Решение № 36 от 25.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/2010 г.

Решение № 36 от 25.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 10923/18.ХII. 2009 г. на [фирма] - [населено място], подадена чрез процесуалния представител на търговеца против въззивното решение № 258 на Ловешкия ОС, ГК, от 20.Х. 2009 г., постановено по гр. дело № 454/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 257 на Районен съд-Ловеч, ГК, от 26.VI.2009 г. по гр. д. № 272/09 г. С последното настоящия касатор е бил осъден да заплати на [фирма] - [населено място], на основание сключен помежду им през 2006 г. неформален договор за предоставяне на консултантски услуги и издадени във вр. с изпълнението му 6 данъчни фактури, сума в размер общо на 9 199.10 лв., от която: главница в размер на 7 200 лв. на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба /12.IХ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, а разликата от 1 999.10 лв. - мораторна лихва, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно от датата на всяка една от 6-те процесни ф/ри и до завеждането на обективно кумулативно съединените осъдителни искове срещу настоящия касатор. С определение № 795 от 25.ХI. 2010 г., постановено по делото, касационният контрол е допуснат при наличие на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е било констатирано противоречиво решаване от съдилищата в Републиката на материалноправния въпрос дали съставянето на фактура за дължимо възнаграждение представлява елемент от договора за изработка и не следва ли едва от приемането на извършената работа да възниква задължението за заплащане възнаграждение на изпълнителя. В откритото с. з. пред настоящата инстанция страните по спора не са били представлявани. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на ловешкото [фирма], както и становището на ответното по касация [фирма]-гр. П., изразено в отговора му по същата и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение на Ловешкия ОС, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на [фирма] - [населено място] е неоснователна. За да уважи осъдителния иск на [фирма]-гр. П. срещу [фирма]-гр. Л. за изплащане на възнаграждение за извършени консултантски услуги, въззивната инстанция е приела, че процесните шест данъчни фактури надлежно са били отразени в дневниците на ответното д-во за продажби и са били ползвани от него за приспадане на данъчен кредит при условията на чл. 64 от действащия през 2006 г. ЗДДС (отм.). Във връзка с релевирания материалноправен въпрос, по който касационният контрол е бил допуснат в хипотезата по т 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, основаващи се върху събраните гласни доказателства, ще следва да се прецизира, че консултантските услуги, ползвани от търговеца касатор, са имали за свой предмет предоставяне в продължение на около 75 дни на производствен опит, т. нар. "ноу-хау", по отношение оптимизацията на производствения цикъл в неговия цех за направа на федерлайсни в [населено място], област Л.. Макар понятието "производствен опит" да се използва от законодателя в текста на чл. 587, ал. 1 ТЗ в смисъл на субективно право, правилно Ловешкият ОС е приел, че сключеният между страните договор не е абсолютната търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 587 и сл. ТЗ, а такава, имаща белезите по-скоро на договор за изработка. Негова особеност в процесния случай обаче, е предварителното приемане на работата, тъй като престацията на ищцовото [фирма] се е свеждала до предоставяне на едно интелектуално благо /полезно знание, опит/, за което търговецът касатор е изразил готовност да плати и то именно по уговорения между страните начин. В случая основното е било това, че определени знания, спадащи към технологичния процес на производството на федерлайсни, са били недостъпни за страната /касатора/, която е искала да ги усвои. Това, което е било предмет на процесната сделка, не е субективно право, а по-скоро едно фактическо положение или по-точно: благоприятен юридически факт, за който съществува вероятност ловешкото [фирма] хипотетично да достигне и самостоятелно. С оглед така проведеното разграничение не е налице действително противоречие между обжалваното въззивно решение на Ловешкия ОС по гр. д. № 454/09 г., от една страна и представеното с изложението към жалбата Р. № 230/25.II. 2000 г. на ВКС, ГК, V-то г. о., постановено по гр. дело № 1286/99 г. - от друга, което да се отнася до задължение за заплащане по фактура, но само ако работата е била надлежно приета. При ненаименованият облигационен договор за предоставяне на производствен опит /"ноу-хау"/, приемането на резултата не е последващо, а предварително и затова с осчетоводяване на фактурата от ползващия т. нар. "консултантска услуга", последният дължи възнаграждението. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение