Решение № 149 от 11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 309/2012 г.

Решение № 149 от 11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 309/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Държавна агенция "Д. р. и в. з.", за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязло в сила решение № 81, постановено на 28.11.2011 г. по т. д. № 674/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, II търговско отделение. Със същото е частично отменено постановеното от Разградски окръжен съд решение № 164/20.11.2008 г. по гр. д. № 190/2008 г. и вместо същото, в отменената му част, е уважен предявеният от [фирма] против Държавна агенция "Д. р. и в. з." и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответниците, че [фирма] е собственик на недвижим имот "З. Р.", състоящ се от земя с площ от 31 955 кв. м., представляваща имот пл. № 53 по плана на Гарова промишлена зона, [населено място], с граници на имота: север - шосе, юг - товарна гара, изток - [фирма] и запад - фуражен цех, заедно с построените върху земята сгради и ответникът ДА "Д." е осъден да предаде на ищеца владението на имота. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта по обективно кумулативно съединения и обусловен от изхода на иска по чл. 108 от ЗС иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - обезщетение за ползване на имота от ответника ДА "Д.". Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, създадени след приключване на устните състезания, но преди постановяване на решението, които, вкл. съобразно спецификата на касационното производство, не е могъл да представи, но съгласно които процесният имот има напълно различна, несъответна на посочената в диспозитива на съдебното решение индивидуализация, вкл. по квадратура и граници. Като нови писмени доказателства страната сочи Акт за публична държавна собственост № 2339/10.06.2011 г., издаден на основание чл. 71, ал. 1 от Закона за държавната собственост и Акт № 2362/17.08.2011 г. за поправка на преждепосочения, както и скица № 7778/03.11.2011 г. на Служба "Геодезия, картография и кадастър" - Р., в които процесният имот е описан с поземлен идентификатор 61710.506.53 и с площ от 31 555 кв. м., съгласно кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място], Гарова промишлена зона, одобрени със заповед № РД 18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № КД 14 - 17-101/21.04.2010 г. на Началника на С. - Р.. В останалата си част молбата за отмяна съдържа изложение относимо към проверка правилността на постановеното решение, досежно изводите относно наличието на валидно възникнало правно основание за преминаване правото на собственост върху имота от [фирма] /чийто правоприемник се явява ищеца/ в полза на Държавата, в качеството му на публична държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на ДА "Д.". Тези обстоятелства са неотносими към настоящото производство, тъй като не се свързват от молителя със съдържанието на представените нови писмени доказателства и установимите със същите обстоятелства, касаещи единствено индивидуализацията на имота. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата като неоснователна, тъй като обстоятелствата, обусловили издаването на посочените актове за държавна собственост - влязла в сила заповед № 2337/25.09.2006 г. на Кмета на [община], за частично изменение на регулационния план за кв. 9, Гарова промишлена зона, Р., с образуване на урегулирани поземлени имоти - III за имот пл. № 53 /процесния/ и ХХV - за имот пл. № 52 /съседен на процесния/, предходно обособени в общ парцел III, за имоти пл. № 52 и 53, по плана на кв. 9, съгласно регулационен план утвърден със заповед № 664/1989 г., както и влязла в сила заповед за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър - № 18 - 37/10.03.2008 г., изменена със заповед № КД 14 - 17 - 101/21.04.2010 г. на Началник на С. Р. - са възникнали преди приключване на устните състезания по делото и са били известни на страната или същата е могла да ги узнае и посочи доказателства за тях в хода на съдебното производство пред въззивна инстанция. При това и доколкото посочените обстоятелства рефлектират единствено върху индивидуализацията на имота, не и върху относимостта на разгледаните по делото за действителния имот - предмет на иска по чл. 108 от ЗС - факти относно принадлежността на правото на собственост и доказателствата за тях, ответната страна намира, че не е налице и кумулативно изискуемото за допускане на отмяната "съществено значение" на новите писмени доказателства за произнасянето по съществото на спора. Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството - не е взела становище по молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в тримесечния срок от постановяване на касационното решение, чиято отмяна се претендира и предвид наличието на формални твърдения за обстоятелства в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но е неоснователна и следва да се остави без уважение, за което съдът съобрази следното: Касационното решение, чиято отмяна се претендира на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, индивидуализира имота - обект на иска по чл. 108 от ЗС, съгласно регулационен план одобрен със заповед № 664/1989 г., съгласно която същият, под пл. № 53, ведно със съседен имот пл. № 52 е урегулиран в общ парцел III - ти, отреден за имоти с пл. № № 52 и 53. Имотът е посочен с квадратура съгласно първоначално издаден акт за държавна собственост за имот пл. № 53 от кв. 9 ГПЗ [населено място] - № 4524/26.08.1993 г. - 31 955 кв. м., който акт е посочен като предходно съставен за имота в последващ А. № 908/13.09.2002 г., а последният посочен като предходно съставен за имота в представените с молбата за отмяна актове за публична държавна собственост. Още в хода на съдебното производство пред първа инстанция е представена заверена скица на имот пл. № 53 /стр. пор. № 164 по номерацията на делото/, съдържаща данни за заповед № 2237/2006 г. на Кмета на [община], за частично изменение на подробен устройствен план за кв. 9 по действащ регулационен план на Гарова промишлена зона, [населено място], с обособяването на процесния имот като самостоятелен урегулиран поземлен имот III - 53 с площ от 31 840 кв. м., вкл. предвид придаваема площ от 389 кв. м., предвид несъвпадане на уличната регулационна линия със северната имотна граница. За процедурата по изменение на подробния устройствен план по реда на Глава VII, раздел IV на ЗУТ, молителят е бил уведомен, видно от представеното с молбата за отмяна писмо изх. № 2160/22.08.2006 г. на Териториална дирекция "Д. р." [населено място], ведно с обяснителна записка към същото, в качеството на заинтересувана страна по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Заповед № РД 18 - 37/10.03.2008 г. за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, е обнародвана до приключване на устните състезания по делото във въззивна инстанция - в ДВ бр. 37/8.04.2008 г. /стр. 71/. Представените от молителя актове за държавна собственост, като "нови писмени доказателства" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразяват именно влезлите в сила кадастрална карта и кадастрален регистър за района, в съответствие с предходно проведено изменение на подробния устройствен план, изрично препращайки към предходно съставени актове за процесния имот, съдържащи индивидуализация, идентична с тази в диспозитива на съдебното решение, чиято отмяна се претендира. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази й невъзможност не трябва да се дължи на небрежност, а да е обективно обусловена. Позовавайки се на датите на издаването на А. № 2339 - от 10.06.2011 г. и А. № 2362 - от 17.08.2011 г. /при приключени устни състезания в съдебно заседание от 17.05.2011 г./ молителят формално обосновава отмяна на основание нови писмени доказателства /съставени след приключване на устните състезания/, но по същество твърди новоузнато обстоятелство, за чието доказване представя същите - променена индивидуализация на имота, предвид засягаща го промяна в подробен устройствен план и влязла в сила кадастрална карта и регистър за района, настъпили преди приключване на устните състезания по делото. Новоузнатото обстоятелство следва да има съществено значение за решаването на делото от една страна, а от друга - новосъставените писмени доказателства пряко да установяват същото. Никоя от тези предпоставки не е налице. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новото обстоятелство, установимо според молителя с новосъздадените /след приключване устните състезания по делото/ актове за публична държавна собственост, би било от съществено значение за делото когато съобразяването му би могло да рефлектира върху изхода на материалноправния спор. В случая такова би било обстоятелство, чието съществуване поставя под съмнение правилността на изводите на предявеното за отмяна съдебно решение, за притежавано от ищеца по отношение на процесния имот право на собственост. Това би било така, в случай, че несъответната индивидуализация на имота е обусловила съобразяването на доказателства, относими не за същия, а за друг имот, каквито не са твърденията на молителя, нито същото се установява от представените нови писмени доказателства, в кореспонденция с разгледаните и съобразени при постановяването на решението по съществото на спора такива. В този смисъл, основателни са възраженията на ответника, че от формална страна и като касаещи единствено последваща предявяването на иска промяна в индивидуализацията на имота, новите доказателства не са от съществено значение за делото. Променената индивидуализация на имота би могла да има евентуално значение за изпълнението на решението в осъдителната му част, интерес от което няма молителят, поради което и на това основание не установява качество на "заинтересована страна" по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Още повече, че и в този случай изпълнителната сила на решението би била компрометирана при изначално погрешна индивидуализация на имота, а не и при заявена правилно и проследима, съгласно общодостъпни и публично обявени факти и обстоятелства /изменение в регулацията и одобрена кадастрална карта/ индивидуализация. Искът е разгледан за имот, индивидуализиран с кадастрални граници, съвпадащи с тези по които е обособен новият поземлен имот III - 53 от кв. 9 на Гарова промишлена зона, Р. От друга страна представените актове за държавна собственост имат единствено констативен характер относно притежавано от държавата право на публична държавна собственост върху имота. Неговата индивидуализация следва не от тяхното съставяне, нито пряко се установява с тези актове, а от вписаните в графа 4 на същите обстоятелства - влезли в сила заповед № РД 18-37/10.03.2008 г. на Изп. директор на АГКК и изменението й със заповед № КД - 14-17-101/21.04.2010 г. на Началника на С. - Р.. Заповедта за одобряване кадастрална карта и кадастрален регистър подлежи на обнародване, в случая извършено още преди постановяване на съдебното решение от въззивна инстанция. Извън съобразяване с влязлата в сила кадастрална карта и кадастрален регистър, актовете за държавна собственост не съдържат друго, различно от разгледаното по спора основание за притежавано от Държавата право на публична държавна собственост върху имота. Следователно, представените новосъздадени актове за публична държавна собственост, освен като писмени доказателства напълно неотносими към установяване принадлежността на правото на собственост върху имота, сами по себе си не съставляват и "ново писмено доказателство" по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК, тъй като не установяват пряко факт относно собствеността. Обстоятелствата, обусловили издаването им, с оглед новата индивидуализация на имота, се съдържат в други, обнародвани актове и по отношение същите не може, а и не се твърди незнание от молителя. ВКС е имал повод да се произнесе, че не съставлява основание за отмяна обнародван регулационен план, по отношение на който страната не е положила грижа за узнаването му /реш. 982 - 55 - IV г. о./. Не е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал за произнасяне по съществото на спора, при това обусловена не от небрежността на заинтересованата страна. Макар касационното решение да не е постановено в производство по чл. 295, ал. 2 ГПК, допускащо извършване на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяната му са разгледани в предходните параграфи, тъй като индивидуализацията на имота предпоставя предмета на иска, произнасяне по който именно дължи всяка съдебна инстанция. Както се посочи по-горе, последващата предявяването на иска промяна в индивидуализацията на имота не е довела до произнасяне по различен предмет на иска по чл. 108 от ЗС. По изложените съображения, тъй като наведените от молителя обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение