Решение № 13564 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3325/2016 г.

Решение № 13564 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3325/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Х. Б. срещу решение № 8182 от 28.12.2015 г. постановено по административно дело № 11108 по описа за 2014 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излага, че решението е постановено в противоречие с чл. 22а от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). АССГ не е отчел обстоятелството, че към датата на постановяване и връчване на решението притежателят на процесната марка К. Б. не е бил уведомен за налагането на запор по отношение на марката. Следователно, към датата на решението запорът не е имал действие по отношение на него и той е можел да прехвърли марката на всяко трето лице. При постановяване на обжалваното решение председателят на Патентно ведомство (ПВ) е следвало да обсъди посочените обстоятелства. Представената покана за доброволно изпълнение изх. № 372 от 16.02.2015 г. е нередовно връчена, тъй като не е спазена процедурата по чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). От представеното по делото и неоспорено от страните удостоверение издадено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т. Д. е видно, че той е изпратил запорното съобщение на К. Б. на 17.02.2015 г., но то не е получено от него. В изпратеното запорно съобщение е написано, че се налага запор на "търговски марки". Следователно процесната търговска марка не е индивидуализирана чрез нейния регистров номер и име, поради което не може да се счете, че запорното съобщение се отнася за нея. Нормата на чл. 450 от ГПК изисква точно индивидуализиране на запорираната вещ и уведомяването на длъжника, че върху тази вещ е наложен запор. Предвид изложеното прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Х. Б. срещу решение от 27.10.2014 г. на и. д. председател на Патентно ведомство, с което е отказано вписване на прехвърлянето на правото върху марка "bulico", с рег. № 40849, от К. Х. Б. на Д. С. М. и жалбоподателят е осъден да заплати на Патентното ведомство сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си съдът е изложил, че административното производство е образувано по искане вх. № 1293561 от 09.10.2014 г., подадено от представителя по индустриална собственост на Д. М., за вписване на прехвърляне на правото върху марка с рег. № 40849 "bulico". Към искането е приложен договор за прехвърляне на правото върху марката, сключен на 30.09.2014 г. Предмет на оспореното решение е отказът да се удовлетвори искането. Актът е мотивиран с постъпило в патентно ведомство на 09.10.2014 г. запорно съобщение с вх. № 1293550 от ЧСИ Т. Д., рег. № 801, с район на действие Окръжен съд - Б., по изп. дело № 20148010400207/2014 г., за налагане на запор върху марката, притежавана от К. Х. Б. По повод на искането на ЧСИ е издадено решение на и. д. председател на ПВ от 27.10.2014 г., с което в Държавния регистър на марките е вписана обезпечителната мярка - забрана за разпореждане с правата върху марка с рег. № 40849 от притежателя. Наложената обезпечителна мярка е обусловила и правния извод на административния орган за недопустимост от вписване в Държавния регистър (ДР) на прехвърлянето на правото върху марката. При така установеното съдът е приел, че решението е издадено в съответствие с материалния закон. Изложил е, че прехвърлянето на правото върху марка подлежи на вписване в ДР на марките - чл. 21, ал. 3 от ЗМГО. Основната цел на вписването е да създаде правна сигурност чрез информиране на третите лица за обстоятелствата, които биха имали значение за отношенията им с лицата, за които се отнасят вписаните обстоятелства. Както прехвърлянето на марката, така и обезпечението имат действие за третите от датата на вписването в ДР. Посочил е, че вписването на запора в ДР е нормативно определена последица от налагането му, но при вписване на прехвърлянето е дължимо изследване на общо основание на допустимостта и основателността на искането, вкл. за съществуването на отрицателни предпоставки с осуетяващо заявеното вписване действие. Приел е, че запорът представлява пречка от посочения характер. От момента на вписването на запора в ДР той поражда действие по отношение на третите лица, в чийто кръг попада и приобретателя на правото върху марката, тъй като не е страна в изпълнителното производство. Поради това забраната за разпореждане с правата върху марката е противопоставима на придобитото по силата на договора по чл. 21, ал. 1 от ЗМГО право. Действието на запора, обусловено от вписването му (което е извършено в деня на постановяване и на оспорения отказ, но го предхожда като разпоредено по постъпило преди молбата за вписване на договора за прехвърляне искане), е несъвместимо с отразяването в регистъра на марките на промяната в титулярството на правата. Съдът е приел за неоснователен основният довод в жалбата за ненадлежно уведомяване на притежателя на марката за наложения запор, като предпоставка по чл. 22а, ал. 5 от ЗМГО да се отрече действието на запора по отношение на него. Посочил е, че след като титулярят на марката не е получил запорното съобщение, по аргумент от чл. 22а, ал. 5 от ЗМГО той е могъл правомерно да се разпореди с правото върху нея. Този факт обаче не поражда автоматично и безусловно задължение за удостоверяване на прехвърлянето в регистъра, което е обект на нарочно административно производство и съответно - самостоятелна проверка за наличието на условията да се признае заявеното право. Решението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМГО правото върху марка може да бъде прехвърляно с договор, а съгласно чл. 21, ал. 3 от същия закон, прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по заявление на една от страните, към която се прилага документ за прехвърляне. На основание чл. 21, ал. 5 от ЗМГО прехвърлянето има действие по отношение на трети лица след вписването му в Държавния регистър на марките, като трети лица по смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗМГО са всички правни субекти, извън прехвърлителя и приобретателя по сделката за прехвърляне на правото върху марка. Вписването има декларативно действие, тъй като не обуславя възникването на дадено обстоятелство, а само го оповестява, но прехвърлянето на марката се счита противопоставимо на третите лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките. В настоящия случай на 09.10.2014 г., чрез представител по индустриална собственост е депозирано заявление с вх. № 1293561 от Д. С. М., за вписване в Държавния регистър на марките на прехвърлянето на правата върху марка "bulico", рег. № 40849, притежавана от К. Х. Б. на новия притежател - Д. С. М. Към искането е приложен договор за прехвърляне на правото върху марка рег. № 40849 "bulico" от 30.09.2014 г., сключен между К. Х. Б. - прехвърлител и Д. С. М. - приобретател. На същата дата - 09.10.2014 г., но с предходен вх. № 1293550 в Патентно ведомство е постъпило запорно съобщение от частен съдебен изпълнител Т. Д., рег. № 801, с район на действие Окръжен съд - Б., по изп. дело № 20148010400207/2014 г., за налагане на запор върху марка рег. № 40849 "bulico", притежавана от К. Х. Б. Правилно АССГ е приел, че договорът за прехвърлянето на правото върху марка между К. Х. Б. и Д. С. М. не следва да бъде вписан в Държавния регистър на марките. След като към момента на получаване на запорното съобщение от частния съдебен изпълнител (09.10.2014 г.), договорът не е бил вписан, той не е породил действие за трети лица и не е бил противопоставим на друг, освен на страните по него. Считано от 27.02.2014 г., когато е вписан в Държавния регистър на марките, запорът е станал противопоставим на правата, придобити от Д. С. М. по договора за прехвърляне правото върху процесната марка, без значение коя е действителната дата на негово сключване. Законосъобразно при това положение административният орган е отказал да впише прехвърлянето на марката. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за неправилност на решението, предвид ненадлежно уведомяване на притежателя на марката за наложения запор. След като титулярят на марката не е получил запорното съобщение, той е могъл правомерно да се разпореди с процесната марка. Предвид това договорът е породил облигационното си действие за страните по него от момента на сключването му, но транслативният ефект по сделката - прехвърлянето на правото върху марка не може да се счита за противопоставим на третите лица преди вписването му в Държавния регистър на марките. Фактът на сключване на договора не поражда безусловно задължение за удостоверяване на прехвърлянето в регистъра. Производството по вписване на нормативноустановените обстоятелства в Държавния регистър на марките е охранително-регистърно производство, което започва по искане на заинтересованите лица, първоначална проверка на искането, проверка по същество и разпореждане за извършване на вписването, съответно - отказ, ако са налице предпоставките за това. В настоящия случай запорът върху марката препятства настъпването на правните последици от прехвърлянето на правото спрямо третите лица и както правилно е установил първоинстанционният съд, прекъсва правно-логичната връзка между разпореждането с правото и официалното му оповестяване. Предвид изложеното настоящият състав намира, че АССГ е достигнал до правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател К. Х. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 500, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение