Решение № 14213 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4162/2012 г.

Решение № 14213 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4162/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Образувано е по касационна жалба на "Би Джей Ай Консорциум Смолян" - гр. Смолян, чрез адв. Кирил Иванов, против решение № 208/30.01.2012 г., постановено по адм. д. № 1168/11 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 161003444/10.01.2011 г. на ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта в която е потвърден с решение № 291/6.04.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив.

В жалбата са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правили и в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Зобуян излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.

Предмет на обжалване пред АС е бил /РА № 161003444/10.01.2011 г. на ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 291/6.04.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с която на "Би Джей Ай Консорциум Смолян" е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 363807,86 лв. и лихви от 90590,42 лв., както и допълнително определен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 2277 лв. и лихви от 2107,90 лв.; корпоративен данък за 2008 г. в размер на 49047,60 лв. и лихви от 14683,38 лв. и корпоративен данък за 2009 г. в размер на 109004,87 лв. и лихви от 10931,74 лв., и е изменен в частта относно допълнително определен корпоративен данък за 2006 г., като от 53984,34 лв. е намален на 44984,72 лв. и лихви от 26624,82 лв. на 22226,35 лв.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК.

1. По същество на спора относно отказано право на данъчен кредит за м. 12.2006 г. в размер на 59 997,52 лв. по фактура № 227/20.12.2006 г., издадена от "Консултпроект - 2005" ЕООД с предмет на доставката СМР по договор и обр. 19, съдът е приел за установено, че данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчика на 27.12.2006 г., като жалбоподателят е бил изпълнител по сключен с Община Марица договор за извършване на СМР.

При извършената насрещна проверка на доставчика не е намерен представител поради което ИПДПОТЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Установено е, че фактурата е отразена в дневника за продажби за м. 12.2006 г., както и че за периода от 1.01.06 г. до 31.12.07 г. в дружеството е имало назначени по трудов договор 8 лица, като седем от договорите са прекратени към 1.12.2006 г. Няма данни дружеството да е подало ОПР и баланс към ГДД за 2006 г.

Съдът е възприел установеното в хода на ревизията, че касовата бележка за плащане на данъчната основа е издадена от ЕКАФП, което не е регистрирано на "Консултпроект - 2005" ЕООД, съгласно изискванията на Наредба № 4/16.02.99 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. От приетия по делото договор от 11.12.06 г., сключен с "Консултпроект - 2005" ЕООД и протокол обр. 19 от 20.12.06 г. във връзка с извършените СМР, за установено съдът е приел, че предмет на договора са изкопни работи на обект "Канализация централна зона с. Скутаре, община Марица", като са установени множество несъответствия и противоречиви данни в договора, касаещи договорените условия - плащания и срокове. Според представения протокол обр. 19 са извършени петдесет вида СМР, като за периода от сключването на договора на 11.12.06 г. до приемането на изпълнението на 20.12.06 г. в "Консултпроект - 2005" ЕООД е имало назначено само едно лице на длъжност инженер строител, поради което съдът е приел, че дружеството няма кадрова обезпеченост да извърши услугите, описани в договора. За недоказан съдът е приел довода на жалбоподателя, че датата на договора за доставка от 11.12.2006 г. и издадения протокол обр. 19 от 20.12.2006 г е била сгрешена. Представените в хода на административното обжалване: оборотна ведомост от 1.12. - 31.12.2006 г., касова книга в лева, разчетно-платежна ведомост /без да е посочено за кой период се отнасят/, счетоводен и данъчен амортизационен план за 2006 г., подпечатани с печат на "Консултпроект - 2005" ЕООД, съдът е приел, че са откъслечни данни от счетоводството на доставчика, като в тази насока не е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, въпреки дадените указания, поради поради което законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1, т. З от ЗДДС (отм.) е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя.

2. Относно отказано право на данъчен кредит за м. 07. и м. 08.2008 г. в размер на 98 095,20 лв. по седем фактури, издадени от "Меджик груп" ЕООД, съдът е приел за установено, че предмет на доставките е дървен материал. При извършена насрещна проверка на доставчика са представени: счетоводен баланс, ОПР и др. справки:, приложени към ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2008 г., от които за установено съдът е приел, че доставчикът извършвал дейността си в с. Брестовица, област Пловдив, а във фактурите е записано, че мястото на сделката е в гр. София. От счетоводния баланс се установява, че дружеството има ДМА - машини за 11 хил. лв., но според ОПР и ГДД дружеството не е начислило амортизации. От представения договор от 10.06.08 г. с "Меджик груп" ЕООД за доставка на дървен материал, съдът е приел, че не се установява за чия сметка ще са транспортните разходи, откъде ще се товари и къде ще се разтоварва дървеният материал. Транспортни документи, вкл. пътни листи, товарителници, превозни билети не са представени както в хода на ревизията така и в хода на съдебното обжалване, а в приемо-предавателни протоколи не е отбелязано къде е станало приемането на материала. Съдът е обсъдил представените с жалбата по административен ред два броя свидетелства на товарни автомобили, собственост на "Екобулгарстрой" ООД - един от участниците в Би джей ай консорциумс - Смолян, както и пътни листи на "Екобулгарстрой" ООД за превоз по маршрут с. Брестовица - с. Скутаре, в които като изпращач е посочен "Меджик груп" ЕООД, превозвач "Екобулгарстрой" ООД, а получател е "Би Джей Ай Консорциум - Смолян", както и товарителници с изпращач "Меджик груп" ЕООД. Приел е, че тези документи са частни свидетелстващи, които не се ползват с материална доказателствена сила и в товарителниците липсват подпис на изпращач и получател. Обсъден е анекс от 30.04.07 г. към Договор за консорциум от 17.12.04 г., съгласно който "Би Джей Ай Консорциум Смолян" има сключени договори с Община Марица - възложител, по които подизпълнители са СД "Братя Налбантови и сие" и "Екобулгарстрой" ООД, последните две учредителите на консорциума и е прието, че отделните дружества и консорциума са самостоятелни ЮЛ, поради което и доставките между тях, вкл. процесните транспортни разходи следва да бъдат документално обосновани, поради което данъчният кредит законосъобразно е отказан на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

3 Относно отказано право на данъчен кредит за м. 05.2009 г. в размер на 21643,14 лв. по фактура № 131/12.05.09 г., издадена от "Девера строй" ЕООД, съдът е приел, че предмет на доставката е СМР на обект канализация с. Скутаре. При извършената насрещна проверка на доставчика, поради неоткриване представител на дружеството ИПДПО е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. От доставчика не са представени документи. Установено е, че фактурата не е отразена в дневника за продажби, платена в брой, както и че за 2009 г. дружеството не е подало годишна данъчна декларация. Съдът е обсъдил договор от 7.01.08 г. с "Девера строй" ЕООД и протокол обр. 19 от 12.05.09 г. и е приел, че за извършените дейности е необходима строителна механизация и превозни средства, ръчен труд и доставка на материали, за които не са представени доказателства.

4.Относно отказано право на данъчен кредит за м. 12.2009 г. в размер на 184072,00 лв. по фактура № 1/7.12.09 г., издадена от "ТМСИ - Налбантови" ООД, съдът е приел за установено, че предмет на доставката е 32870 тона инертни материали, като липсва плащане. Съдът е възприел извода на органа по приходите, че след като няма плащане и други документи, които да определят датата на данъчното събитие, то същото е настъпило на 7.12.09 г., от което е направен извода, че фактурата е безстокова, тъй като от оборотната ведомост и главна книга за 2009 г. на ревизираното лице се установява, че инертните материали са изписани като текущ разход по сметка 601 и не са налични към 31.12.09 г., т. е. същите са вложени в дейността. От представените протоколи обр. 19 за извършените СМР е видно, че последният за 2009 г. е с дата 28.12.09 г., но в него не фигурират вложени инертни материали. Другите протоколи са от дати 6.08.09 г. и преди това, поради което няма доказателства инертните материали да са вложени в дейността на ревизираното дружество и за извършване на облагаеми доставки. В дневниците за покупки на "ТМСИ - Налбантови" ООД няма отразени покупки, а само една продажбата по процесната фактура, поради което съдът е приел, че законосъобразно е прието, че доставчикът не е притежавал стоката и все би могъл да прехвърли собствеността върху същата, поради което са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

В частта по ЗКПО:

1. Относно преобразуване на финансов резултат за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО със сумата 15 180.00 лв. по фактура, издадена от "Даил" ЕООД, съдът е приел за установено, че по фактура № 3 от 30.05.2005 г., издадена на "Даил" ЕООД, ревизираното дружество е извършило продажба на материали на стойност - 50 180.00 лв., а в ОПР и ГДД за 2005 г. при определяне на финансовия резултат на дружеството са отразени нетни приходи от продажба на материали в размер на 35 000.00 лв. Отчетната стойност на тези материали, видно от фактура № 1 от 25.05.2005 г., издадена от "Илкона" ЕООД е в размер на 35 000.00 лв., която сума е отразена в ОПР като балансова стойност на продадените активи също от 35 000.00 лв. От така установеното съдът е приел, че приходите от продажбата на процесните материали не са взети предвид в пълния им размер /50 180.00 лв./ при определяне на финансовия резултат на дружеството, поради което законосъобразно на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) е преобразуван финансовият резултат на дружеството със разликата от 15 180.00 лв. /50.180.00 лв. - 35 000.00 лв./.

2. Относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 10 от ЗКПО във връзка с чл. 15, ал. З, т. 2 от ЗКПО (отм.) със сумата от 359 985.10 лв. по издадената от "Консултпроект - 2005" ЕООД фактура с предмет на доставката СМР по договор, съдът е приел, че с оглед изложеното досежно липса на реалност на доставката и недоказано плащане на данъчната основа, тъй като фискалния бон не е годно доказателство за извършено плащане, законосъобразно от органа по приходите е прието, че разхода не е документално обоснован и е сключена с цел избягване и отклонение от данъчно облагане, поради което законосъобразно е увеличен финансовия резултат, съответно доначислен корпоративен данък за процесната година.

3. Относно преобразуване на финансовият резултата на дружеството за 2008 г. и 2009 г., със сумите в размер на 490 476.00 лв. и 1 028 575.70 лв., на основание чл. 77, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съдът е приел, че първата сума представлява непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от задълженото лице на основание фактури, издадени от "Меджик груп" ЕООД с предмет на сделките закупени материали. С оглед приетото досежно реалността на доставката, то са налице посочените предпоставки на ЗКПО за увеличение на финансовия резултат. Втората сума представлява непризнати разходи за данъчни цели по фактури, издадени от "ТМСИ Налбантови" ООД и "Девера строй" ЕООД с предмет на доставките инертни материали и строително монтажни работи. С оглед изложеното по-горе в мотивите досежно факта, че инертните материали са изписани като текущ разход по сметка 601 и не са налични към 31.12.09 г., т. е. същите са вложени в дейността, както и извода за липса на реалност на доставката, законосъобразно е прието, че разходите по сделките не са документално обосновани, поради което са сключени с цел отклонение от данъчно облагане на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО.

Решението е правилно, с изключение на частта, с която е отхвърлена жалбата относно отказано право на данъчен кредит за м. 07. и м. 08.2008 г. и е увеличен финансовият резултат на касатора за 2008 г., със сумата от 490 476.00 лв.

В частта относно отказано право на данъчен кредит за м. 12.2006 г. по фактура, издадена от "Консултпроект - 2005" ЕООД с предмет на доставката СМР по договор и обр. 19, правилно съдът е приел, че не е установен факта на реалното извършване на услугата и плащане на данъчната основа.

Единствено безспорния факт, че данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчика и, че касаторът е бил изпълнител по сключен с Община Марица договор за извършване на СМР, не налагат на извода, че услугата е извършена реално от "Консултпроект - 2005" ЕООД. В тази насока съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и предвид факта, че за периода от 1.01.06 г. до 31.12.07 г. дружеството - доставчик е имало назначени по трудов договор 8 лица, като седем от тях са прекратени към 1.12.2006 г., правилно е приел, че обема на СМР не би могъл да бъде извършен от тези лица.

Дори да се приеме доводът на касатора, че датата на договора за доставка от 11.12.2006 г. и издаденият протокол обр. 19 от 20.12.2006 г са коригирани с анекс от 17.10.2006 г., като договорът се счита сключен на 11.10.2006 г., то както е посочил съдът съгласно протокол обр. 19 са извършени 50 вида дейности, като за по-голяма част от тях се изисква наличие на техника - булдозер, багер, самосвал, пневматичен валяк. Доказателства за наличие на данни в счетоводството на доставчика за извършени разходи и за собствени или наети транспортни средства, не са ангажирани в хода на обжалването, вкл. чрез възлагане на ССЕ. В тази насока са неоснователни доводите в жалбата, че от доставчика са представени достатъчно счетоводни документи обосноваващи факта на реалното осъществяване на доставката, тъй като така както е приел съдът тези документи са част от цялото счетоводство, а за да се установи редовността на счетоводните записвания е необходима проверка в счетоводството от лице със съответните специални знания. Представените в хода на административното обжалване: оборотна ведомост от 1.12. - 31.12.2006 г., касова книга в лева, разчетно-платежна ведомост /без да е посочено за кой период се отнасят/, не установяват извършено плащане на данъчната основа, тъй като липсват доказателства за регистриране на ЕКАФП съгласно изискванията на Наредба № 4/16.02.99 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, като не следва да бъдат споделени доводите в жалбата, че органът по приходите не е установил има ли съставено досие за касови апарати на доставчика. Установено е в хода на ревизията, че касовата бележка за плащане на данъчната основа е издадена от ЕКАФП, което не е регистрирано на "Консултпроект - 2005" ЕООД, поради което касаторът е следвало да установи, включително чрез ССЕ, наличието на ЕКАФП, от което му е издаден касовия бон, регистрирано на доставчика. Действително получателят по доставката не следва да носи отговорност при издаден касов бон от нерегистрирано от доставчика устройство, но предвид липсата на други доказателства установяващи плащането на данъчната основа, правилно съдът е приел, че същата не е заплатена, поради което и не са налице условията на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за настъпване на данъчно събитие, тъй като услугата не е извършена и липсва плащане за нея. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение в тази си част, с което следва да бъде оставено в сила.

2. Относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Меджик груп" ЕООД, неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за реалното прехвърляне на собствеността върху процесните количества дървен материал.

На първо място няма спор относно наличието на предпоставките на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.

Основният спорен момент е фактът на реално осъществяване на процесните доставки на стоки, поради некредитиране от съда на приетите доказателства за осъществен транспорт и липса на документално обосновани разходи за извършен транспорт.

При извършена насрещна проверка на доставчика са изискани и представени: счетоводен баланс, ОПР и др. справки:, приложени към ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2008 г. Други доказателства не са изискани, видно от приложеното по делото ИПДПОЗЛ. Представени и приети по делото са пътни листи издадени от "Екобулгарстрой" ООД за превоз по маршрут с. Брестовица - с. Скутаре, както и товарителници в които като изпращач е посочен "Меджик груп" ЕООД, превозвач "Екобулгарстрой" ООД, а получател е "Би Джей Ай Консорциум - Смолян". Действително върху представените товарителници липсват подпис на изпращач и получател, но същите обсъдени в съвкупност с приетите пътни листи и приемо - предавателни протоколи налагат на извода, че са свързани с процесната доставка В товарителниците е посочено място на натоварване Брестовица и място на разтоварване, а именно с. Скутаре, където са извършени ремонтните дейности от касатора въз основа на сключен договор с община Марица. С оглед обема на дървения материал и необходимостта от многократен брой курсове за превоза следва да се приеме за основателен довода на касатора, че прехвърлянето на собствеността е станало с окончателното подписване на приемо - предавателните протоколи, в които са конкретизирани приетите към посочената дата количества дървен материал и е издадена данъчната фактура. Мястото на предаване е установено от товарителниците с. Скутаре. От представените от доставчика в хода на ревизията документи се установява, че в баланса на годишния отчет дружеството е посочило ДМА-машини производствено оборудване и апаратура в размер на 11 хил. лв. Декларирано е извършване на дърводелски услуги и извършване на търговия с дървен материал, с място на извършване на стопанска дейност - с. Брестовица, община Родопи. Декларирани са отчетени разходи за персонала за възнаграждения, за външни услуги като 25 000 са от наеми, поради което безспорно е установена кадровата и техническа обезпеченост на доставчика.

При наличието на тези доказателства и данни от счетоводството на доставчика неправилно съдът е приел, че не е установен фактът на реално прехвърляне на собствеността на върху стоките, поради липса на доказателства за транспорт и транспортни разходи. Към всяка от процесните фактури е налице приемо-предавателен протокол и множество товарителници и пътни листи, поради което следва да се приеме, че стоките са индивидуализирани и предадени, съответно приети. Стоките се индивидуализират и предават именно чрез приемо-предавателни протоколи, а не чрез доказан транспорт на същите, поради което е основателен довода в тази насока в касационната жалба. Както беше посочено по-горе в мотивите, установено е, че са налице конкретни данни относно датите, количеството превозен дървен материал, транспортното средство с регистрационен номер и шофьор, извършил транспорта и идентичност на тези данни с данните в пътните листи към товарителниците, поради което е установено и транспортирането на стоките.

На следващо място единствено факта за липса на транспортни разходи, както е приемал ВАС в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 61 от посоченото по-горе решение на СЕС "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В конкретния случай за разлика от фактите по д. С-80/11 г., процесните стоки са били извозени от мястото на стопанска дейност на доставчика - с. Брестовица, община Родопи до мястото на извършваните СМР от касатора и същите стоки са използвани за последваща облагаема доставка във връзка със сключен договор с община Марица. В т. 65 от цитираното решение е прието, че"..... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки".

С оглед на изложеното и като е приел, че доставчикът е извършвал дейността си в с. Брезник, а във фактурите е записано, че мястото на сделката е гр. София, както и че доставчика не е начислил амортизации, във връзка със заведените ДМА, както и че в договора между страните не е уговорено кой ще извърши транспорта и за чия сметка е той, АС е постановил неправилно решение в тази си част, поради което и предвид приетото в цитираното Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в обжалваната му част.

3. Относно отказано право на данъчен кредит за м. 05.2009 г. по фактура № издадена от "Девера строй" ЕООД, с предмет на доставката - СМР на обект канализация с. Скутаре, правилно съдът е приел, че липсват доказателства за техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, поради което и не е налице реалност на услугите. Процесната фактура не е отразена в дневника за продажби, както и че за 2009 г. дружеството не е подало годишна данъчна декларация. Подробно съдът е обсъдил договор от 7.01.08 г. с "Девера строй" ЕООД и протокол обр. 19 от 12.05.09 г. и законосъобразно е приел, че за извършените дейности е необходима строителна механизация и превозни средства, ръчен труд и доставка на материали, за които не са представени доказателства.

В касационната жалба досежно този доставчик доводи са свързани с допуснати съществени нарушения на процедурата по връчване на съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК, които дори да се приемат за основателни, то съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът дължи произнасяне по същество на спорното материално право, а именно налице ли са предпоставките за признаване правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1, а именно получени ли са от лицето стоки или услуги по облагаема доставка.

В случая не може да се приложи Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-142/11 г. съдът е приел, че не се допуска национална практика, съгласно която се отказва право на данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Настоящият състав намира, че посоченото решение на СЕС е постановено при различна фактическа обстановка от установената в хода на настоящото производство. Спорът в главното производство по д. С-142/11 е при установено приемане на строителните работи, в който са отбелязани 1992 изработени часа въз основа на присъствените списъци, които по-конкретно съдържат часа на започване и приключване на строителните работи, мястото на извършването им, името, датата на раждане и подписа на всеки работник, кое предприятие е извършило строителните работи. В т. 27 от решението е прието, че макар от извършените проверки да не се опровергава фактът, че строителните работи действително са били извършени и то от посочените в присъствените списъци работници, не било възможно надлежно да се установи нито кое предприятие е извършило строителните работи, нито кое предприятие е наело въпросните работници. В настоящият случай се опровергава фактът, че строителните работи действително са били извършени от посочения във фактурата доставчик, тъй няма данни с какви работници е разполагал, с каква строителна механизация и превозни средства, като дружеството не е подало годишна данъчна декларация. При липса на други доказателства, а само фактът на издадена фактура и приети услуги с акт обр. 19 се налага на извода, че не е установено от кои лица е извършена услугата и с какъв ресурс, а не кое предприятие е извършило строителните работи, нито кое предприятие е наело работниците.

От доказателствата по делото подробно обсъдени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че не е установено реалното извършване на услугите, поради което са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

4.Относно доставката за м. 12.2009 г. на 32870 тона инертни материали, по фактура издадена от "ТМСИ - Налбантови" ООД, в касационната жалба не се излагат конкретни доводи за неправилност на решението, но тъй като последното се обжалва в неговата цялост, настоящият състав намира, че съдът правилно е приел за установено, че в дневниците за покупки на "ТМСИ - Налбантови" ООД няма отразени покупки, а само продажбата по процесната фактура, поради което не е притежавал стоката и не би могъл да прехвърли собствеността върху същата.

В частта по ЗКПО не се излагат конкретни доводи в жалбата. За законосъобразността на решението настоящият състав следи служебно, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон. Подробно са обсъдени събраните доказателства и предвид установената нереалност на доставките законосъобразно АС е приел, че са налице предпоставките за преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока на увеличение в съответствие с действащите разпоредби на ЗКПО за процесните години. Само счетоводното отразяване на разходите, без да е доказано, че те са вследствие на реално осъществени доставки, не може да се приеме, че са документално обосновани. В случая наличието на осчетоводяване на процесните фактури, не води до извод, че е осъществена реалност на доставките по тях, респективно, че разходите са документално обосновани.

Относно приетото с настоящият съдебен акт досежно фактурите, издадени от "Меджик груп" ЕООД и факта на реалното прехвърляне на собствеността върху процесните количества дървен материал, то незаконосъобразно е преобразуван финансовият резултата на дружеството за 2008 г. със сумата в размер на 490 476.00 лв., на основание чл. 77, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Процесната сума представлява непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от задълженото лице на основание фактури, издадени от "Меджик груп" ЕООД с предмет на сделките закупени материали, за които след анализа на приетите доказателства се установява реално предадени, поради което и разхода не е документално необоснован, поради което решението в тази си част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част.

С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, касаторът следва да заплати направени по делото разноски в размер на 10 601 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,