Решение № 11751 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение 1834/22.03.2023 г., постановено по адм. д. 6241/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради наличие на основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде оставена в сила негова Заповед 8121К-5284/15.06.2022 г. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Ответникът К. Атанасов оспорва касационната жалба по съображения, представени в пледоария по същество на спора. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 1834/22.03.2023 г., постановено по адм. д. 6241/2022 г. по описа на АССГ e отменена Заповед 8121К-5284/15.06.2022 г. на министър на вътрешните работи, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с която е прекратено служебното правоотношение на К. Атанасов за длъжността младши експерт" в сектор 01 Стратегически анализ и планиране към отдел 08 Координация и информационно-аналитична дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност - МВР (ГДБОП), поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. По делото не е налице спор относно част от относимите към спора факти, които правилно са установени от АССГ, а именно, че в изпълнение на влязло в сила съдебно решение със Заповед 8121К-4980/10.06.2022 г. на министър на вътрешните работи К. Атанасов е възстановен на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност - младши експерт в сектор 01 Стратегически анализ и планиране към отдел 08 Координация и информационно-аналитична дейност" при ГДБОП, считано от 30.05 2022 г. Тази длъжност е включена в списъка на длъжностите в ГДБОП, за които се изисква достъп до класифицирана информация, конкретно за нея с ниво на достъп строго секретно, а самата сграда на ГДБОП е в зона за сигурност клас II и в нея се допускат само лица с разрешения за достъп до класифицирана информация. Преди издаване на тази заповед директорът на ГДБОП е изискал информация от Държавната агенция Национална сигурност (ДАНС) относно притежаването на разрешение за достъп до класифицирана информация на К. Атанасов и от получената информация е констатирал, че е налице Отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация 370/15.02.2022 г., който е потвърден с решение от 17.03.2022 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Въз основа на тази информация е изготвено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на възстановения служител и е издадена оспорената пред първата инстанция заповед поради обективна невъзможност той да изпълнява длъжността, защото не е възможно да влиза в сградата на ГДБОП в момента, а в срок от една година от издаване на отказа за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация (т.е. до 15.02.2023 г.) няма право да кандидатства за заемане на тази длъжност. Допълнително съдът е приел за установено, че К. Атанасов е притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация от 19.03.2021 г., което е прекратено от ВПД директор на ГДБП на 08.09.2021 г. с акт, за който не е доказано да е връчен. При така установените факти АССГ напълно необосновано приема, че е налице промяна в изискванията за заемане на длъжността, на която К. Атанасов е възстановен. По делото са налице достатъчно данни, че К. Атанасов е притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация, което му е било необходимо за изпълнение на заеманата от него длъжност младши експерт в ГДБОП преди прекратяване на служебното му правоотношение с отменената от съда заповед от 20.07.2021 г. По делото липсват фактически констатации относно датите, на които е изготвен списъка RB 202204-001-04/3-2605/17.05.2022 г., който не е приет като доказателство по делото и длъжностната характеристика за длъжността младши експерт, която също не е приета като доказателство по делото, респективно не е правено сравнение с предходни варианти на същите документи, поради което изводът, че е настъпила промяна относно изискванията към обсъжданата длъжност са напълно необосновани. Съгласно чл. 38 от Закона за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ) достъп до класифицирана информация се разрешава във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи, а не абстрактно и без да е необходимо, от което се налага извод, че притежаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от К. Атанасов от 19.03.2021 г. е по повод заеманата към този момент от него длъжност младши експерт в ГДБОП и е прекратено с акт от 08.09.2021 г. при прекратяване на служебното му правоотношение. По принцип (с изключение на отделни специфични хипотези) разрешение за достъп до класифицирана информация се издава само след проучване, което се извършва за лица, заемащи или кандидатстващи за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, свързани с достъп до класифицирана информация (чл. 45 от ЗЗКИ). Следователно притежаването на разрешение за достъп до класифицирана информация като специфично изискване по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл може да бъде изпълнено както преди заемането на длъжността, така и след това. След влизане в сила на решение 4748/18.05.2022 г., постановено по адм.д. 1859/2022 г. по описа на Върховния административен съд за К. Атанасов е възникнало право да поиска да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност. По делото не е представено заявлението, с което е упражнено това право, но със Заповед 8121К-4980/10.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи той е възстановен на длъжността младши експерт по реда на чл. 122 от Закона за държавния служител след влязлото в сила съдебно решение. Притежаваното от него преди уволнението разрешение за достъп до класифицирана информация е с прекратено действие. По делото не са събрани доказателства относно уведомяването на К. Атанасов за този акт. Липсват доказателства и относно инициирането и провеждането на друга последваща процедура по проучването му, която е приключила с отказ да му бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, необходимо за изпълнение на друга длъжност в друга администрация. АССГ е игнорирал разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ, според която жалбата срещу решението на ДКСИ по повод оспорване на отказ да бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация не спира неговото изпълнение и не са събирани доказателства относно тези факти, а те са от съществено значение за правилното приложение на материалния закон. Съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗЗКИ проучвано лице, на което е отказано разрешение за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация от същото или по-високо ниво на класификация, за срок една година от издаването на отказа. Поставеното в закона ограничение е относимо към всяка една длъжност или задача, независимо от това дали длъжността или задачата, по повод на която е издаден отказа са различни и в различна администрация. От тази гледна точка АССГ е бил длъжен да установи от фактическа страна дали и към кой момент по отношение на К. Атанасов е издаден подлежащ на изпълнение отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, който би представлявал пречка за органа по назначаване да инициира нова процедура по проучване на възстановения служител. По отношение на този факт също не са събрани преки доказателства и липсват недвусмислени фактически установявания от АССГ, поради което касационната проверка за правилното приложение на материалния закон е невъзможната. Административният съд е обосновал правните си изводи с решение на Европейския съд по правата на човека, по повод на което нормативната уредба е съществено променена включително и чрез въвеждане на съдебен контрол на актовете, издавани по повод достъпа до класифицирана информация. Несъобразяването с действащите правни норми е довело до неизясняване на делото от фактическа страна (налице ли е промяна, извършена от органа по назначаването в изискванията за заемане на длъжността след незаконното уволнение преди възстановяване на служителя, породил ли е действие акта за прекратяване на разрешението за достъп до класифицирана информация и дали/кога е издаден подлежащ на изпълнение отказ за достъп до класифицирана информация) и липса на относими към спора правни изводи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от първата инстанция за събиране на доказателства, установяване на посочените относими факти и съобразяване с приложимия материален закон. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение