Решение № 9929 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. С. Овчаров, против решение № 531 от 13.03.2026 г., постановено по административно дело № 343/2025 г. по описа на Административен съд - Перник. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касация - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, представляван от пълномощника Станимиров (служител с юридическо образование), в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да бъде оставено в сила. Ответникът по касация – „ИНМАТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, представлявано от управителя М. М., действащ чрез пълномощника адв. Личев изразява становище за недопустимост на съдебното решение като постановено по отношение на лица без правен интерес, включително касационния жалбоподател, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 000 (пет хиляди) евро. Ответниците по касация – И. В. Е., С. Р. М., К. В. Й. и Инициативен комитет - неформално образование, чрез процесуалния представител адв. С. Овчаров, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорения съдебен акт Административен съд - Перник е оставил без уважение жалбата, подадена от А. Р. Р., И. В. Е., С. Р. М. и К. В. Й., срещу Решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-01- 01/05.06.2025 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за „Добив на подземни богатства строителни материали от находище „Било”, участък „Било север” и участък „Било юг”, включени в концесионен контур 1 (118.1 дка) и концесионен контур 2 (22,2 дка), разположено в землищата на с. Студена и с. Боснек. община Перник“, за добив на строителни материали (варовици и доломити) от находище „Било“, участъци „Било север“ и „Било юг“, като неоснователна. С решението са присъдени съдебни разноски. От фактическата страна по делото е установено, че административното производство е образувано по инвестиционно предложение, подадено от „ИНМАТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, за добив на подземни богатства – строителни материали. Инвестиционното предложение е за добив на варовици и доломити от находище „Било“, включващо участък „Било север” и участък „Било юг”, включени в концесионен контур 1 (118,1 дка) и концесионен контур 2 (22,2 дка), разположено в землищата на с. Студена и с. Боснек, община Перник. Добивът е предвиден да се осъществява по открит способ, чрез класическа минна технология с използване на пробивно взривни работи, като отработването на запасите е планирано в три основни етапа – строителство (разкриване и подготовка), експлоатация и поетапна и окончателна рекултивация. Възложителят е заявил средногодишен добив в размер на 50 000 куб. м, както и намерение находището да бъде отработвано в рамките на 35 годишен концесионен срок. Находище „Било“ е разположено в землищата на двете села, като не попада в границите на урбанизирани територии. Общата предвидена концесионна площ е 140,3 дка, включваща посочените два концесионни контура. Находището се намира на разстояние между 350 и 650 м западно от автомагистрала „Струма“, както и на определени отстояния от с. Студена, с. Боснек, пътен възел „Боснек“ и р. Струма, като към административния акт са приложени координатни регистри за двата концесионни контура. Добивът е планиран да се осъществява поетапно, като първоначално ще се разработва участък „Било юг“, а впоследствие участък „Било север“. Подготовката на суровината ще се извършва чрез пробивно взривни работи, възлагани на външна лицензирана фирма, притежаваща разрешение за използване на взривни вещества за граждански цели. Добитата скална маса ще се транспортира с автосамосвали до съществуваща трошачно сортировъчна инсталация, разположена на територията на находище „Студена“, участък „Заводски строежи 2“, за която е налице влязло в сила решение по ОВОС, като нейният производствен капацитет съответства на заявения добив от находище „Било“. През концесионния срок се предвижда премахване на откривка с общ обем 248 023 куб. м, като отстранените земни маси ще бъдат депонирани в рамките на концесионната площ и използвани за техническа рекултивация. Рекултивацията ще се извършва по цялостен работен проект и ще включва техническа и биологична рекултивация, насочена към възстановяване на терена и приобщаването му към околния ландшафт. Инвестиционното предложение е било подложено на процедура по оценка на въздействието върху околната среда, в рамките на която е изготвен Доклад по ОВОС (ДОВОС). Макар територията на инвестиционното предложение да не попада в границите на защитени зони, поради близостта до защитени зони BG0000113 „Витоша“ и BG0001375 „Острица“ е извършена преценка за съвместимост, в резултат на която е изготвен Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони (ДОСВ). В хода на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда е осигурен обществен достъп до документацията по предвидения в закона ред. Заинтересованите лица са имали възможност да се запознаят с изготвения Доклад по ОВОС и приложенията към него, както и с основните параметри на инвестиционното предложение. В рамките на процедурата е проведено едно обществено обсъждане на 17.02.2025 г. в сградата на община Перник, за което е съставен протокол, представляващ част от административната преписка. В рамките на процедурата са изготвени и представени Доклад по оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), изготвен през м. ноември 2024 г., ведно с приложения и нетехническо резюме; Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони (ДОСВ), изготвен през м. ноември 2023 г., относно защитени зони BG0000113 „Витоша“ и BG0001375 „Острица“. Посочените доклади са били разгледани от компетентния административен орган и обсъдени от Експертния екологичен съвет към РИОСВ – София, съгласно Протокол № 1/30.05.2025 г. От съдържанието на Доклада по ОВОС се установява, че анализът обхваща всички релевантни компоненти и фактори на околната среда, включително атмосферния въздух, водите, почвите, земните недра, биологичното разнообразие, човешкото здраве и кумулативните въздействия. Оценките са извършени въз основа на прогнозни модели и изчисления при приети възможно най-неблагоприятни условия на експлоатация, като са използвани утвърдени методики за математическо моделиране на запрашаването, шумовото натоварване и въздействията от пробивно взривните работи. По отношение на атмосферния въздух в доклада са анализирани емисиите на фини прахови частици, генерирани от добивните дейности, транспорта на суровината и пробивно-взривните работи, като е прието, че прогнозните концентрации остават в рамките на нормативно допустимите стойности. Предвидените мерки за контрол са възприети и конкретизирани като задължителни условия в решението по ОВОС. В доклада е извършена и оценка на шумовото въздействие от минната техника, транспорта и взривните дейности, като е прието, че нивата на шум не превишават граничните стойности. По отношение на пробивно-взривните работи е направен извод, че при спазване на проектните параметри и мерките за безопасност не се очакват значителни странични въздействия, което е възприето в условията на решението. От Доклада по ОВОС се установява още, че инвестиционното предложение не предвижда формиране на производствени отпадъчни води, като използването на вода е ограничено до оросяване за потискане на запрашаването. Този извод е подкрепен със Становище на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ с изх. № П-03-1-1/22.10.2024 г. и е съобразен при издаване на крайния административен акт. В Доклада по ОВОС е извършена оценка на кумулативните въздействия от инвестиционното предложение във връзка със съществуващи добивни дейности в района, като е прието, че не се очаква значителен кумулативен ефект. Докладът съдържа и подробно описание на планираната техническа и биологична рекултивация, като изпълнението ѝ по одобрен цялостен работен проект е въведено като задължително условие в решението по ОВОС. От Становището на РЗИ – Перник с изх. № РЗИ-273#1/08.02.2024 г. се установява, че при спазване на предвидените условия и ограничения не се очаква неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве. От Становището на Министерство на енергетиката, изготвено по реда на Закона за подземните богатства, се установява, че Планът за управление на минните отпадъци е съобразен с изискванията на специалния закон и не са налице несъответствия, препятстващи реализирането на инвестиционното предложение. От Протокола от обществено обсъждане, проведено на 17.02.2025 г. в сградата на община Перник, се установява, че е осъществено обществено обсъждане на инвестиционното предложение и Доклада по ОВОС, при участие на заинтересовани лица и с отразяване на направените въпроси, изказвания и възражения. От становището на възложителя, изготвено на основание чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС, се установява, че след общественото обсъждане възложителят е представил писмена позиция по постъпилите възражения и предложения, която е приобщена към административната преписка преди произнасянето на административния орган. По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза. Във връзка с направено от жалбоподателите възражение за липса на компетентност на вещото лице съдът е приел, че съдебно-техническата експертиза е изготвена от компетентно вещо лице, при спазване на процесуалните правила, и следва да бъде кредитирана като доказателствено средство при изясняване на релевантните факти по делото. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в писмена форма и със законоустановеното съдържание, предвидено в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След съвкупна преценка на доказателствата първата инстанция по делото е приела, че оспореното решение съдържа материалноправни изводи относно допустимостта на инвестиционното предложение и управляемостта на въздействията чрез условия и мерки, като тези изводи се основават на докладната документация по ОВОС и ОСВ и се подкрепят от приетата по делото съдебно-техническа експертиза по спорните въпроси за карстовите води и ефекта на пробивно-взривните работи, поради което материалноправната преценка на административния орган не противоречи на приложимия закон. Съдът е счел за неоснователни релевираните в жалбата възражения относно въздействията от пробивно-взривните работи, риска за карстовите води и питейните извори, управлението на минните отпадъци и липсата на алтернативи. След съвкупна преценка на доказателствата първостепенният съд е приел, че административният орган е извършил пълна и съответстваща на материалния закон оценка на параметрите на инвестиционното предложение и на произтичащите от него въздействия, като изводите за допустимостта на добива при открит способ и използване на пробивно-взривни работи са направени въз основа на конкретни, количествено определени технически показатели, както и при съобразяване на резултатите от докладната документация по ОВОС и приетата СТЕ. Изложени са мотиви, че параметрите на взривяванията са нормативно съобразени и експертно оценени, а приетите доказателства не установяват вероятност от настъпване на неблагоприятни последици извън предвидените и управлявани чрез условията в решението. По възражението за въздействие върху карстовите води и питейните извори съдът е приел, че административният орган е основал преценката си на специализирана експертна оценка, която не е опровергана в съдебното производство, а направеният извод, че при заявените параметри на добива и прилагането на предвидените мерки не се очакват промени в режима и дебита на карстовите извори, е материалноправно обоснован и съответства на доказателствата по делото. По възражението относно управлението на минните отпадъци съдът е приел, че в решението са въведени задължителни условия, съответстващи на режима по Закона за управление на отпадъците и специалните нормативни изисквания, като класифицирането им като неопасни инертни и предвидените мерки за управление и рекултивация изключват противоречие с материалния закон. По възражението за липса на алтернативи за местоположение съдът намира, че административният орган правилно е приел невъзможност за разглеждане на териториални алтернативи, предвид естеството на инвестиционното предложение и местонахождението на природното богатство в земните недра. Изложени са също мотиви, относно съдържанието на ДОВОС в частта, досежно водите, атмосферния въздух, шумовите въздействия и транспортните въздействия. Според първата инстанция жалбоподателите не ангажират конкретни доказателства, от които да се установи наличие на реален или вероятен значителен кумулативен ефект, произтичащ от едновременното функциониране на добивните обекти, нито сочат превишаване на нормативно установени гранични стойности. Наведените от тях възражения се свеждат до общи твърдения и предположения, които не са подкрепени с експертни данни или насрещни доказателства, способни да опровергаят изводите на административния орган и на изготвената докладна документация. Според решаващия съд възражението за липса на самостоятелен и задълбочен анализ на кумулативните въздействия е неоснователно и не обосновава извод за нарушение на материалния закон или за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното решение. Съдът намира за неоснователно също така и възражението, че административният орган е разгледал формално алтернативите на инвестиционното предложение и необосновано е приел липсата на възможни такива. Първостепенният съд е преценил, че всички останали релевирани в жалбата оплаквания за повишен риск за здравето на населението, негативно въздействие върху компонентите на околната среда и отрицателно въздействие върху защитените зони са общи, декларативни и хипотетични, като не са обвързани с конкретни правни норми и не се основават на конкретни, подкрепени с доказателства факти, и същите се опровергават от събраните по делото доказателства, включително от докладната документация по ОВОС и ОСВ и от приетата СТЕ. При разпределената с определението за насрочване доказателствена тежест и въпреки многократно дадената възможност за ангажиране на относими доказателства, от страна на жалбоподателите не са представени конкретни доказателства, които да опровергават извършената оценка в доклада по ОВОС и експертните изводи относно степента на въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда, човешкото здраве, природата, дивата флора и фауна. Посочено е, че липсват данни за проведени паралелни наблюдения, измервания или научни изследвания, съдържащи факти и заключения, различни от установените в рамките на процедурата по ОВОС, в която е издадено оспореното решение по ОВОС. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирани лица. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Обжалваемостта на решението е изрично предвидена с чл. 99, ал. 8 от ЗООС, съгласно който заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 6. Трима от жалбоподателите в първоинстанционното производство имат настоящ адрес (а един от тях и постоянен адрес) в с. Боснек, в землището на което ще бъде реализирано инвестиционното предложение, а един от тях осъществява дейността си като земеделски прозиводител в същото землище, поради което са засегнати от възможностите за евентуално негативно въздействие върху околната среда, които цялостният технологичен процес на добив на полезни изкопаеми, би могъл да предизвика. По отношение на правния интерес следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 55 от Конституцията на Република България, предвиждаща право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, като е предвидено и задължението им да опазват същата, както и решение № 5 от 19.04.2019 г. на Конституционния съд на РБ, постановено по к. д. № 12/2018 г., според което предвид правната уредба в ЗООС правен интерес за обжалване на решение по ОВОС има всяко лице, група лица или организация, като този интерес произтича от необходимостта за осигуряването на здравословна околна среда за благосъстоянието на човека и осъществяването на основните човешки права, включително и самото право на живот. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание, като съдържа всички реквизити по чл. 99, ал. 3 от ЗООС. Проведеното административно производство е следвало нормативно установените етапи. Оценката на въздействието върху околната среда е извършена при спазване на процедурата за обществено обсъждане, регламентирана в глава пета от Наредбата за ОВОС. Приложените в административната преписка документи удостоверяват проведени консултации със засегнатата общественост. Твърденията за недопускане на граждани, вкл. част от жалбоподателите, на проведената среща за обществено обсъждане са недоказани. Изпълнени са административнопроцесуалните изисквания на глава шеста от Наредбата за ОВОС. В касационната жалба се изложени доводи, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и не е допуснал изготвянето на допълнителна експертиза. Първоинстанционният съд се е позовал на заключението по съдебно-техническата експертиза, което е обсъдено при спазване на процесуалното правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо в съдебно-административния процес по силата на чл. 144 от АПК, като са изложени убедителни мотиви защо се кредитира заключението. Съдът е обсъдил възраженията направени в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателите. В тази връзка е посочено, че притежаването на научна степен не е условие за допустимост на експертизата, вещото лице притежава пълна проектантска правоспособност, член е на КИИП, със специалност „Инженерно‑геоложка и хидрогеоложка земна основа“, поради което притежава изискуемите специални знания в областта на геологията, хидрогеологията и геоложкия риск, които са пряко относими към предмета на спора. Съдът е приел, че липсата на позоваване на научни публикации или академични трудове не представлява порок на експертизата. Заключението е изготвено въз основа на материалите по делото, на действащи официални планове, регистри и карти, включително: Плана за управление на речния басейн на БД „Западнобеломорски район“; регистрите на подземните водни тела; утвърдената от МРРБ Методика за оценка на геоложкия риск; картите на геоложката опасност и геоложкия риск, приети по действащата нормативна уредба. Съдът е счел, че в случая експертизата дава конкретни, измерими и проверими констатации относно геоложкия строеж, хидрогеоложките условия, параметрите на пробивно‑взривните работи и възможното им въздействие върху подземните води. Според съда заключението е вътрешно логично, последователно и непротиворечиво, съответства на данните по административната преписка и не е опровергано с насрещна експертиза, нито с други доказателства, които да поставят под съмнение фактическите му констатации. В случая следва да се отчете обстоятелството, че по делото е установено, че за изготвянето на експертиза от процесния вид в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Административен съд – Перник за 2025 г. няма регистрирано вещо лице със специалност „хидрогеология“, поради което административният съд е назначил лице, което не е включено в списъка, но има съответната компетентност и професионален стаж. Следва да се посочи също така, че с разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ЗСВ законодателят е предоставил възможност на органа на съдебната власт, при необходимост за вещо лице да може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Липсва нормативно изискване за задължително заемане на академична длъжност (регламентирано като едно от алтернативно предвидените изисквания по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица), за осъществявана от експерта научно-изследователска дейност или за изготвяне или позоваване на научни трудове от негова страна, за да бъде допустимо или съответно да се приеме за обосновано изготвеното заключение. Съгласно чл. 201 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая не е била налице нито една от законовите предпоставки, тъй като приетото по делото заключение е достатъчно пълно и ясно, обосновано е и в него не се констатират противоречия. Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, оспорването на експертизата може да бъде направено докато трае изслушването на вещото лице. Несъгласието на страната с констатациите и изводите на вещите лица не е достатъчно основание за изготвяне на повторна или допълнителна експертиза. В проведеното на 03.02.2026 г. съдебно заседание по делото процесуалният представител на жалбоподателите е изразил несъгласие със заключението и е искал същото да не се приема, като е посочил, че според него заключението е непълно и необосновано, но това негово становище не е намерило израз в нарочно искане за възлагане на допълнително или повторно заключение, а същият изрично е заявил, че не иска нова експертиза, тъй като не желае да заплаща допълнителен депозит. В касационната жалба са релевираните доводи за липса в адм. акт на самостоятелен и задълбочен анализ на кумулативните въздействия, липса на изследвани в ДОВОС алтернативни технологии и нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 8 от ЗООС, състоящо се в липса, недостатъчни и неефективни мерки за защита. Противно на твърденията на касатора, в жалбата до първоинстанционния съд са изложени оплаквания, че в случая в ДОВОС и ДОСВ липсва изследване на кумулативния ефект, относно извозването на инертни материали и сеизмичния риск. В тази връзка административният съд обосновано е приел, че в ДОВОС е извършена оценка на кумулативните въздействия от инвестиционното предложение във връзка със съществуващи добивни дейности в района, като е прието, че не се очаква значителен кумулативен ефект. Съдът също така подробно е обсъдил транспортните въздействия, кумулативния ефект от тежкотоварния трафик, включително статистическите данни от ИА „Автомобилна администрация“, както и сеизмичния риск при приетата технология. Следва да се посочи, че комбинирането на въздействието на ИП с това на други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения е разгледано в т.VI.6.5., стр. 176-184 от ДОВОС, като е направен анализ на кумулативните въздействия по компоненти на околната среда, взето е предвид извършването на дейности по добив от други находища в района и е формиран извод, че независимо от относително близките разстояния до другите добивни обекти не се очакват значителни отрицателни кумулативни въздействия по идентифицираните компоненти и фактори. В ДОВОС (стр. 41 и сл.) е извършен и анализ на съществуващите източници на замърсяване от добивни дейности в находища в района на ИП. В мотивите по т. 9 от адм. акт изрично е посочено, че в близост до територията на инвестиционното предложение, която ще бъде засегната, не са установени предприятия и/или съоръжения, класифицирани по реда на глава седма от ЗООС, а съгласно регистъра на предприятията и/или съоръжения, класифицирани по реда на глава седма от ЗООС най-близко разположените предприятия/съоръжения с „нисък и висок рисков потенциал“ са на разстояние повече от 9000 м. В касацонната жалба е наведено и възражение за липса на изследвани в ДОВОС алтернативни технологии. В първоинстнционната жалба е посочено, че в ДОВС и ДОСВ не са изследвани алтернативни, относно местонахождението. Първостепенния съд е приел, че изискването на чл. 99 ЗООС за разглеждане на алтернативи е спазено, а възражението на жалбоподателите за риск от пробивно-взривните работи е счел за неоснователно. Съдът е счел, че от съдържанието на ДОВОС се установява, че с оглед местоположението на находището, геоложките характеристики и пространственото разположение на полезното изкопаемо в земните недра, териториални алтернативи за местоположение извън границите на находището не са обективно възможни, което е надлежно отчетено и мотивирано в докладната документация и възприето от административния орган при издаване на решението по ОВОС. Според първата инстанция изводите за допустимостта на добива при открит способ и използване на пробивно-взривни работи са направени въз основа на конкретни, количествено определени технически показатели, както и при съобразяване на резултатите от докладната документация по ОВОС и приетата СТЕ. Тези изводи на съда са обосновани и кореспондират със събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се посочи, че в ДОВОС, в изпълнение на изискването на чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗООС, се съдържа описание на проучени от възложителя алтернативи, относими за инвестиционното предложение и неговите специфични характеристики, като са посочени и причините за избрания вариант. Освен обсъдените от съда констатации в ДОВОС за липса на алтернативи за местоположение на ИП и за възможната алтернативност в местоположението на елементите на инвестиционното предложение, в Доклада са разгледани и алтернативи за технология на добив (т.III.3., стр. 33 от ДОВОС), като са изложени съображения, относно неприложимостта на подземния начин на добив и липсата на алтернативи за технология, както и алтернативите за технологиите за преработка на суровината и „нулевата алтернатива“. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че технологията за разработване на находището е обвързана с минно-геоложките и минно-техническите условия на залягане на подземното изкопаемо, като при отработването на запасите ще се прилага технология за открит добив на работни стъпала or горе надолу, с използване на пробивно-взривни работи, която е определена като „класическа“. Липсва нормативно изискване за разглеждане на всички възможни алтернативи относно технологията, доколкото това е фактически въпрос, свързан с конкретна хипотеза и преценка. С оглед посоченото административният съд правилно е приел, че законът не въвежда изискване за разглеждане на хипотетични или практически неприложими варианти, а за реалистични и обосновани алтернативи, съобразени със спецификата на инвестиционното намерение. Предвид неоснователността на инвокираните възражения, относно липсата на изследване на кумулативния ефект и на алтернативите за технологии за реализация на ИП, неоснователно е и възражението на касатора за допуснато нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 8 от ЗООС. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация „ИНМАТ“ ЕООД акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Съдебните разноски следва да бъдат определени съобразно представените доказателства за реалното им извършване и направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Изплатеното по представения договор за правна защита и съдействие възнаграждение в размер на 5000 евро се явява прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Съдът намира, че на ответника „ИНМАТ“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 (три хиляди) евро, което в случая се явява справедливо и обосновано. В подадена от касатора, чрез пълномощника адв. С. Овчаров, писмена молба от 14.09.2026 г. е направено искане за тълкуването на разпоредби от общностното право - т. 5, буква „д“ от Приложение IV към Директива 2011/92/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена и допълнена с Директива 2014/52/ЕС на ЕП и на Съвета от 16 април 2014 година; т. 5, изречение последно от Приложение IV към Директива 2011/92/ЕС; чл. 5, § 1, буква „е“, чл. 5, § 3, буква „б“ и чл. 5, § 3, буква „в“ от Директива 2011/92/ЕС, тъй като касаторът счита, че тези разпоредби са от значение за правилното решаване на делото. Във връзка с искането пред настоящата инстанция по делото от страна на касационния жалбоподател са формулирани два въпроса - Точка 5, буква „д“ и точка 5, изречение последно от Приложение IV, вр. с чл. 5, § 1, към Директива 2011/92/ЕС следва ли да се тълкува в смисъл, че информацията за кумулативното въздействие на инвестиционното предложение следва непременно да присъства с Доклада по ОВОС и не може да бъде набавена служебно от компетентния орган?; 2) Чл. 5, § 3, буква „б“ и буква „в“ от Директива 2011/92/ЕС следва ли да се тълкува в смисъл, че компетентния орган може да оцени самостоятелно със собствен експертен капацитет информация и данни, които не присъстват в Доклада по ОВОС, в това число данни за кумулативното въздействие на инвестиционното предложение? Ответниците - „ИНМАТ“ ЕООД и директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – София изразяват становище за неоснователност на искането. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на дефинираните въпроси не са налице предпоставките и няма основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по реда на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Преюдициалното тълкувателно запитване има за предмет тълкуване на конкретни общностноправни норми в контекста на определена националноправна уредба. Констатираното противоречие на националното право с норми на европейското право би довело до неприлагане на противоречащата национална правна уредба по конкретното дело. В процесния случай формулираните въпроси от касатора не касаят установяване на несъответствие на националното право с норми на европейското право, като липсват твърдения за наличие на конкретно противоречие на разпоредба на националното право с разпоредба на приложимото общностно право и такова не е обосновано от страната, отправила искането за преюдициално запитване. В случая касаторът иска да бъде отправено преюдициално тълкувателно запитване във връзка с установяване на точното значение на посочените норми от Директива за ОВОС, което да бъде направено от настоящия съдебен състав, като орган, който е компетентен да отправя преюдициални запитвания. За да възникне необходимост от отправяне на преюдициално запитване, следва да има съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. С оглед подробно изложените по-горе и в проверяваното съдебно решение мотиви не се установява наличието на такова съмнение. Извършения анализ на посочените норми на българското и европейското законодателство не установява колизия, а от друга страна, в случая не се установява необходимост от тълкуване на общностни правни норми. Значението и смисълът на цитираните от искателя разпоредби са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното тълкуване. От друга страна, доколкото в случая е установено, че кумулативните въздействия са обсъдени в ДОВОС, отговорът на посочените въпроси не е от значение за правилното решаване на делото. По изложените съображения, искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по формулираните от касационния жалбоподател въпроси, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,