Решение № 12374 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 500/2010 г.

Решение № 12374 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 500/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Варна против решение № 2001/25.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2233/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - "РКБ" ЕООД, гр. Сливен, не е изразило становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отменена заповед № 141/16.07.2009 г. на директора на РИОСВ гр. Варна, с която на управителя на "РКБ" ЕООД е наредено да преустанови експлоатацията на "Общинско депо за неопасни отпадъци", находящо се в гр. Генерал Тошево, считано от 16.07.2009 г. и да предприемане на мерки за закриване на депото и неговата рекултивация, предвидени в Плана за привеждане на депото в съответствие с нормативните изисквания, утвърден с решение № 03-05-00/30.09.2005 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата). Посочените в заповедта правни основания за издаването й се изключват взаимно, тъй като закриването на депото, обезсмисля налагане на принудителни административни мерки. От една страна органът се е позовал на норми, регламентиращи налагането на принудителни административни мерки - чл. 158, т. 3 и 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО вр. чл. 100 от ЗУО, а от друга страна и на правното основание на чл. 42, ал. 1, т. 3 от наредбата и § 5, ал. 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на наредбата, уреждащи закриване на депата за отпадъци. В правомощията на директора на РИОСВ е или да наложи, предвидената в закона принудителна административна мярка или да закрие депото при наличие на законоустановените условия за това. От фактическите основания и разпоредителната част на административния акт също не може да се направи категоричен извод дали органът е наложил принудителна административна мярка или е постановил закриване на депото. Разпореждането да се преустанови експлоатацията на депото и да се предприемат мерки за неговото закриване и рекултивация, предвидени в плана за привеждане на депото в съответствие с нормативно установените изисквания не е нито принудителна административна мярка, нито решение за закриване на депото. Изложените фактически обстоятелства за издаване на заповедта не обосновават налагането на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО вр. чл. 158, т. 3 и 4 от ЗООС. Съгласно последните норми директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В оспорената заповед не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи на наличие на хипотезите на цитираните норми. Не са налице и материалноправните предпоставки на чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО, тъй като същите са относими към налагане на друг вид принудителна административна мярка, но не и преустановяване на експлоатацията на депо за неопасни отпадъци. Спирането на дейността, респективно спирането на експлоатацията (чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО) е за определен срок и при определени условия и не е равнозначно на преустановяването й. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания и е направил законосъобразен извод, че нито ЗООС, нито ЗУО регламентират правомощие на директора на РИОСВ да налага ПАМ, изразяваща се в преустановяване на експлоатацията на депо за отпадъци и предприемане на мерки за неговото закриване и рекултивация. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че заповедта не съдържа фактически обстоятелства за закриване на депото. Административният орган се е позовал на чл. 42, ал. 1, т. 3 от наредбата, съгласно който процедурата за закриване на депо започва, когато компетентният орган се е произнесъл с мотивирано решение за закриване на депото. В случая не са изложени конкретни основания за закриване на депото, липсва и разпореждане в тази насока. Преустановяване експлоатацията на депото и предприемане на мерки за неговото закриване не е разпореждане за закриване на депото по предвидения за това в закона ред. Съгласно правилото на чл. 43, ал. 1 от наредбата закриването на депата се извършва по предварително изготвен план, а ал. 2 от същия регламентира съдържанието на плана. В случая липсват доказателства за изготвянето на такъв план, нито пък са изложени обстоятелства за съществуването му. Позоваването на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и предвидените в нея мерки не могат да заместят липсата на мотиви за закриване на конкретното депо. Не е налице и посоченото в заповедта правно основание на § 5, ал. 6 от ПЗР на наредбата, съгласно което крайният срок за преустановяване на експлоатацията на съществуващи депа за битови отпадъци е до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално депо, което е предвидено с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи въвеждане в експлоатация на регионално депо за битови отпадъци, а в тази насока не са посочени и фактически обстоятелства в мотивите на оспорената заповед. Позоваването на касатора на чл. 43 наредбата и направените в тази връзка доводи, че дейностите по закриване на депото са нормативно определени и не следва да бъдат конкретизирани в издадената заповед, са неоснователни. Както бе посочено по-горе цитираната разпоредба изисква предварително изготвен план, чието минимално съдържание е предписано в чл. 43, ал. 2 от наредбата, като същият следва да бъде изготвен конкретно за всяко едно депо, за което са налице законовите изисквания за закриването му. Действително съгласно чл. 44 от наредбата операторът трябва да осъществява поддръжката и следексплоатационните грижи за площадката на депото, в т. ч. контрол и наблюдение на параметрите на околната среда, за срок не по-кратък от 30 години след закриване на депото или за друг срок, определен по преценка на компетентния орган с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или на комплексното разрешително, като се отчита потенциалната опасност от депото за човешкото здраве и околната среда, но същото възниква след закриване на депото, което обстоятелство в случая не е налице. Твърдението на касатора, че заповедта е издадена в изпълнение на чл. 14 от Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците не може да обоснове нейната законосъобразност при констатираните пороци при постановяването й. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,