Решение № 10648 от 22.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2017 г.

Решение № 10648 от 22.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12561/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, гр. С. срещу решение № 130/15.09.2017 г., постановено по адм. д. № 279/2016 г. по описа на Административен съд - Л. /АС/, с което са отменени Заповед № РД-11-00-1369/23.08.2016 г. издадена от Заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и Заповед № РД-11-00-1370/23.08.2016 г. за прекратяване на служебни правоотношения на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, и двете заповеди - с адресат М. П. А. от гр. Т.. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на производствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно, а двете заповеди да бъдат потвърдени като законосъобразни, съответно да бъде отхвърлена жалбата на М. П. А. срещу тях. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. П. А., чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и писмена защита оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и след преценка на възраженията и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на М. П. А. и двете заповеди, издадени от Заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта, а именно: Заповед № РД-11-00-1369/23.08.2016 г., с която на Ангелова в качеството й на Директор на дирекция "Бюро по труда" - гр. Т. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и неизпълнение на т. 5.1 от длъжностна характеристика, както и Заповед № РД-11-00-1370/23.08.2016 г. за прекратяване на служебни правоотношения на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, с която въз основа на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното правоотношение на Ангелова от заеманата от нея длъжност. За да постанови този резултат Административен съд - Л. е приел, че двете заповеди са издадени от компетентен орган, оправомощен по надлежния ред, но независимо от това е стигнал до извода, че и двете заповеди са незаконосъобразни. Първата заповед - поради порок във формата и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й, а втората заповед - поради това, че е издадена при липса на материалноправни предпоставки - отменително основание чл. 146, т. 4 АПК. Относно първата заповед, с № РД-11-00-1369/23.08.2016 г., съдът е приел, че в нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл заповедта не съдържа конкретно описание на извършените нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. Приел е, че не е описано поведение на служителката, с което същата допуска нарушение, като липсват и конкретни служебни задължения, които са нарушени виновно, което е нарушение и на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл. За най-съществен порок във връзка с формата на заповедта съдът е приел непосочването на конкретна дата на извършването на твърдените дисциплинарни нарушения, посочени в шестнадесет абзаца с тирета. Съдът е приел, че заповедта не е мотивирана, а при определяне вида и размера на наказанието издаващият орган не е обсъдил и посочените в закона критерии. Този пропуск е приел, че не може да се попълни от решението на дисциплинарния съвет, доколкото в него не се съдържат различни факти и обстоятелства от тези посочени в оспорената заповед. Непосочването на конкретен момент на извършване на всяко от твърдените нарушения и непрецизно посочване на периода на същите съдът е приел, че води и до нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗДСл, тъй като дисциплинарното наказание може да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, поради което е приел, че за периода м. юни 2014 г. - 23.08.2015 г. е незаконосъобразно да се търси дисциплинарна отговорност и обжалваната заповед е незаконосъобразна и на това основание. АС е приел наличие и на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за уволнение. Този извод съдът е извел след като е установил, че едно и също лице е било чл. и на Дисциплинарния съвет, и на работната група, извършила проверката, което според съда е опорочило вътрешното убеждение като чл. на Дисциплинарния съвет. Посочил е, че е незаконосъобразно смесването на две функции на проверяващ орган и на чл. на Дисциплинарния съвет. Приел е също, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и като издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗДСл - за период на нарушението м. юни 2014 г. - 23.08.2015 г., тъй като същият период надхвърля сочения в чл. 94, ал. 1 ЗДСл едногодишен период от извършване на нарушението. Относно втората Заповед № РД-11-00-1370/23.08.2016 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Ангелова от заеманата от нея длъжност, съдът е приел, че при отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание "уволнение", заповедта за прекратяване на служебни правоотношения на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл се явява издадена при липса на материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и също следва да бъде отменена. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Формираните правни изводи са обосновани, съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно и обосновано е заключението на АС за допуснати нарушения на изискванията за форма на заповедта за дисциплинарно уволнение, изразяващи се в липса на фактическо описание на конкретно извършени нарушения, както и в непосочване на времето на извършване на нарушенията. Както правилно е отбелязал и решаващият съд, в заповедта липсва конкретизация относно служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя. Не е посочено какви конкретни задължения са били възложени на служителката и кои от тях не са изпълнени от същата. Този пропуск лишава от една страна държавния служител от възможност да организира адекватно защитата си, а от друга препятства осъществяването на контрол по законосъобразността на издадената заповед. Дисциплинарно наказващият орган е следвало да посочи какви са конкретните действия, които служителят не е извършил при осъществяването на функциите си на Директор дирекция "Бюро по труда" - гр. Т.. Нормата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В заповедта е налице общо изложение на дисциплинарно наказващия орган, формулирано като изброяване, от което настоящата инстанция счита, че не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Обосновано съдът е застъпил становище, че непрецизното посочване на периода на нарушението като "от м. юни 2014 г. до настоящата проверка - м. юни 2016 г." води до невъзможност да се установи конкретната дата на извършване на всяко от изброените нарушения, което съответно води и до неспазване на императивните преклузивни срокове за налагане на наказанието. С оглед изложеното правилен е решаващият извод на първоинстанционния съдебен състав за преклудиране дисциплинарната отговорност на Ангелова за периода м. юни 2014 г. - 23.08.2015 г. поради изтичане на визирания в чл. 94, ал. 1 ЗДСл едногодишен срок от извършване на нарушението, в който смисъл заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна на това основание. Правилно съдът е приел, че нарушението на изискването за форма по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, различен от същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че това нарушение на формата също води и до немотивираност на акта, което, както правилно е изложил съдът, заедно с необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно-отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт. При взаимната зависимост на двете процесни заповеди и при положение, че Заповед № РД-11-00-1369/23.08.2016 г., с която на Ангелова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" следва да бъде отменена, то се явява правилен изводът на първоинстанционния съд, че Заповед № РД-11-00-1370/23.08.2016 г. за прекратяване на служебни правоотношения е лишена от материалноправната предпоставка за издаването й по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, поради което също следва да бъде отменена. С оглед гореизложеното Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция. Предвид изхода на спора по настоящото дело то се явява основателно, поради което следва на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения Агенция по заетостта да бъде осъдена да заплати на М. П. А. сумата от 500 /петстотин/ лева уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, седмо отделение