Решение № 4317 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 978/2016 г.

ВАСПетчленен състав13.04.2016 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. П., от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на решение № 8132/2.07.2015 г. по адм. дело № 2867/2015 г. на Върховния административен съд и потвърденото с него решение № 6923/17.11.2014 г. по адм. дело № 5802/2014 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4317 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 978/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на М. С. П., от гр. София за отмяна на решение № 8132/2.07.2015 г. по адм. дело № 2867/2015 г. на Върховния административен съд и потвърденото с него решение № 6923/17.11.2014 г. по адм. дело № 5802/2014 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания по чл. 239, т. 3 АПК. Ответникът по искането - Б. Б. Д., от гр. София чрез адв. Ненчев изразява становище за неоснователност на същото. Представя подробни писмени възражения. Ответниците - главен архитект на Столична община, Д. Е. П., от гр. Перник, ТД "Ренесанс" АД, гр. София не изразяват становища. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените в него основания е неоснователно. С решение № 8132/2.07.2015 г. по адм. дело № 2867/2015 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 6923/17.11.2014 г. по адм. дело № 5802/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на М. С. П., от гр. София срещу заповед № РД-09-50-141/4.03.2014 г. на главния архитект на Столична община досежно одобрен проект за Изменение на плана за регулация (ИПР) на местността "ГГЦ-зона Г12", кв. 541, като от урегулиран поземлен имот (УПИ) XII - "за административно строителство" се създават нови УПИ XII - "за административно строителство" и УПИ XXI-95 "за жилищно строителство", по кафявите линии, цифри, текст, зачертавания и щрихи и с корекция с оранжев цвят, съгласно приложен проект. Като основание за искането за отмяна М. С. П. се позовава на това, че писмен документ "Справка за собствениците и носителите на други вещни права" за имот 96, ул. "А. Ронкали" № 13, гр. София от КРНИ от 21.10.2014 г., в който тя не е посочена като собственик на 1/2 от 49,5/100 от поземления имот и на 1/2 ид. част от първия етаж на двуетажната къща е отменен с писмен документ на Агенцията по геодезия картография и кадастър - "Извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти" от 21.08.2015 г., в който вещните й права са отразени точно. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК съдебното решение подлежи на отмяна когато е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Атакуваните съдебни актове в случая не са основани на документите, на които се позовава молителката, респ. на първия от тях, за който се твърди, че е отменен. Този документ няма никакво отношение по същността на спора и в частност законосъобразността на оспорената заповед. Както административният съд, така и Върховният административен съд са преценявали допустимостта на съдебното производство, позовавайки се на документите за собственост на молителката (нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОбНС № 163/30.11.1982 г., том 27, нот. дело № 4747/1982 г.), информацията от които е отразена във втория посочен документ, мотивиращ основанието за отмяна. Не са налице и останалите материалноправни основания по чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на влезли в сила решения. Останалите доводи, развити в искането на молителката представляват касационни основания и не са относими за настоящото производство, което е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, отчитайки изрично уредените хипотези в чл. 239 АПК за неправилност. По изложените съображения искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1