Решение № 5537 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2834/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Митева, срещу Решение 26874 от 12.12.2024 г., постановено по адм. дело 4828/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РСР24-РД09-158 от 10.04.2024 г. на кмета на район Сердика , Столична община, и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба, както и се присъдят съдебни разноски. Ответникът кметът на район Сердика , Столична община, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Ф. Т. А., редовно призован,в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Тенева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ф. А. срещу заповед РСР24-РД09-158 от 10.04.2024 г. на кмета на район Сердика , Столична община, с която е отказано изменение на заповед РСР22-РА50-145/20.09.2022 г., издадена от кмета на район Сердика , Столична община, в частта й, отнасяща се до наследниците на К. А. М. и включването на Ф. А. в кръга на наследниците. Със заповед РСР22-РА50-145/20.09.2022 г. кметът на район Сердика , Столична община, на основание чл. 16, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на наследниците на К. Мартинов 1. М. Г. М. съпруга, починала; 2. С. К. С. дъщеря; 3. В. К. А. син, починал, оставил наследници С. С. /сестра/, собственици на бивш поземлен имот с идентификатор 68134.502.819 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. София, е определил урегулиран поземлен имот УПИ III-502.819, с отреждане за производство, складове, офиси и търговия , кв. 10, нанесен в КККР като имот с идентификатор 68134.502.4094 с площ от 2 403 кв. м. Видно от приложено по делото удостоверение за наследници жалбоподателката е наследник на В. К. А. починал, в качеството му на негова съпруга, а той е наследник на К. А. М., в качеството му на негов син. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и да е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми. Според съда в процесния случай в правомощията му не е извършване на преценка дали жалбоподателката е наследник на К. М. - този въпрос е от компетентността на общия съд, а дали органът е приложил правилно материалния закон - чл. 9а от Закона за наследството /ЗН/ и по-конкретно дали по отношение на жалбоподателката намира приложение хипотезата на последващ съпруг . В тази връзка и позовавайки се на Тълкувателно решение 1/04. 11. 1998 г. по тълк. дело 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че в конкретния случай нормата на чл. 9а от ЗН е неприложима, тъй като тя се отнася само за брака на лицето, което е собственик на имотите, които са одържавени К. М., но не и за брака на неговите наследници, а и освен това разпоредбата предполага така нареченият последващ съпруг да е починал преди възстановяване на собствеността и от брака да няма деца. Въз основа на това съдът приема също така, че неправилно в оспорената заповед е направен извод, че тъй като годината на смъртта на В. А. предхожда годината на възстановяване на земеделските земи, то те не са били в неговия патримониум, поради което незаконосъобразно е отказано поисканото изменение и включването на жалбоподателката в кръга на наследниците. Според първоинстанционния съд жалбоподателката няма качеството на последващ съпруг , нито е наследник на последващ съпруг, поради което административният орган при издаване на оспорената заповед неправилно е приложил разпоредбата на чл. 9а от ЗН. По изложените съображения съдът е приел, че административният акт следва да бъде отменен, а преписката да се върне на кмета на район Сердика , Столична община, за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решение. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е определил характера на производството, доколкото оспорването срещу заповедта не е разгледано при съобразяване на разпоредбите на чл. 99 и сл. от АПК. По делото е установено, че по заявление на касационния жалбоподател, в качеството му на наследник на К. М., е била издадена заповед РСР22-РА50-145/20.09.2022 г. на кмета на район Сердика , Столична община, с която на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ на наследниците на К. М. 1. М. М. съпруга, починала; 2. С. С. дъщеря; 3. В. К. А. син, починал, оставил наследници С. С. /сестра/, собственици на бивш поземлен имот с идентификатор 68134.502.819 по КККР на гр. София, е определен УПИ III-502.819, отреден за производство, складове, офиси и търговия , кв. 10, с площ от 2 403 кв. м. След влизането в сила на тази заповед със заявление вх. РСР22-КД00-164-1/21.03.2024 г. Ф. А., съпруга на В. А., е поискала изменение на заповедта и включването й в кръга на наследниците на К. М., въз основа на приложено удостоверение за наследници на В. А. син, починал. С процесната заповед административният орган е отказал изменение на издадената от него заповед РСР22-РА50-145/20.09.2022 г. и включването на Ф. А. в кръга на наследниците. При така установеното по делото и при съобразяване на съдържанието на оспорената заповед и характера на искането, с което е бил сезиран административният орган, макар и в заповедта да е посочена като правно основание само разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, настоящата съдебна инстанция намира, че заповедта е издадена в производство по чл. 99 чл. 106 от АПК. Производството по чл. 99 чл. 106 от АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, изисква гаранция на адресата на акта и на другите субекти по чл. 100 от АПК. Възобновяването засяга стабилността на разрешения с административния акт материално-правен въпрос, предмет на приключилото производство, поради което законодателят е въвел лимитативно изброени предпоставки и основания за провеждане на това производство. Само когато визираните в закона предпоставки са налице, органът може по реда на възобновяването на приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос. В обжалваното решение Административен съд София град не е изложил каквито и да било съображения нито относно спазването на сроковете по чл. 102 от АПК и регламентираната в чл. 103 от АПК процедура, нито относно наличието или не на някоя от предпоставките по чл. 99 от АПК за изменение на влязъл в сила административен акт, като именно в тази връзка се извърши и преценка на сочените от административния орган мотиви за отказа за изменение на влезлия в сила акт. В конкретния случай административният орган по съществото си е приел, че не са налице условията за възобновяване на административното производство и издаване на нов акт, като е постановил отказ по смисъла на чл. 104, предл. второ от АПК, подлежащ на оспорване по реда, установен в АПК. В тази насока от страна на първоинстанционния съд не са изложени каквито и да било съображения. Липсата на мотиви относно законосъобразността на административния акт като издаден в производство по реда на глава седма от АПК е пречка да се провери правилността на постановеното решение. Предвид изложеното съдебният акт следва да бъде отменен с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка на законосъобразността на оспорената заповед като постановена по реда на чл. 99 и сл. от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение