Решение № 11259 от 24.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2011 г.

Решение № 11259 от 24.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 26, ал. 7 във връзка с ал. 1, т. 5 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба от Политическа партия "Българска социалистическа партия" /ПП"БСП"/, подадена чрез Ненко Темелков - председател Общински съвет на БСП - Перник срещу решение № 436 - ПВР/МИ от 18.08.2011 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което е назначена Общинска избирателна комисия /ОИК/ в община Перник, област Перник. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на решението и претендира отмяната му поради нарушения материалния закон относно назначаването на ръководния състав на ОИК - Перник, изразяващи се в несъответствие принципа на равнопоставеност и с чл. 16, ал. 4 и 31, ал. 3 от ИК при определяне ръководството на ОИК. Ответникът - Централна избирателна комисия, представлявана от Паскал Бояджийски изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, за да се произнесе по жалбата на основание закона и данните по делото, констатира следното: С решение № 436 - ПВР/МИ от 18.08.2011 г. на ЦИК е назначена ОИК в община Перник, област Перник в състав от 17 членове, от тях за председател - Петър Георгиев Трендафилов, заместник-председател - Антон Павлов Михайлов и секретар - Галина Радева Никодимова. При постановяване на решението ЦИК е установила, че е постигнато съгласие при провеждане на консултациите относно броя на членовете на ОИК и няма съгласие относно цялото ръководство на комисията, което е отразено в протокол № 44 от 18.08.2011 г. При констатации за спазване на процедурата по чл. 30 от Изборния кодекс ЦИК е постановила обжалваното решение. Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата срещу оспореното решение е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия съгласно реда и сроковете, визирани в чл. 30 и чл. 31 от ИК. Процедурата регламентира провеждане на консултации при кмета на съответната община между парламентарно представените партии и коалиции от партии и тези от тях, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени. В консултациите се правят писмени предложения за състав на ОИК и се представят документи по чл. 30, ал. 2 от ИК, като се съставя протокол за резултатите от проведените консултации. При постигнато съгласие по всички въпроси се изготвя предложение от кмета на общината, което се представя в ЦИК, която приема решението по него. Когато не е постигнато съгласие и не се подпише протокола от консултациите или същият е подписан с особено мнение се прилагат мотивите на участниците, възраженията и предложенията с цялата документация на ЦИК, която взема решение за назначаване на ОИК, съгласно предложенията при консултациите и при спазване на законовите изисквания относно състава и изискванията към членовете на ОИК. Съставът на ОИК, съобразно нормата на чл. 15, ал. 1 от ИК се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове, като относно членовете изискванията съгласно чл. 16, ал. 2 от ИК са да са лица с висше образование, да отговарят на условията по чл. 3, ал. 1 от ИК и да владеят български език. Нормата на чл. 16, ал. 4 от ИК не е императивна и не съдържа задължение, тъй като с нея законодателят е регламентирал, че е препоръчително членовете на ОИК да са юристи, без да е поставено друго особено изискване относно ръководството на ОИК. По отношение състава и ръководните органи на ОИК в разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ИК е предвидено, че представителите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия; председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии. При липсата на специални критерии за избор на ръководни органи в състава на ОИК, в правомощията на ЦИК е да назначи ръководните органи, спазвайки цитираните разпоредби. В чл. 30, ал. 3 от ИК се разпорежда прилагане на всички книжа от проведените консултации, включващи и мотивите на участниците в консултациите, но те нямат задължителна сила и не обвързват ЦИК да постанови решение в този смисъл и всеки конкретен случай следва да бъде самостоятелно преценен. Право на ЦИК е при равни условия за предложените членове на ОИК да реши кой от тях да назначи. Изразените мотиви, становища и възражения не определят съдържанието на административния акт. Централната избирателна комисия съгласно чл. 30, ал. 9 от ИК в случаите, когато не е постигнато съгласие назначава ОИК по направените предложения на парламентарно представените партии и коалиции от партии като в Изборния кодекс не са предвидени допълнителни ограничения и критерии за оценка на членовете на ОИК при назначаването им на ръководни длъжности в нея. По изложените съображения доводите в жалбата са неоснователни, защото при постановяване на оспореното решение са спазени изискванията на закона относно назначаването на председателя, заместник-председателя и секретаря на ОИК в община Перник. В случая не се установява твърдяните от жалбоподателя нарушение на чл. 31, ал. 3 от ИК, тъй като изискването за запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции е относимо само спрямо броя на членовете в състава на ОИК от различните партии и коалиции, но е и по отношение назначаването им за председател, заместник-председатели и секретар на ОИК. На основание на горното и на чл. 26, ал. 7, изречение трето от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение