Решение № 5414 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2012 г.

Решение № 5414 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано след касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния представител Павлина Георгиева, против решение № 2098 от 20.04.2012 г. постановено по адм. дело № 5335 на Административен съд София - град. Сочи се, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Иска се отмяна на решението. Касационния жалбоподател, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява. Ответникът, Айше Апти Мехмед, редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки в които се твърди, че първоинстанционния съд правилно е приложил материалноправните норми, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените прави и решението като законосъобразно и правилно следва да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано становище, дава заключение, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е изтълкувал приложението на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 1 - 5 от ЗПЗП и чл. 73 § 4, ал. 1 от Регламент ( EO ) № 796/2004 на Комисията, като е установил нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК решението му следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена като неоснователна. Върховният административен, настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока на чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП /, по жалба на Айше Апти Мехмед от с. Плешинци община Момчилград, обл. Кърджали, административния съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ / № 01 - 6500/13125 от 07.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - Разплащателна агенция, с който е установено като недължимо платена за 2007 г. сума в размер на 11130, 62 лева във връзка с подадено заявление за единно плащане за площ с УИН 09/120507/06828. Мотивите на административния орган са свързани с констатирано намаление на годните за подпомагане площи, които са заявени с подадената молба - заявление. В подробно развити съображения административния съд е приел, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, в изискуемата от закона писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви на издадения административен акт, като са допуснати нарушения на чл. 26, 34, 35 и 36 от АПК. Тези нарушения съдът е приел за съществени и представляващи отменителни основания. Освен това съдът е установил, че са нарушени разпоредбите на Регламент № 796/2004 г. - чл. 73, § 4, съгласно който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и ако решението е съобщено до 12 месеца след плащането. Решаващия съд е приел, че в конкретния случай при първите кръстосани проверки не са били констатирани разлики с което заявените за подпомагане площи са приети за допустими. Приел е също така, че не е доказано в административното производство, земеделския производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, при все, че при извършените проверки от съответните оторизирани органи той дори не е уведомен. След преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен и го е е отменил като такъв. Оспорения административен акт не е мотивиран съгласно категоричното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не може да стане ясно как за един такъв период МЗХ е променило констатациите си, на какво основание площите са квалифицирани като негодни за подпомагане, както и методиката на база на която са изчислени сумите за възстановяване. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Разпоредбата на чл. 59 от АПК задължава индивидуалния административен акт да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. В оспорения АУПДВ фактически основания не са изложени и в тази връзка изводите на съда почиват на събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че допуснатите и приети писмени доказателства не могат да заместят липсващите в административния акт фактически констатации. Доказателствата по делото сочат, че след извършените кръстосани проверки е установено, че резултатите от тях съвпадат с декларираното от земеделския производител и сумата е била платена. Без обаче да е уведомена и да и е дадена възможност за защита е била извършена последваща проверка, при която е установено, че годната за подпомагане площ е намалена. Актът противоречи и на нормата на чл. 73, § 4 от Регламент ( EO ) № 796/2004 г., според която, ако плащането е извършено по погрешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимоплатените суми не следва да се възстановяват. Точно заради това административния орган е трябвало да изложи съображения относно причината поради която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността земеделския производител сам да установи това. Нещо което не е сторено, както първоинстанционния съд правилно е установил Настоящата инстанция приема, че с оглед безспорно доказаното по делото, първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извода за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. При неустановено неправомерно въвеждане в заблуждение на компетентните органи, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и не могат да бъда събирани принудително. Самият компетентен орган след съответните проверки по заявлението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането и е извършил такова. Тези проверки, одобряването на допустимите площи и извършеното плащане са извън контрола на земеделския производител. Административния съд правилно е приел, че изплащането на суми за площи които не подлежат на подпомагане е в резултат на грешка на компетентен орган, която не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и съгласно разпоредбите на Регламент № 796/2004 г. недължимо платените суми не следва да се възстановяват от бенефициента. Обосновавайки незаконосъобразността на процесния АУПДВ, съдът правилно е приел, че преди издаването на акта административния орган не е изпълнил вменените му задължения по чл. 24, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г. изискващи при посочване на нередности от кръстосани проверки, да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място и както и да изискват допълнителни доказателства. В конкретния случай земеделския производител не е уведомен за започналото производство по издаването на АУПДВ, не е могъл да представи доказателства и направи възражения, с което са нарушени разпоредбите на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение