Решение № 4648 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Асеновград, чрез процесуалния си представител адв. Матеев, против решение 2051/16.11.2022г., постановено по адм. д. 1867/2022г. по описа на Административен съд Пловдив. Навежда доводи за необоснованост, допуснати съществения нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон при постановяване на обжалваното съдебното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на ново по същество, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските пред двете инстанции. Не се явява представлява в съдебно заседание Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от ответниците С. Шабан и Г. Шабан, като вторият чрез адв. Пехливанов, ги поддържа и в съдебно заседание, като претендира и присъждане на разноските пред двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Шабан против "Писмо с изх. 94-Г-198/09.06.2022г. на Главния архитект на община Асеновград, с което се отказва да се издаде Разрешение за строеж /РС/ за обект: "Жилищна сграда в УПИ I 7. 422, жилищно застрояване, гр. Асеновград". Съдът установил, че административното производство е инициирано с подадено от Г. Шабан заявление вх. 94-Г-198 от 30.05.2022г., с което е поискал от главния архитект на Община Асеновград да съгласува и одобри инвестиционни проекти, и издаде разрешение за строеж за Жилищна сграда в УПИ I 7. 422, жил. застр. в землището на гр. Асеновград. Съдът е отменил процесния отказ и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. 94-Г-198 от 30.05.2022г., при съобразяване с указанията дадени в мотивната част на съдебното решение. За да постанови този резултат, приел, че процесното писмо съдържа волеизявление на Главния архитект на община Асеновград, представляващо отказ да се издаде исканото РС с мотив, че решението за промяна предназначението на процесния имот от земеделски в такъв за неземеделски нужди, е влязло в сила на 12.09.2014г., т.е съгласно чл.24, ал.5, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ е загубило правното си действие, защото по силата на тази норма решението за промяна на предназначението на земеделска земя губи правно действие, когато в 3 годишен срок от влизане в сила на същото, не е поискано издаване на разрешение за строеж на обекта. Позовал се и на чл.26 от ЗОЗЗ. Развил и пространни мотиви свързани с процедурата по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж като ги отнесъл към основанието за процесния отказ по чл. чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ, като с тях споделил изводите на административния орган за изтичане преклузивния 3-годишен срок за издаване поисканото разрешение за строеж. Развил и други правни разсъждения неотносими към предмета на спора. Неотносими към предмета на спора са и доводите на първоинстанционния жалбоподател за наличие на тежко заболяване на детето му. Същественият правен извод на първоинстанционния съд, довел до взимане на оспореното пред настоящата инстанция решение, е този за възможното приложение, досежно процесния имот и свързаното с него искане, на хипотезите по чл.64а, ал.3 от Правилника за приложение на ЗОЗЗ /ППЗОЗЗ/. За да направи този извод, съдът установил, че Решение 1340 от 19.03.2014г. на ОбС-Асеновград, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ 00702.7.127 по КК на гр.Асеновград се отнася за два УПИ - образуват се нови УПИ 00702.7.422, жилищно застрояване и УПИ 00702.7.423, жилищно застрояване. Административният орган не е анализирал цитираната разпоредба, което е било наложително поради обхвата на ПУП във вр. с чл. 64а, ал. 3 вр. с ал. 2 ППЗОЗЗ. В преписката не се съдържа информация и гл. архитект не се е позовал на фактическа установеност относно УПИ 00702.7.423. Ведно с това, РС за ограда на УПИ 00702.7.422 е издадено на 08.08.2017г. и изграждането й е започнало на 21.05.2019 г., но тези обстоятелства не са обсъдени в контекста на цитираната разпоредба и по-конкретно дали са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. За да постанови акта си решаващият съд е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, обсъдил доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за спора факти и обстоятелства. Правилни са изводите за неизпълнение на задължението по чл. 35 от АПК от страна на административния орган. Съдът не може да допълва мотивите на оспорен пред него административен акт с фактически основания, непосочени в него, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Действително нормата на чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ предвижда решението за промяна преназначението на земеделска земя в неземеделска, да изгуби правно действие с изтичането на 3-годишния срок от влизането му в сила, ако не е поискано издаване на разрешение на строеж на обекта. С нормата на чл. 64а, ал. 3 от ППЗОЗЗ, обаче, е предвидено специфично изключение приложението на чл.24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ, а именно: Когато в рамките на един ПУП има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура., а цитираната ал.2 гласи: Изграждането на обекта се счита за започнало, когато са изпълнени разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ЗУТ.. Установяването на тези, относими към предмета на административното производство, фактически констатации не е извършено от компетентния административен орган, при положение, че такива данни, че с Решение 1340 от 19.03.2014г. на ОбС-Асеновград, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на ПИ 00702.7.127 по КК на гр.Асеновград, се образуват два нови УПИ - УПИ 00702.7.422 и УПИ 00702.7.423 двата за жилищно застрояване, са били налице. Ако административния орган беше проявил дължимата процесуална активност, то вероятно би стигнал до резултат различен от този постановен в процесния отказ. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Г. Шабан, поисканите своевременно и доказано направени разноски пред касационната инстанция за адвокатски хонорар в размер на1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Искането на този ответник в касацията за присъждане и на направените пред първата инстанция разноски в размер на 900/деветстотин/ лева, е неоснователно, тъй като тези разноски са му присъдени с първоинстанционното решение, което с настоящото се оставя в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,