Решение № 2810 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2016 г.

Решение № 2810 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9007/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. З., от [населено място], [община], чрез неговия пълномощник срещу решение № 946/27.06.2016 г. по адм. д. № 172/2016 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на Община Благоевград, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 183/11.02.2016 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "подпорна стена с височина 3. 20 м в частта над 2, 00 м от по-ниско прилежащия терен " като изграден без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че за процесния строеж в частта над 2,00 м не са налице одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Подпорната стена, от по-ниско прилежащия терен е с височина 3,18 м, от страната на съседния УПИ- [номер] височината на изградената подпорна стена е 2, 13, което се установява от заключението на вещото лице. Според съда разрешената височина не е спазена, което сочи на незаконност на строежа, а според времеизвършването му през 2015 г. същият не е търпим. Решението е материалнонезаконосъобразно: В конкретния случай не е налице посоченото в обжалваната заповед правно основание за издаването й-строеж, приет за незаконен поради липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж. Видно от доказателствата по делото за строежа е издадена виза за изработване на конструктивно становище, издадено е конструктивно становище с изготвен към него проект - "ситуация", като конструктивното становище и проектът са съгласувани и одобрени от главния архитект на [община]. Издадено и е разрешение за строеж № 132/29.05.2015 г. за изграждане на подпорна стена до 2, 00 и плътна ограда до 2, 20 м. Предвид тези данни за строежа са налице строителни книжа-одобрени проекти и разрешение за строеж. Поради това не е налице незаконност на строежа поради липсата им, както е прието в обстоятелствената част на обжалваната заповед. В случая е налице строеж, изграден в отклонение на издадените строителни книжа. За да е незаконен такъв строеж, то отклонението следва да е съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Поради това разпореденото със заповедта премахване не се основава на обстоятелства, признати от правната норма като квалифициращи строежът или част от него като незаконен. Същият не е незаконен поради липса на строителни книжа. В този смисъл обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна. Като е приел законосъобразност на оспорения административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. В случая не е налице посоченото в заповедта правно основание за премахване, поради което отхвърлителното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяна на заповедта като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 500 лв. /петстотин/, от които 300 лв. /триста/ възнаграждение за един адвокат и 200 /двеста/ лв. разноски за експертиза. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,