Решение № 3409 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2017 г.

Решение № 3409 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А 1 България" ЕАД като правоприемник на "Мобилтел" ЕАД и "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД срещу решение № 1714/16.03.2017 г., постановено по адм. д № 11884/2016 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди и несъответствие на съдебното решение с целта на закона, което не представлява касационно основание за отмяна. Касационният жалбоподател не формулира изрично искане по отношение на обжалваното решение освен изявлението, че го оспорва. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) оспорва касационната жалба в писмени бележки. Не претендира разноски. Ответната страна Н. Върбанова, редовно призована за съдебно заседание, не се явила и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Като ответникът пред първата инстанция е участвал "Кредитекспрес-България"ЕООД, по отношение на който поради това, че е прекратена търговската му дейност и заличен търговец, е прекратено производството по настоящото дело с определение от 15.03.2018, но въпреки това негов представител е получил редовно съобщение за този съдебен акт и датата на откритото съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1714/16.03.2017 г., постановено по адм. д № 11884/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД (праводател на касационния жалбоподател "А1 България" ЕАД) против Решение № Ж-267/28.06.2016 г. на КЗЛД и са присъдени разноски. АССГ е изложил изключително подробни съображения, според които атакуваното пред него решение на Комисията е действителен административен акт, постановен при спазване на материалния закон, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора като е обсъдил и анализирал всички събраните по делото доказателства, за да приеме, че на 2.05.2104 г. Н. Върбанова и "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД са сключили договор за доставка на услуги със срок 18 месеца. На 29.10.2015 г. този договор е прекратен с едномесечно предизвестие, отправено от Н. Върбанова, но доставчикът на услугата е приел, че е останало неизпълнено задължение в размер на 16, 99 лв. (9, 99 лв. - месечен абонамент за периода на предизвестието и 7 лв. - неустойка за извънсъдебно събиране на вземанията). На 20.06.2016 г. с цел събиране на тази сума "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД е предоставило лични данни на Н. Върбанова на трето лице "Кредит експерс България’' ЕООД по силата на договор от 9.07.2013 г. за извънсъдебно събиране на вземания от активни клиенти. Двете дружества са регистрирани като администратори на лични данни. Тази ситуация е преценена от Н. Върбанова като неправомерно обработване на нейните лични данни, за което тя е сезирала КЗЛ. Комисията е приела по тази жалба, че е налице нарушение на чл. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), защото липсва изрично отделно информирано съгласие на лицето за предоставяне на личните данни на трето лице с цел събиране на вземане по договор. При тази правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи независимо, че се е позовал при тяхното обосноваване с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), който към момента на осъществяване на релевантните факти (а и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение) не е част от действащото право, защото влиза в сила и се прилага от 25.05.2018 г. Изискването за изрично съгласие от физическото лице за обработване на личните му данни се съдържа в ЗЗЛД, с който е транспонирана действащата към спорния период Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. В този смисъл неправилното определяне от АССГ на приложимия материален закон не е довело до незаконосъобразност на крайния правен извод, че решението на КЗЛД е в съответствие с правилно приложения от административния орган действащ материален закон. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 24 от ЗЗЛД, когато администраторът на личните данни обработва същите чрез възлагане на обработващ. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД е предоставило личните данни на Н. Върбанова на "Кредитекспрес България" ЕООД за събиране на претендирани вземания, вследствие неизплатени задължения и неустойка по договор, без обаче да са били налице предпоставките за това. След като договорът е бил прекратен е отпаднало и изразеното с подписването му съгласие с Общите условия за предоставяне на личните данни по смисъла на чл. 4 ЗЗЛД на ответника, на трети лица. Настоящият състав намира, че в случая е необходимо съгласието на физическото лице съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД. Правилен е и изводът на съда, че такова съгласие не е дадено във вида и формата, предвидени в § 1, т. 13 ДР на ЗЗЛД, защото не е дадено свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което третото лице, за което се отнасят личните данни дава недвусмислено съгласие те да бъдат обработвани, доколкото уведомяването чрез общите условия на дружеството не покрива тези изисквания. Възражението, че данните са обработени на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, също е неоснователно. Администраторът на лични данни има право да обработва личните данни в защита на свой законен интерес, но само, когато интересите на лицето, за което се отнасят данните не се ползват с преимущество. Изискуемостта на вземането, за събирането на което са предоставени личните данни на физическото лице не е безспорно установена и интересът от неговото изпълнение не е възможно да бъде приет като надделяващ, за да е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Неуместно е позоваването на необходимостта да бъдат предоставени личните данни на другата страна по договора при реализиране на съдебната защита на правата, произтичащи по този договор. Не е налице сравнимост между упражняването на процесуалните права за защита на материално право пред съд и предоставяне на лични данни на трето лице с цел извънсъдебно събиране на претендирано вземане. Следва изрично да бъде посочено, че обжалваното съдебно решение е съобразено с трайно установената непротиворечива практика на Върховния администартивен съд по сходни казуси. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответните страни не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,