Решение № 2216 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2016 г.

Решение № 2216 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Асеновград, подадена срещу решение № 1884 от 19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1243/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на СОПД "С. Е. монитор" е отменено издадено от касатора решение № 14.00.1603-4/10.05.2016 г. за отказ на достъп до обществена информация по молба на сдружението с вх. № 14-00-1603/11.04.2016 г., а преписката е изпратена на кмета на община Асеновград за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на съдебното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Молбата е за предоставяне на наличната информация относно разрешение за започване на строеж на "Предприятие за бутилиране на натурална изворна вода", издадено на "Н. т." ЕООД за имот, находящ се в землището на с. Б., община Асеновград, издадено през 2012 г. от гл. архитект на общината, в т. ч. наличната информация съгласно чл. 143, ал. 4, чл. 144, ал. 4 и чл. 149, ал. 5 и останалите приложими членове от Закона за устройство на територията (ЗУТ), въз основа на които е издадено разрешението за строеж. В оспореният отказ на кмета на общината единствено е посочено, че търговското дружество не е дало поисканото от него съгласие за предоставяне на документи относно разрешението за започване на строежа. При тази фактическа обстановка обосновани са изводите на съда за немотивираност на оспорения индивидуален административен акт. Липсва правно основание за постановения отказ съобразно разпоредбата на чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като от изложените в решението на кмета на община Асеновград съображения се установява, че мотивите за отказа се съдържат в чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. За да е налице основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е необходимо кумулативното наличие на три законови предпоставки, а именно: достъпът да засяга интересите на трето лице, същото изрично да е отказало предоставяне на исканата обществена информация, както и случаят да не представлява такъв с надделяващ обществен интерес. По конкретния спор са налични първите две от нормативно установените и изискуеми условия, които препятстват разрешаване на достъпа до исканата обществена информация - засегнатото от искането за достъп до обществена информация трето лице "Н. Т." ЕООД е дало изрично несъгласие за предоставяне на исканата обществена информация, като в уведомлението си е посочило, че документите съдържат данни, свързани с търговската му дейност и представляват търговска и производствена тайна. Липсва обаче преценка и не са изложени от страна на административния орган съображения по отношение наличието или не на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Тази преценка е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и само при отсъствието на такъв интерес несъгласието на третото лице би било основание да се откаже достъп до исканите сведения и данни. Поради това оспореният индивидуален административен акт е издаден при наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, довело до невъзможност за извършване на преценка на неговата законосъобразност от страна на съда. Затова отмяната му и връщането на делото като преписка на органа за ново произнасяне е законосъобразно и обосновано. Несъстоятелни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдът неправилно е прил наличие на надделяващ обществен интерес. П. по същество относно това обстоятелство липсва в обжалваното съдебно решение. Неоснователни са твърденията на касатора, че наличието единствено на първите две кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за предоставяне на достъп до обществена информация по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ са напълно достатъчни за постановяването на законосъобразен отказ за достъп до същата. Тълкуването на разпоредбата води до противоположен извод, поради което не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. Тава мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,