Решение № 229 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1134/2011 г.

Решение № 229 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1134/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на подс. Р. Р. Р., срещу решение № 460 от 20.12.2010 г. постановено по ВНОХД № 707/10 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата по същество, са направени оплаквания за нарушение на материалния закона и за явна несправедливост на наложеното на подс. Р. наказание, като се прави искане същото да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание, подсъдимият и неговата защита поддържат оплакване единствено за явна несправедливост на наложеното на Р. наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 375 от 12.11.2009 г. постановена по НОХД № 1439/2008 г. по описа на Софийски градски съд, касатора Р. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК /с частично оправдаване касателно отнети документи без стойност/, като при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода, за срок от шест години, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда, на основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено, подс. Р. да изтърпи изцяло, неизтърпяната част от определеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода, с определение по НОХД № 925/2005 г. по описа на Районен съд - [населено място], в размер на 4 месеца и 23 дни. С атакуваното решение № 460 от 20.12.2010 г. постановено по ВНОХД № 707/10 г. по описа на Софийски апелативен съд, присъдата на СГС е била потвърдена. Оплакването уточнено в съдебно заседание, е за явна несправедливост на наложеното на подс. Р. наказание и е неоснователно. При определяне на наложеното на касатора наказание решаващият съд, е сторил преценка и е обсъдил, както отегчаващите, така и смекчаващите наказателната му отговорност обстоятелства. Определеното на подс. Р. наказание е към законовия минимум, въпреки обстоятелството, че престъплението е извършено в срока на условно предсрочно освобождаване от предходно наложено на дееца такова. Оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е било релевирано и пред въззивната инстанция. Софийският апелативен съд е изложил аргументирани съждения за неоснователността на оплакването, обсъждайки както степента на обществена опасност на деянието и дееца, така и хипотезата касаеща приложението на чл. 58, б. "а" от НК, като мотивите на въззивния съд биват споделяни и от касационната инстанция. В настоящия случай наложеното на подс. Р. наказание се явява съобразено както със степента на обществена опасност на деянието и дееца, така и с целите визирани в чл. 36 от НК, обстоятелство водещо до неоснователност на наведеното касационно оплакване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение