Решение № 333 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5401/2007 г.

Решение № 333 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5401/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. С въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Х-ти състав № 1012/1.06.2007 г. по гр. д. № 82/2007 г. е отменено решение на Пловдивски районен съд, ХIII гр. с-в № 201/17.11.2006 г. по гр. д. № 2358/2005 г. в частта, с която е отхвърлен искът на Н. Х. Х. за признаване за установено по отношение на Р. А. Щ., че Н. Х. Х. е изключителен собственик на 569 999/16 659 578 ид.ч. от придобитото по време на брака им жилище, вместо което е постановено друго решение, с което на основание чл. 21, ал. 2 СК е признато за установено по отношение на Р. А. Щ. ЕГН **********, че Н. Х. Х. ЕГН ********** е изключителен собственик на 560 999/16 659 578 ид. ч. от описания с решението недвижим имот, като е оставено в сила отхвърлителното решение на районния съд за останалите 16 098 579/16 659 578 ид.ч. имота. Недоволни от въззивното решение са останали и двете страни. Ищецът Н. Х. Х. чрез процесуален представител адвокат П е обжалвал въззивното решение в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното първоинстанционно решение за 16 098 579/16 659 578 ид.ч. от имота. Счита, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните оплаквания са: неправилно прилагане нормата на чл. 136 ГПК по отношение показанията на свидетелите Х/баща на ищеца/ и Г. М. /леля на ищеца/, в резултат на което техните показания са напълно игнорирани; пренебрегнати са показанията на строителния предприемач П. С. на свид. Красимир С. пред първоинстанционния съд, които не са преценени ведно с разписката, подписана от продавача по нотариалния акт К. С. за получаване на цената от бащата на купувача Х. Х.; не е преценено поведението на бащата на ответницата свид. Щерев, по повод на което срещу него е било образувано предварително производство с обвинение в лъжесвидетелстване. Моли да се отмени решението в оставената в сила отхвърлителна част на първоинстанционното решение и ВКС да се произнесе по същество на спора, като приеме за установено по отношение на ответницата, че придобитото по време на брака на страните жилище е изцяло лична собственост на ищеца, поради придобиването му чрез преобразуване на лично имущество по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК с присъждане направените по делото разноски за всички инстанции. Ответницата Р. А. Щ. чрез процесуален представител адвокат Н обжалва въззивното решение в уважената част на иска за 560 999/16 659 578 ид.ч. от имота. Конкретни оплаквания: срещу извода на съда за действителната цена на процесното жилище, във връзка с което е игнориран предварителния договор, сключен между ищеца и строителния предприемач П. С. при цена на имота 23 500 щ.д.; неправилно е прието, че е налице процесуалната забрана на чл. 133, б. "в" ГПК за събиране на гласни доказателства за установяване действителната цена на жилището; необоснован е изводът на съда относно начина, по който е била изплатена продажната цена. Приемайки, че продажната цена на жилището е посочената в нотариалния акт съдът е игнорирал представените по делото 7 бр. квитанции, с които е установено, че цената не е заплатена еднократно, а на вноски, в който смисъл ищецът е направил изявление по приложената прокурорска преписка. Изявлението на свидетеля К, че е получил сумата по нотариалния акт се отнася само до вписаната в нотариалния акт сума. След оформянето на сделката по нотариален ред на продавача са били заплащани съответно вноски в съответствие с уговореното в предварителния договор; незаконосъобразно съдът е приел, че е ирелевантно установяването на обстоятелствата на вложени в цената на жилището от страна на ответницата 1 щ. д. при липса на предявен от нея насрещен иск с правно основание чл. 21 СК. Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция или да се постанови решение по съществото на спора, с което искът да се отхвърли със законни последици. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Жалбите са основателни. По време на брака между страните с договор за покупко-продажба е придобито процесното жилище, което е тяхна семейна имуществена общност. След влизане в сила решението за прекратяване на брака по настоящото дело бившите съпрузи спорят относно правото на собственост върху жилището с оглед твърдението на ищеца, че жилището е придобито изцяло с негови лични средства, една част от които са му дарени от неговия баща, а друга част той е получил в резултат на разпореждане с негов личен от преди брака недвижим имот - фактически основания на предявения срещу бившата му съпруга положителен установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал иска за пълна трансформация на лично имущество в придобитото по време на брака му с ответницата жилище, но е доказал частична трансформация в размер на сумата 560 999 неденом. лв., получена от продажба на негово лично имущество и вложена в цената на жилището. Въз основа на този извод е отменил първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска до размер на 560 999/16 659 578 ид. ч. от имота и на основание чл. 21, ал. 2 СК е уважил иска за тази идеална част от жилището, приемайки, че не е незначителна. В останалата част е оставил в сила отхвърлителното решение на районния съд. Решението на въззивния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които делото е останало неизяснено от фактическа страна по отношение на действителната цена, заплатена за процесното жилище и произходът на средствата, вложени в цената, заплатена за жилището. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са относими към правилността на постановения резултат. Налице са отменителните основания за неправилност на решението по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. В нарушение на чл. 136 ГПК съдът изцяло е игнорирал показанията на свид. Хараламбиев-баща на ищеца и на свид. Маджарова-леля на ищеца относно произхода на средствата, с които е платена цената на имота, приемайки че са заинтересовани свидетели предвид близката им родствена връзка с ищеца. Съгласно посочената разпоредба показанията на роднините не се изключват от преценка и обсъждане, а се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В спорове като процесния показанията на най-близките родственици са особено съществени, тъй като предмет на изясняване са лични и семейни отношения, които не се правят достояние на широк кръг лица. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК съдът не е обсъдил и преценил показанията на свид. Пламен С., строителен предприемач, съдържащи сведения за закупуването на жилището. Не е обсъдил представената на л. 34 от делото на районния съд разписка, удостоверяваща, че продавачът по нотариалния акт свид. Красимир С. е получил посочената в нотариалния акт цена на жилището именно от бащата на ищеца свид. Х. Х. Не е обсъдил и подложил на преценка различията в показанията на бащата на ответницата свид. Щерев, по повод на които срещу него е образувана прокурорска преписка за лъжесвидетелстване по брачното дело при отговор на въпрос, касаещ придобиването на процесното жилище. Неправилно съдът е игнорирал предварителния договор, приложен като доказателство по приложената по настоящото дело прокурорска преписка. Не е преценил изричното изявление на ищеца пред прокуратурата /л. 25 от преписката/, пред който държавен орган в качеството на свидетел той е заявил изрично, че жилището е закупено с предварителен договор и че е изплатено на вноски от неговия баща, което негово изявление, съпоставено с обяснението му по реда на чл. 114 ГПК по настоящото дело, че е възможно подписът му върху предварителния договор да е негов е данна в посока на изясняване действителната цена, заплатена за процесния имот и че това не е цената по нотариалния акт, а цената по сключения предварителен договор. В нарушение на чл. 134, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 133, "в" ГПК е изводът на съда, че в случая е налице процесуалната забрана за събиране на гласни доказателства за установяване, че жилището е закупено на посочената в предварителния договор цена, а не на цената по нотариалния акт. В случая не се касае за установяване на договор на стойност по-голяма от 1 000 лв. по смисъла на чл. 133, б. "в" ГПК, а за установяване произходът на средствата, с които е придобит недвижимия имот и за техния размер. В резултат на неправилните изводи на съда по установяването действителната цена на придобитото по време на брака жилище и произхода на средствата за закупуването му са игнорирани изцяло и представените по делото 7 бр. квитанции за заплатени след нотариалното оформяне на сделката суми, видно от които документи сумите са "вноски апартамент", както и че това обстоятелство съответства на изявлението на ищеца по прокурорската преписка, че "жилището бе изплатено на вноски", които са заплащани след оформянето на сделката по нотариален ред в съответствие с отразеното в предварителния договор. Незаконосъобразно съдът е приел за ирелевантно по делото установяването на твърденията на ответницата за вложени нейни лични средства за закупуването на жилището. Срещу ответницата е предявен иск за изключителна собственост на придобития по време на брака на страните недвижим имот. Срещу твърдението на ищеца, че всички средства за жилището са дадени от неговия баща ответницата е противопоставила възражението, че част от цената за жилището е заплатена и със средства, дадени й от нейните родители. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК съдът не е обсъдил и преценил ангажираните от ответната страна доказателства. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени изцяло и делото върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази указанията в настоящото решение предвид разпоредбата на чл. 218з, изр. 2 ГПК. Върховният касационен съд, III г. о.