Решение № 11252 от 7.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Благоев, чрез адв. Георгиева, против решение 368/12.05.2022 г., постановено по адм. д. 1203/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че доказателствата по делото напълно установяват твърденията му за причинените му вреди, но същите са неправилно възприети от съдебния състав. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. Ответникът Община Ракитово, в писмен отговор изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Д. Благоев срещу Община Ракитово, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12 000 лева, както и неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение 25.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Уточнява, че претърпените от него вреди са в резултат на издадената Заповед РД-25-107/12.02.2021 г. от Кмета на Община Ракитово, обл. Пазарджик, изразяващи се в притеснение, напрежение, безсъние и липса на апетит. Заповедта е била отменена като незаконосъобразна с Решение 632/30.07.2021 г., постановено по адм. дело 234/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение 25.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора, които са били събрани. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните, и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск, като го е приел за неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат е счел, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което претенцията е неоснователна, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава касационно основание за отмяна на обжалваното решение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. В случая безспорно е налице отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, административен акт. Обосновано и правилно съдът е приел, че ищецът не е доказал настъпването на имуществени и неимуществени вреди, както и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и твърдените вреди, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на държавата. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т.е. той трябва, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства да докаже претърпените вреди както и да докаже пряката им и непосредствена връзка с отменения акт. В случая, твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди не се установяват както от представените писмени доказателства стандартен трудов договор на Д. Благоев, бланка от данъчна администрация, договор за наем и указания във връзка с полети и самолетни билети, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, както правилно е прието в обжалваното решение. От тези доказателства не се установява и сочените в исковата молба вреди да са пряка последица от отменения, като незаконосъобразен, акт. В мотивите на тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховен административен съд е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Между страните не е спорно, че Заповед РД-25-107/12.02.2021 г. на Кмета на Община Ракитово за премахване на незаконен строеж не е изпълнена, а в проведеното съдебно производство по обжалването й ищецът не се е явил в нито едно съдебно заседание. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че по молба на своята съпруга Д. Благоев е напуснал работата си в Норвегия и се е прибрал в България през месец декември 2020 г. Следователно, прекратяването на трудовото му правоотношение по негово желание се е случило два месеца преди издаването на незаконосъобразната заповед, поради което не може да се приеме, че претендираните имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение са пряка последица от отменения акт. Претендирани имуществени вреди, не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената заповед, поради което безвиновната отговорност на Държавата не следва да бъде ангажирана. Мотивите на решаващия съд в тази част, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, изцяло се споделят. Следва да бъде споделен и изводът на съда, че за претендираните неимуществени вреди от ангажираните доказателства не се установяват конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, поради което обосновано и правилно и тази претенция е отхвърлена, като неоснователна. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Липсата на пряка причинна връзка между отменената заповед и твърденията за настъпил вредоносен резултат води до неоснователност на предявения иск и правилно същият е бил отхвърлен. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Претенцията на процесуалния представител на Община Ракитово за заплащане на разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера на 100 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение