Решение № 5750 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2015 г.

Решение № 5750 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Брес комерс" ООД със седалище и адрес на управление гр. София 1220, р-н Надежда, ж. к. "Надежда" 2-ра част, бл. 261, вх. Д, ет. 1, ап. 106, представлявано от Латинка Петкова Колева, против Решение № 7028 от 20.11.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10798 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2131301768/06.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 1787/18.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2010, м. 01.2011 г., м. 04- м. 09.2011 г. общо в размер на 300 997,39 лв. и съответни лихви, поради непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 295 992,64 лв. по фактури на "София Найт" ЕООД, "Микро Консулт" ЕООД, "Беосис" ЕООД и "Йас Инженеринг" ЕООД с предмет месо. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон, при необсъждане на събраните доказателства и незаконосъобразни правни изводи за липса на предпоставки за възникване и упражняване на претендираното право. Реалността на доставките е доказана, ревизираното лице разполага с валидни данъчни фактури, а неоткриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси е отречено от съдебната практика на ВАС като самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кожухарова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна поради следното: Спорът е бил относно реалността на доставките на месо по фактурите на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на получателя по фактурите на право на данъчен кредит. За да отхвърли изцяло жалбата, първоинстанционният съд, след като е дал възможност на ревизираното лице да представи доказателства и е указал подробно доказателствената тежест е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан. Изводите му са обосновани. Не отговаря на истината изтъкнатото в касационната жалба, че претендираното право е отказано само поради неоткриване на преките доставчици на декларираните данъчни адреси. Вярно е, че всички тези фирми са регистрирани по ДДС за кратък срок, след което са дерегистрирани по инициатива на органите по приходите. Нито една от тях не разполага с дълготрайни материални активи, персонал и каквито и да е средства за производство или търговия и всички имат издадени ревизионни актове, за периоди съвпадащи с процесните, с които са им установени данъчни задължения в големи размери. Въпреки това, изложеното не е единствената основа за изводите, че процесните фактури не отразяват реални продажби на родово-определената стока. Самото ревизираното дружество и в двете ревизионни производства не е представило никакви съпътстващи фактурите доказателства, не са доказани плащанията по тях, счетоводството на самото ревизирано дружество е водено нередовно и от него не може да се направят положителни изводи нито за отразяване на процесните фактури, нито за отразяване на плащания по тях. Последното е установено с неоспорено и много подробно заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В ревизионното производство, управителката на жалбоподателя е дала писмени обяснения, че поради проблеми с предишен неин пълномощник за управлението на дружеството, цялата търговска и друга документация не е на разположение на фирмата, поради което не може да бъде представено нищо във връзка с връчените искания за представяне на доказателства от страна на органите по приходите. Въпреки това, никакви доказателствени искания в тази връзка не са направени пред първоинстанционния съд и съдът с право е приел, че ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест, не е установило, че процесните фактури отразяват действително извършени продажби на месо. Съдебното решение не страда от пороците в касационната жалба, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди 3 550 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение