Решение № 14650 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2019 г.

Решение № 14650 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 9 б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационните жалби на "Акватерм" ООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуалния му представител адв. Деспотова, и на началника на отдел "Финансова политика" при Община Р., подадена чрез процесуалния му представител адв. Маринова, против решение № 2222/01.11.2018 г. на Административен съд /АС/ – П., постановено по адм. д. № 153/2018 г. "Акватерм" ООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. "Т.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... - обжалва посоченото решение на Пловдивския АС в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1823/11.10.2017 г., издаден от главен инспектор "Ревизии и контрол" в сектор "Местни данъци и такси" при Община Р., потвърден с решение № 4/05.01.2018 г. на началник отдел "Финансова политика" при Община Р., относно установените с него задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 за услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за имот с партиден номер М 351 120302 за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Претендира отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Финансова политика" при Община Р. - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Маринова и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената част, както и да му бъдат присъдени разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Началникът на отдел "Финансова политика" при Община Р. – гр. П., ул. "С." ..№... А, ет. ... - оспорва решението на Пловдивския АС в частта му, в която е отменен АУЗД № 1823/11.10.2017 г. относно установените с него задължения на "Акватерм" ООД за ТБО за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за имот партиден № М 149 100527 за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и за ТБО за същите години за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за имот партиден № М 351 120302. Претендира се отмяна на решението в оспорената част като неправилно поради противоречие с материалния закон и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУЗД, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Акватерм" ООД оспорва същата чрез адв. Деспотова и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Пловдивския АС в оспорената част, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими. Правилно АС – П. е приел, че оспорването е допустимо. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ за обжалване на акта пред по-горе стоящия административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред. Правилно е приел също така, че оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № 129/03.02.2017 г. на кмета на община Р. съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9 б ЗМДТ. Настоящият касационен състав преценява касационната жалба на началник на отдел "Финансова политика" при Община Р. като неоснователна, поради следното: По делото са налице данни за това, че имотът на "Акватерм" ООД с партиден номер М 149 100527 е включен в границите на районите, определени със заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в които се предоставят услугите по чл. 62 от същия закон - по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Установява се от представените по делото писмени доказателства, а и не е спорно за страните, че имотът представлява УПИ 009181 – за производствена и складова дейност, масив 9, местност "Османова могила" в землището на с. Б. и включва: земя 6 170 кв. м., административна сграда с РЗП 653. 47 кв. м., битова сграда с РЗП 111. 37 кв. м. и склад за материали с РЗП 407. 31 кв. м. Според удостоверение № 11/27.10.2011 г., издадено от кмета на общината, административният адрес на обект: "Търговия, монтаж и пъддръжка на отоплителна техника", находящ се в посочения по-горе УПИ, е с административен адрес: с. Б., местност "Османова могила" № 9 А. Според т. 2. 1., подточка 5 от заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за процесните години трите услуги, изброени в чл. 62 ЗМДТ, ще се предоставят в с. Б. за населеното място в регулация; за имотите от двете страни на пътя Пловдив-К. след кръговото движение, попадащи в землището на с. Б.; за имотите, находящи се от двете страни на околовръстен път № ІІ-86 "Южна дъга" в землището на с. Б.; за имотите, находящи се от двете страни на път ІІ-86 Пловдив-Асеновград в землището на с. Б.. Според нотариалния акт и скицата от 29.06.2009 г. имотът граничи с бензиностанция, а според удостоверение № 165/30.12.2009 г. на главния архитект за въвеждане в експлоатация на строеж "Търговия, монтаж и пъддръжка на отоплителна техника" към него има подобект "пътна връзка на път ІІ-86 П. – Асеновград при 16+580 дясно. Според писмо изх. № 872 от 13.11.2013 г. /л. 162 на кмета на общината, в отговор на подадено от "Акватерм" ООД запитване – вх. № 850/01.11.2013 г. е отговорено, че съгласно заповед № 790/25.10.2013 г. на кмета на община Р. в местността "Османова могила" през 2014 г. ще се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. В тази връзка за процесните години дружеството е подало декларации, с които е заявило, че иска таксата за тази услуга да му бъде определяна според количеството отпадъци и иска да му бъде предоставен един съд тип "Кука". С писмо от 12.03.2014 г. то е уведомило кмета на общината, че услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" не се предоставя в изпълнение на неговата заповед № 790/25.10.2013 г. Според представения по делото график за доставка на съдове и приемо-предавателен протокол за доставени съдове към договор № 10/14.03.2014 г., на "Акватерм" ООД на "Асеновградско шосе" зад бензиностанция ЕКО е доставен един съд тип "Кука" като свидетелят Стойчев, който през 2014 г. заявява, че е работил в кметството в Б., потвърждава, че подписът, с който се удостоверява предоставянето на съда на "Акватерм" ООД, е негов. От така изложените данни може да се направи извод, че макар изрично в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ да не е посочена местността "Османова могила", където се намира имотът на жалбоподателя, то той попада сред имотите, находящи се от двете страни на път ІІ-86 Пловдив-Асеновград в землището на с. Б., посочени в тях. По категоричен начин, разбира се, обстоятелството, че процесният имот попада в изброените в т. 2. 1. от заповедта на кмета имоти, би могло да бъде доказано чрез назначаване от съда на съдебно-техническа експертиза. Липсата на такава обаче не е съществено процесуално нарушение, тъй като крайният извод на съда за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част е правилен. Това е така, защото дори и да се приеме, че този имот попада в границите на имотите, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ според заповедите на кмета, то не е доказано от административния орган предоставянето на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", тъй като не са представени от него маршрутните графици, схеми и периодичност на обслужване към констативните протоколи, удостоверяващи извършването на услугата от изпълнителя "КМД" ЕООД по сключения с общината договор № 41/16.05.2008 г., за да е възможно да се установи изпълнение на възложеното по този договор именно в района, в който се намира имотът на "Акватерм" ЕООД. Въпреки така изложените мотиви в решението на съда, дори и към касационната си жалба във връзка с касационните основания началникът на отдел "Финансова политика" при Община Р. не представя тези писмени доказателства. Правилни са и изводите на съда, че административният орган не е доказал предоставянето и на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". По аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съгласно чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ не се събира ТБО за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места", когато не се предоставят от общината. Касационната жалба на "Акватерм" ООД също е неоснователна. Според приложимата за процесните периоди от време разпоредба на чл. 71, т. 3 ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В случая от страна на администативния орган са представени доказателства за наличието на депо в с. Ц., в което общината осъществява депониране на битови отпадъци, а в т. 2. 2. от заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено, че тази услуга се предоставя и за имотите, които не са включени в т. 2. 1. Поради това е неоснователно позоваването от страна на касатора на влязло в сила съдебно решение, касаещо същия имот и същата услуга, но за предходен период. Обосновавайки по този начин извод за законосъобразност на оспорения акт в тази част административният съд е постановил правилно решение. С оглед изхода на спора разноски на страните не се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2222/01.11.2018 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 153/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.