНА това следва да бъде изведено на база на тълкуване на други правни разпоредби. Мотивите в тази насока са изложени на л. 177 от делото. В тази насока е прието, че товарен автомобил от категория N, каквито са процесните, е такова моторно превозно средство, което е предназначено за превоз на товари, има най-малко четири колела, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона. По отношение на процесните автомобили е прието, че те са регистрирани по реда на Наредба № I - 45/24.03.2000 г., издадена на осн. чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, от което следва, че пред органите на КАТ е представен валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производител или упълномощен негов представител. Прието е още, че органите по приходите необосновано са се позовали на обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, която е създадена единствено за целите на осъществявани внос и износ на територията на общността, като предвид общата система на начисляване на данъка при дефиниране на понятието "товарен автомобил" следва да намерят приложение разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по неговото приложение, а не обяснителните бележки на Комбинираната номенклатура. Съдът се е позовал и на разрешенията/тълкуването на закона/, дадено в приложеното решение от 16.02.2012 г. по дело № С - 118/11 г. на Съда на Европейския съюз и решение от 26.09.1996 г. по дело № С - 230/94 г. на същия съд по отношение на намаляване на данъчния кредит ако автомобилът се ползва и за лични цели. Отбелязано е, че в случая придобитият автомобил може да бъде ползван както за облагаеми доставки, така и за лични цели, поради което определящо е намерението на лицето към момента на придобиване на автомобила, като за това се установи дали автомобилът е закупен от дружеството в качеството му на данъчно-задължено лице и заведен ли е същият като актив в предприятието, които обстоятелства са установени по делото. Представените като доказателство пътни листове са коментирани като вид косвено доказателство, че автомобилът се ползва в стопанската дейност на дружеството, е от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че същият е заприходен в счетоводството като товарен и за него се начисляват амортизации. На база на изложеното е изграден извод, че не са налице основания видът на автомобилите - Ауди Q3 2.0 TDI quatro да се квалифицират като леки автомобили, тъй като същите се ползват за извършване на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на дружеството жалбоподател, същите притежават сертификат за съответствие и свидетелства за регистрация, издадени от МВР, предназначени са за превоз на товари и са от категорията N1, поради което правото на данъчен кредит по 4 бр. фактури незаконосъобразно на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Правят се оплаквания, че необосновано на фактите по делото административният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по отношение на закупения от ревизираното дружество автомобил, в резултат на което неправилно е бил отменен и оспорения ревизионен акт. Твърди се още, че от събраните по делото доказателства не се установява, че процесните автомобили се използват в икономическата дейност на дружеството, а представените пътни листове, като части документи, не се ползват с обвързваща доказателствена сила и същите не са представени в хода на ревизионното производство. По отношение на направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е определен и основният спорен въпрос между страните - налице ли е хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за непризнаване на право на данъчен кредит по процесната фактура на ревизираното дружеството. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на административния съд е изграден при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Легалното понятие на "лек автомобил" е дадено в разпоредбата на чл. § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, според който лек автомобил е автомобил, в който местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Според изречение второ от същата норма не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност на регистрираното лице. В конкретния случай правилно е прието, че закупеният автомобил попада в първото от двете изключения на разпоредбата, тъй като за същият е представено удостоверение за регистрацията му като товарен категория N1. Въпросната категория е уредена с Регламент № 1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент /ЕО/ 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31 -38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след обнародването му. В съответствие с практиката на Съда на ЕС по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО, неоснователно по същество е възражението на касатора, че автомобилът не е предназначен за използване в икономическата дейност на ревизираното лице по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът е заведен като дълготраен актив на дружеството по сметка 205 Транспортни средства, а разходите за гориво и амортизации са отразени по съответните сметки/ последните са и извън ревизираните периоди/. Съгласно т. 63 от решението на Съда на ЕС по дело С-118/11 ако става дума за придобит дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-153/11,, според което данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Видно от данните по делото, процесните фактури по които е отказано право на данъчен кредит са от данъчни периоди м. 12/2013 г. и м. 02/2014 г., а двата автомобила са придобити през месец март 2014 г., т. е., четирите процесни фактури имат за предмет авансови плащания, а не придобиване на автомобилите. И на последно място, от данните по делото /л. 79 - 81 от административната преписка/ не се установява в хода на ревизията с искане изх. № 6000/28.04.2014 г. да е поискано от ревизираното дружество да представи пътни листове по отношение на въпросните автомобили, а представените по делото са за данъчни периоди извън обхвата на ревизията. Представянето на нови доказателства в хода на съдебното обжалване е процесуално допустимо, а същите са проверени и от вещото лице в счетоводството на дружеството, като липсват данни счетоводството да не е било редовно водено. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че отменяйки оспореният ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 250 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,