Решение № 13115 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2015 г.

ВАСVI отделение04.12.2015 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 12.03.2015 г. постановено по адм. д. № 883/2014 г. на Административен съд Хасково. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Димитровград, Област Хасково към Агенция за социално подпомагане, да заплати на Марчела Георгиева Манахилова, ЕГН **********, от гр. Димитровград, бул. "Трети март" № 15, сумата от 300,00/триста/ лева разноски по делото за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13115 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Димитровград срещу решение № 56 от 12.03.2015 г. по адм. д. № 883/2014 г. на Административен съд Хасково, с което е отменена заповед № 4774/5.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Димитровград, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подадената от Марчела Георгиева Манахинова молба-декларация вх. № 4774/5.11.2014 г., съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон. Поддържа се, че не са налице предпоставки за изплащане на еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца, тъй като молителката не се води със статут на редовен студент. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответницата-Марчела Манахилова, от гр. Димитровград, чрез пълномощникът си- адвокат Екатерина Влахова, изразява становище за неоснователност на оплакванията, в което подробно обосновава твърденията си. Претендира разноски по делото за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 56 от 12.03.2015 г. по адм. д. № 883/2013 г. Административен съд Хасково е отменил заповед № 4774/5.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Димитровград. Върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите към решението, по подадената от Марчела Георгиева Манахинова молба-декларация вх. № 4774/5.11.2014 г. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил следва ли Марчела Манахилова да получи еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД и чл. 16а, ал. 2 ППЗСПД. Визираните разпоредби изискват, като едно от условията за получаване на цитираната помощ, майката да е студентка, учаща в редовна форма на обучение. Правилно съдът е приел, че това изискване е налице с оглед събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност. По административната преписка кандидатстващата за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. е представила Уверение с № 0803011095/4.11.2014 г., както и от писмо изх. № П-1914/5.12.2014 г., издадени от Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". От тях безспорно се установява, че Манахилова е семестриално завършила през учебната 2011/2012 г., специалност "Българска филология" - редовно обучение, като не е дипломирана. Същите факти се установяват и от представеното по делото писмо изх. № П-269/9.02.2015 г. на Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" гр. Пловдив, съгласно което Манахилова е семестриално завършила през учебната 2011/2012 г., специалност "Българска филология" - редовно обучение, но не е положила държавни изпити, не е отстранена и не е отписана от Университета. Посочено е също, че Манахилова не е отстранена, не е отписана и не е лишена от правото за явяване на изпити, тъй като съгласно решение на Факултетния съвет на Филологическия факултет от 14 март 2005 г., студентите имат право да се явят на изпити в рамките на три последователни учебни години, за да се дипломира. При наличие на цитираните писмени доказателства, твърдението на касатора, че обстоятелството за редовната форма на обучение на Манахилова не била доказано, не кореспондира с тях. Съобразно разпоредбите на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от ЗВО, студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър", а статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2. В чл. 74, ал. 1 от ЗВО са регламентирани случаите, при които студент се отписва и това са: успешно завършване курса на обучение, напускане или преместване. Като се вземат предвид нормите на чл. 16а, ал. 3, т. 3 и ал. 6 от издадения на основание § 8 от ПЗР на ЗСПД Правилник за прилагане на закона, може да се направи извода, че правоимащи по чл. 8в, ал. 1 от закона лица са тези, записани като редовни студенти към датата на подаване на молба-декларацията, като правото за получаване на еднократната помощ възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на тези лица. Безспорно е, че Манахилова е удостоверила, че е записана във висше учебно заведение, в редовна форма на обучение за придобиване на степен "магистър", като с подадената от нея молба-декларация е представила на административния орган уверение, съобразно изискването на чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД. От съдържанието на уверението може да се прецени също, че студентката не е отписана поради успешно завършване курса на обучение, напускане или преместване. Няма данни и да е отстранена от висшето училище в някоя от хипотезите на чл. 74, ал. 2, т. 1 - т. 3 от ЗВО. Оттук следва, че при подаването на Молбата-декларацията на 5.11.2014 г. Манахилова не е загубила статута си на студентка, учаща в редовна форма на обучение, който й дава право да получи еднократната помощ. Не може да бъде споделено становището на административния орган, че семестриалното завършване или полагането на държавен изпит на студентката е релевантно към това й законово право. То не намира нормативна опора нито в разпоредбите на ЗСПД, нито в тези на специалния закон, уреждащ устройството и функциите на висшето образование в Република България. Доколкото нормата на чл. 8в от ЗСПД съдържа думата "учаща", ответникът извлича доводите си от даденото в § 4д, т. 5 от ДР на ЗВО определение на понятието "действащ студент", като близко по съдържание с "учащ студент". Според легалната дефиниция, "действащи студенти и докторанти" са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година. Настоящият състав на ВАС счита за неприложимо това определение по отношение предпоставките на чл. 8в от ЗСПД, тъй като дефинира специфично понятие по смисъла на ЗВО, използвано само в чл. 10, ал. 2, б. "в" от същия, за да отграничи действащите от прекъсналите студенти във връзка с тяхната регистрация в единна информационна система. От друга страна, при посочените в уверението данни се налага извода, че Манахилова не е завършила семестриално, като й предстои дипломиране, и няма основание да се приеме, че не взема пряко участие в учебния процес. Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО, учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, обхващаща учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа /чл. 45, ал. 1/. Диплома за завършена се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение /чл. 42, ал. 8/. В ЗВО е предвидено също, че висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури /чл. 44, ал. 1/. При тази нормативна уредба е видно, че държавният изпит, представлява част от учебния график, а оттам и от учебния процес на висшето училище, който Манахилова спазва. Никаква нормативна опора не намира твърдението, че периодът от завършване на последния учебен семестър до полагането на държавния изпит е някакъв самостоятелно обособен период, в който студентите не се считат за "учащи" или "учащи редовно". В този смисъл, независимо, че не посещават учебни занятия, студентите изпълняват учебния план за съответната учебна година. От цитираните по-горе доказателства се установява, че Манахилова е семестриално завършила през учебната 2011/2012 г. и има право да се яви на държавни изпити в рамките на три последователни учебни години, за да се дипломира. Стигайки до същите фактически и правни изводи, решаващият състав на първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Марчела Манахилова направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 300,00/триста/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

4