Решение № 1912 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13729/2018 г.

Решение № 1912 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13729/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Малинов, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 5332 от 27.08.2018 г. по адм. д. № 11802/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 4541/03.10.2017 г., поправена със заповед № 4852 от 17.10.2017 г., издадена автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не повече от 18 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не взел предвид доводите относно допуснатата техническа грешка в датата на издаване а заповедта, като е изписано 03.11.2017 г., вместо 03.10.2017 г., поправено със заповед № 4852/17.10.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, което счита за основание за отмяна на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Жалбоподателят не е уведомен за издаването на заповед за поправка на очевидна фактическа грешка. Счита, че заповедта е немотивирана, издадена от некомпетентен орган, при липса на подробно изложение на фактическата обосновка и при които факти не може да се приложи посочената хипотеза. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 11.10.2018 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 27.09.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заповедта е издадена от овластен с правомощията въз основа на разрешена от закона делегация /чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ със заповед № 513 з-347/20.01.2017 г. на директора на СДВР. Мотивирана е с конкретно изложени фактически съображения за извършено от жалбоподателя като водач на МПС нарушение, с посочване на фактите, определящи предпоставките на закона – управление на МПС при отказ водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Посочил, че заповедта е издадена въз основа на данните, установени с акт за установяване на административно нарушение № 27713 от 03.10.2017 г. за извършени от жалбоподателя като водач на лек автомобил рег. [рег. номер на МПС] на 03.10.2017 г. нарушения на правилата за движение по ЗДвП, даващи основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая водачът отказал проба с алкотест дрегер 7510 и е бил издаден талон за медицинско изследване 0000224 за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което не е извършил. Изложил съображения, че с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на жалбоподателя, мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В този смисъл оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасността на движението, включително при отказ за да бъде проверен с техническо средство за алкохол. Решението е правилно. Безспорно е установено, че жалбоподателят, като водач на МПС, участник в движението по пътищата, е отказал да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за лабораторни изследвания, което е основание за издаване на оспорения пред съда административен акт по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - заповед за налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й и че съответства на целта на закона. Действително в мотивите на заповедта се препраща към данните в съставения акт за установяване на административно нарушение с бланков № 27713 от 03.10.2017 г., като е посочено, че е управлявал ПМС Пежо 306 с регистрационен номер ОВ7424 ВВ и е възпроизведена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че на 03.10.2017 г. около 00 ч. в гр. София по бул. "Ботевградско шосе" с посока от ул. "Голямоканорско шосе" към с. Долни Богров и на 0 км от АМ "Хемус" В. Малинов управлява лек автомобил с регистрационен номер ОВ7424 ВВ, собственост на Ц. Стефанова. Водачът отказва да бъде изпробван за алкохол с алкотест дрегер 7510 № 20214. Издаден е талон за кръвна проба № 0000224 за УМБАЛ "Света Ана". Данните в акта за установяване на административно нарушение не са оспорени от жалбоподателя. Тези обстоятелства е следвало да се посочат отново и в мотивите на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, но препращането към данните в акта за установяване на административно нарушение без да записани отново, не е съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като административния орган може излага мотиви в предходен акт. Актът за установяване на административно нарушение, в който фактите са посочени, е връчен на същата дата на жалбопадателя. Правилно е прието, че при установените факти е приложима хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че първоначално погрешното записване на датата, на която е издадена заповедта, 03.11.2017 г., вместо 03.10.2017 г., поправено със заповед № 4852/17.10.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, е основание за отмяна на заповедта. Заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка относно датата на издаване на заповедта е издадена при спазване на процедурата по чл. 62 АПК и не е обжалвана. Извършването на поправка на датата, на която е издадена заповедта 03.11.2017 г., вместо 03.10.2017 г., по предвидения от закона ред, не е основание за отмяна на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, както счита жалбоподателят. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение