Решение № 7777 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 576/2020 г.

Решение № 7777 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 576/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" – София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Янев срещу решение № 213/24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 322/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Г. Георгиев, обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар в съдебно производство по отмяна на Наказателно постановление № 1694/2016 г., издадено от началник Митница – Бургас, както и съдебни разноски по делото в размер на 310 лева. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или алтернативно се моли за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Прилага доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна по касационната жалба – Г. Георгиев от [населено място], [община], в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. А. Андреева счита същата за неоснователна и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. В представена молба по делото получена по електронен път поддържа доводите изложени в отговора на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от Г. Георгиев, да бъде осъдена Агенция "Митници" – София да му заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1821/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен и КАНД № 134/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен във връзка с отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 1694/2016 г., издадено от началник Митница – Бургас. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил изцяло предявения иск, осъждайки Агенция "Митници" – София да заплати исканото обезщетение, в размер на 600 лева, както и направени разноски по делото пред административния съд в размер на 310 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил, че процесното наказателно постановление е било обжалвано пред Районен съд – Сливен, където е било образувано АНД № 1821/2016 г. С Решение от 10.07.2017 г. Районен съд – Сливен е отменил оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно. Решението на районния съд е било оспорено пред Административен съд – Сливен, който с Решение № 133/17.10.2017 г., постановено по КАНД № 134/2017 г. е оставил в сила Решение от 10.07.2017 г. на Районен съд – Сливен. Констатирано от съда е, че в приложения по АНД № 1821/2016 г. Договор за правна защита и съдействие от 6.12.2016 г., (л. 18 от АНД № 1821/2016 г.) ясно е отразено, че същият се сключва за защита на ищеца срещу наказателното постановление на Митница - Бургас по административнонаказателно дело пред Районен съд - Сливен, като в същия ясно е записано платената сума в брой в размер на 300 лева. Упълномощеният адвокат А. Андреева от АК - Сливен е осъществила ефективна защита по делото, включително се е явила в съдебни заседания по делото, видно от протоколи от съдебни заседания от 16.01.2017 г., 9.05.2017 г. и 12.06.2017 г. Установено от съда е също, че по КАНД № 134/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен на л. 18 от същото е приложен бланков Договор за правна защита и съдействие от АК - Сливен серия Ц и бланков № 0000058187/15.08.2017 г. по силата на който ищецът е възложил на адв. А. Андреева процесуално представителство по посоченото дело като е било уговорено възнаграждение от 300 лева изплатено изцяло в брой при подписването му. При така установеното, административният съд е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление Г. Георгиев е ангажирал адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатил съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Съдът е уважил в пълен размер обезщетението за имуществени вреди, като е приел за неоснователно направеното от ответната страна по иска възражение за прекомерност. В тази връзка се е обосновал. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП. В случая безспорно по делото е, че НП № 1694/2016 г., на началника на Митница - Бургас е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение и в този смисъл правилно съдът е посочил, че е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който е отменен по съдебен ред. Досежно наличието на втората предпоставка - причинена реална и непосредствена вреда, съдът е приел, че в случая са налице достатъчно данни, от които се установява, че ищецът е бил представляван от адвокат по АНД № 1821/2016 г. на Районен съд – Сливен и по КАНД № 134/2017 г. на Административен съд - Сливен както и плащане в брой на възнаграждение за адвокатска защита, отразено в приложените по цитираните дела договори за правна защита и съдействие. Наред с изложеното, са обосновани изводите на решаващия съд, че посочената имуществена вреда, е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно НП, тъй като единственото фактическо основание за сключването на тези договори е оспорването на незаконосъобразно издаденото НП. Като е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Г. Георгиев имуществени вреди, в размер на 600 лева и е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира за неоснователно направеното в касационната жалба алтернативно искане за намаляване размера на присъденото обезщетение. Обосновани и правилни са направените от административния съд изводи, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника по касация, същото не е прекомерно и е съобразено с изискванията в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения решението на Административен съд – Сливен, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора разноски не следва да се присъждат. Във връзка с направеното от процесуалния представител на ответника искане за заплащане на направените пред настоящата инстанция разноски, както в отговора на касационната жалба, така и в изпратената по електронен път молба, настоящата инстанция след направена проверка установи, че по настоящото дело липсва представен договор за правна защита и съдействие или други доказателства установяващи по безспорен начин извършено плащане от ответника по касационната жалба. Ето защо направени разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело не следва са се присъждат на ответника. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение