Решение № 7909 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2010 г.

Решение № 7909 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1075/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Стара Загора, против Решение № 287 от 2.11.2009 г., постановено по адм. дело № 204/2009 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, пети състав, с което е отменена негова заповед № 55 от 13.02.2009 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на земеделски земи, предоставени за ползуване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местностите "Атлаик", "Гермята", "Татариери", "Ишекър", "Ай бунар", "Кору чешма", "Гюрлена", "Гъзера" и "Стаев трап", в землището на с. Пряпорец, в частта относно имот № 38, масив 302, м. "Стаев трап", като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и приложението на закона. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на решението, като произнесено по недопустима жалба, лишена от правен интерес, тъй като жалбоподателят не оспорва отреждането на процесния имат, както и площта му, т. е. неговите права и законни интереси не са засегнати с оспорената заповед и план. Посоченото съставлява отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно се релевира неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението, алтернативно неговата отмяна, в това число и в частта по отношение присъдените на жалбоподателя разноски, като се твърди, че същите не са действително внесени. Ответникът - Ангел Вълков Ангелов, чрез пълномощника си адв. Петрунова, в писмено възражение и в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответниците - кметът на Община Стара Загора, както и физическите лица - Невена Минева Драманска, Иван Тодоров Рунтев, Софка Колева Петкова, Мария Колева Дрингова, Кольо Георгиев Иванов, Мария Колева Георгиева, Кольо Стоянов Колев, Анка Петрова Георгиева, Росица Петрова Тенева, Вельо Стоянов Велев, Радка Стоянова Иванова, Косьо Славов Косев, Даниела Георгиева Славова, Надежда Стоянова Стоянова, Стоянка Тачева Русева, Пенка Русева Василева и Наташа Русева Митева, не изразяват становище по касационната жалба. Постъпило е становище от Константин Бачев - прокурор в Окръжна прокуратура - Стара Загора за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че от доказателствата е установено, че с плана на новообразуваните имоти, на жалбоподателя е отреден имот № 38, който съществено се отличава по местоположение от придобития от него през 1995 г. имот. Освен това, предвиденото в плана уширение на задънена улица с дължина под 100 метра, чрез промяна на границата на имота на Ангелов, е в противоречие с императивното изискване на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Становището на касатора, че липсва нарушение на посочената разпоредба, е необосновано. С оглед посоченото, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалба, подадена от Ангел Вълков Ангелов против цитираната заповед на областния управител, с която е одобрен ПНИ за посочените местности, като жалбоподателят е възразил по отношение отредения му имот № 38, масив 302 по плана. Посочил е, че границите на имота са отразени неточно от северозапад, тъй като неговият имот и съседният имот № 36 са имали лице непосредствено на пътя, който ги е обслужвал, докато с плана неговият имот е с шест метра по-навътре от пътя, като е образувано излишно транспортно обръщало, което обслужва само един имот - новообразуван имот № 43 и не отговаря на изискванията на закона. От доказателствата по делото, в това число и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че жалбоподателят се легитимира като собственик на имот от 500 кв. м, по нот. акт № 50/1995 г., представляващ имот № 38 по неодобрен кадастрален план, целият с площ от 885 кв. м, при описани граници, от които от север път. В помощния план, изработен за създаване на ПНИ, имотът е отразен с № 38, но вече попада в кадастрален район № 302 и е с намалена площ от 500 кв. м, съответстваща на правата на собственост. Границите от юг, запад и север (западната част), съвпадат с тези по помощен план. От източната част на имота и от свободна площ от север е обособен нов имот № 43, отреден за бившите собственици, по чиято легитимация не се спори, който е с площ от 574 кв. м. С ПНИ, за да се обслужи този новопроектиран имот е проектирано уширение на пътя от север, което е наложило имотът на жалбоподателя да бъде отреден с нова граница от север, намираща се навътре от северната граница на съседния имот № 36 и несъвпадаща с границата по кадастрален и помощен план. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че дължината на новопроектираната улица, предназначена на обслужи новия имот № 43, е 90 метра, в това число и уширението (обръщало), а ширината на пътното платно в района на имот № 36 е 7.50 метра. В най-тясната част пътят е с ширина от 5 м. Вещото лице е предложило вариант за проектиране на новообразуваните имоти № 38 и 43, както и обслужващия ги път, които да отговарят на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. При тези данни, съдът е приел, че отредения с ПНИ имот на жалбоподателя съществено се отличава по местоположение от имота, описан в нот. акт № 50/1995 г. Освен това планът е одобрен в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, изискваща при проектиране на задънени улици, какъвто е и настоящият случай, да се проектира уширение, само ако улиците са по-дълги от 100 м, което условие в случая не е налице. По тези съображения, заповедта на областния управител е отменена в оспорената част и делото е върнато за ново произнасяне при изпълнение на указанията на съда. Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила, при корекция на част от мотивите. На първо място, неоснователно е възражението за недопустимост на постановеното съдебно решение. Съдът се е произнесъл по допустима жалба, подадена от лице с правен интерес, поради което и решението е валидно. Жалбоподателят има интерес да оспори плана с оплаквания, че границите на имота му не са отразени правилно, с което са засегнати правата му. Същият има интерес да оспори отреждането, като въпросът дали са спазени правата му на собственик, местонахождението на имота и границите, спазени ли са изискванията за проектиране, с оглед съществуващи сгради, съоръжения или насаждения, спазване на отстояния и другите изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ са въпроси по съществото, а не по допустимостта на жалбата. По отношение възражението за неправилност на решението, основателно е същото в частта досежно изводите на съда, че с ПНИ е допуснато нарушение, тъй като местоположението на имота се различава от това по нот. акт на жалбоподателя. Този извод на съда не може да бъде споделен. Не е допуснато нарушение както по отношение записването в регистъра, тъй като имотът е съобразен с правата на собственост, като е вписан на жалбоподателя, така и относно площта на имота, която правилно е ограничена на 500 кв. м, именно с оглед придобитите права. Местоположението на имота също частично съответства на това по нот. акт, тъй като изрично в заключението си вещото лице е отразило идентитет на част от границите - от запад, юг и частично от север (западната част). Разликата в границата от изток се дължи на намаляването на площта на имота по КП, която е била 858 кв. м, което е значително повече от установените права на собственост на жалбоподателя и от която разлика, ведно с друга свободна част, правилно е образуван нов имот за бившите собственици. В тази част изводите на съда не са съобразени с доказателствата по делото и изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Като краен правен резултат обаче решението е правилно, тъй като обосновано съдът е приел наличие на нарушение относно проектирането на северната граница на имота. Според констатациите на вещото лице проектираната за обслужване на новосъздадения имот № 43 улица е с дължина 90 метра, в това число уширението, при което проектирането му е в нарушение на нормата на чл. 28, ал. 5, изр. второ и трето от ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба е допустимо проектиране на задънени улици, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти (както е в случая за имот № 43 по ПНИ), но за да завърши същата с уширение за обръщане на транспортните средства, следва дължината й да е повече от 100 метра. В случая това изискване не е спазено, което обосновава нарушение на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, както правилно е приел съдът. Не може да се приеме становището в касационната жалба, че в текста няма забрана при улици по-малки от 100 м. да се проектира уширение. По аргумент за противното, щом това е допустимо само за улици над 100 м., то за такива под 100 метра не е разрешено. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като жалбоподателят не е упражнил правото си да подаде възражение при условията на чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, то се преклудира възможността му да иска друго техническо решение. В закона липсва подобно ограничение на правото на обжалване на ПНИ, съответно за заповедта, с която същият е одобрен. Следва да се отхвърли и възражението относно размера на присъдените в полза на жалбоподателя разноски, в частта им за заплатения адвокатски хонорар. Не отговаря на истината твърдението в касационната жалба, че от договора за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и неговия пълномощник, не може да се извлече информация дали договореният хонорар е действително платен. Видно от отразеното в реда "внесена сума", е посочена сумата от 300 лв., като обстоятелството, че изписването е само цифром не може да обоснове извод за липса на плащане. Без значение е посочения размер на договорена сума, относима е внесената сума, която е действително платената. По изложените съображения, постановеното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не страда от сочените в касационната жалба пороци. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение