Решение № 7928 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 940/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на земеделието и храните чрез процесуален представител юрк. М. Атанасова срещу Решение 9961/18.11.2024г., постановено по адм. д 2143/2023г. по описа на Административен съд- Пловдив, в частта, с която частично са уважени обективно съединените искове, предявени от КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН АД-гр.Пловдив с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и касаторът е осъден да заплати на дружеството обезщетение в размер на 151 176.04лв., представляващи имуществени вреди под формата на претърпени загуби, както и сумата в размер на 45 041.07лв.- законна лихва върху главницата, считано от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на административния акт до датата на предявяване на исковата молба в съда- 23.08.2023г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 182 861.26лв., представляващи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, като и сумата в размер на 54 482.01лв.- законна лихва върху главницата, считано от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на административния акт до датата на предявяване на исковата молба в съда- 23.08.2023г., причинени от отменен по съдебен ред административен акт. Решението се обжалва и в частта,с която Министерство на земеделието и храните е осъдено да заплати на дружеството разноските за заплатена държавна такса, депозит за ВЛ и заплатено адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно изложение на фактите по спора и описание на представените доказателства, се поддържа, че не е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на общината съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят като неоснователни и недоказани така предявените искове, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН АД-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото адв.Симеонова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество, е частично основателна. Административният съд е установил от фактическа страна, че КЮ СЕРТИФИКЕЙШН АД повече от 16 години изпълнява функции на контролиращо лице в областта на биологичното земеделие, съгласно чл. 18 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) за извършване на контролна дейност за спазване правилата на биологичното производство. Дружеството упражнява тази дейност въз основа на издавани през годините Сертификати за акредитация и заповеди на министъра на ресорното министерство за издаване на разрешително за извършването на тази специфична дейност в съответствие със законовата регулация на националното право и правото на ЕС. Притежавайки законно право да изпълнява функции на контролиращо лице, КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН" АД е сключило договори с контролирани лица по реда на чл.18, ал.3 от ЗПООПЗПЕС, със задължение да осъществява контрол за спазване на правилата на биологичното производство. На това задължение на контролиращото лице кореспондира ангажимента на оператора да заплаща стойността на предлаганата услуга, която договаря по ценова листа. Тъй като срокът на валидност на Разрешение BG-BIO 03/31.03.2015 год., издадено от Министерство на земеделието и храните е бил до 30.03.2019г., на основание чл. 21а, ал.1 и 3 от ЗПООПЗПЕС, дружеството е подало заявление рег. АО - 134/ 29.01.2019 год. за издаване на временно разрешение със същия обхват, до приключване на процедурата по преакредитация, но за не по-дълго от 6 месеца. По подаденото заявление е издадена заповед РД-09-325/28.03.2019г. на министъра на земеделието и храните, с която на "КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН" АД е отказано издаването на временно разрешение по чл.21а, ал.2 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС). С писма от КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН АД до контролираните лица, същите са уведомени за прекратяване на сключените договори, считано от 30.03.2019г. Към писмата са приложени и кредитни известия към фактурите, издадени от КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН АД на основание прекратяване на договорите с операторите. С решение 13381/28.10.2020 год. по адм. д. 7413/2020 год. на Върховен административен съд, е отменено решение 151 от 16.01.2020г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2004 /20219г. и е отменена заповед РД09-325/28.03.2019 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите като незаконосъобразна и делото е върнато като преписка за ново произнасяне при съобразяване на дадените със съдебното решение указания . По делото са събрани свидетелски показания относно дейността на дружеството, кредитирани от съда, както и са приобщени голям брой писмени доказателства. Изслушани са и две съдебно-счетоводни експертизи. Заключението от първата е оспорено от ответника и съдът е назначил повторна експертиза, заключението от която е кредитирано и въз основа на него е установен размерът на претендираните имуществени вреди. При така установените факти, от правна страна съдът е приел исковете за частично основателни. Изложил е съображения, че са налице елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е уважил исковите претенции в размер съобразно констатациите на ВЛ. В частта, с която исковите претенции са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е посочил, че дружеството незаконосъобразно е лишено от възможност да осъществява дейност като контролиращо лице, при условие, че още на 29.03.2019 год. е получило нова акредитация - Сертификат за акредитация 10ОСП/29.03.2019 год., валиден до 29.03.2023 г. Въпросът за законосъобразността на отказа всъщност е решен с постановеното съдебно решение по адм. д. 7413/2020 год. на Върховен административен съд и не е спорен. Съдът е приел, че обжалването на отменения впоследствие административен акт не спира неговото изпълнение, поради което именно в резултат на отказа за издаване на временно разрешително по реда на чл. 21а, ал.1 и 3 от ЗПООПЗПЕС, дружеството е преустановило дейността си за периода от 30.03.2019г. до 29.01.2020г., когато е издадено Разрешение N BG-BIOO. Относимите по спора факти са надлежно установени и въз основа на тях са формирани обосновани и съответстващи на материалния закон изводи, че преустановяването на дейността на дружеството е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.5 от ЗПООПЗПЕС, в 6-месечен срок от издаването на отказа заявителят не може да подаде ново заявление по чл. 19, ал. 1 или по чл. 20, ал. 1 от закона. Ново заявление от страна на КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН" АД за осъществяване на дейност като контролиращо лице, е подадено на 03.10.2019г. и ново разрешение за осъществяване на дейност като контролиращо лице е получено на 29.01.2020г. По делото е представено като доказателство Разрешение BG-BIO-03, валидно до 29.03.2023г. За посочения период , освен че е препятствана възможността за дружеството да подаде ново заявление преди изтичане на предвидения в чл. 21, ал.5 от ЗПООПЗПЕС шестмесечен срок, е прекъсната и дейността му като контролиращо лице за спазване правилата на биологичното производство. Както правилно е посочил административният съд, единствено по причина на издадената незаконосъобразна Заповед РД-09-325/28.03.2019г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отказано издаване на временно разрешение по чл.21а, ал.2 от ЗПООПЗПЕС , "КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН" АД е прекратило всички действащи към тази дата договори с лица, върху които е упражнявало контролна дейност. Броят на операторите, които дружеството е контролирало към 30.03.2019г., както и тяхната индивидуализация са описани в представения по делото и приет като доказателство Списък на лицата, върху които е упражнен контрол, съгласно чл. 23, ал.4, б."а" и б" от ЗПООПЗПЕС за 2018г.,утвърден със Заповед РД-36 от 18.01.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите. Поради липсата на разрешение за осъществяване на контролна дейност, договорите между контролиращото лице и контролираните лица са прекратени по правона основание чл. 22 от ЗПООПЗПЕС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, контролиращите лица прекратяват контролната дейност при изтичане срока на разрешението. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че контролираните лица са надлежно уведомени за прекратяването на контролната дейност от страна на КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН" ад АД, считано от 31.03.2019г., като това уведомяване е извършено както от страна на Министерство на земеделието и храните, така и от страна на контролиращото лице. По делото е прието като доказателство публикувано съобщение в сайта на министерството от 29.03.2019 год., рубрика Актуално", от което е видно, че към всички оператори са направени указания да сключат договори с други контролиращи лица. Следователно, правилно съдът е приел, че в резултат на издадената незаконосъобразна заповед на Министъра на земеделието и храните се е наложило предсрочното прекратяване на договорите с операторите и дружеството-ищец е било лишено от възможността за сигурно увеличаване на имуществото си, тъй като в случая пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Налице е доказана възможност за придобиване на приходи, ако не се е наложило вече сключените договори с контролирани лица да бъдат предсрочно прекратени и то в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт. Като е приел, че придобиването на тези приходи, в конкретния случай е несъмнено , решаващият състав е извел правилни и законосъобразни изводи за основателност и доказаност на исковата претенция за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Правилно, след подробен анализ на приетото по делото заключение от повторната експертиза /неоспорена от процесуалния представител на ответника/, съдът е осъдил Министерството на земеделието и храните да заплати на КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН АД обезщетение за причинените вреди в размер на 182 861.26лв. Правилно е уважена и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата в размер на 54 482 лв. Касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че преустановяването на дейността на дружеството е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените имуществени вреди под формата на претърпени загуби, които се изразяват в намаляване на имуществото на дружеството в резултат на връщане на суми на контролираните лица по прекратените договори за контрол и сертификация на биологично производство. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне предвидената в закона отговорност, следва да е налице реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. В тази връзка, основателно е направеното възражение в касационната жалба на МЗХ, че претендираните загуби в посочения размер представляват предплатени суми по сключени договори за цялата календарна година и се явяват недължими суми, тъй като за тях не е имало извършена насрещна престация от контролиращото лице. Действително, видно от представените , подробно описани в експертизата фактури, операторите, посочени в част А от исковата молба на ищеца са извършили плащане за цялата 2019г., но това плащане се явява извършено за услуга, която все още не им е предоставена. Съгласно разпоредбата на чл.22,ал.1 от ЗПООПЗПЕС, контролиращите лица прекратяват контролната дейност при изтичане срока на разрешението , а възстановените от дружеството суми на контролираните лица са за последващ период- след изтичането на срока на валидност на Разрешение N BG-BIOO/31.03.2015г., който срок е изтекъл на 30.03.2019г. Т.е.,на практика липсват доказателства за намаляване на имуществото на дружеството, защото е възстановилf суми, с които неоснователно се е обогатило към дата 30.03.2019г. Неправилно, административният съд е приел, че исковата претенция е основателна и е осъдил МЗХ да заплати сумата в размер на 151 176.04лв., представляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в реално претърпени загуби, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 45 041.07лв. В тази част, решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго с което да се отхвърли като неоснователна претенцията за имуществени вреди под формата на претърпени загуби. При този изход от спора и на осн.чл.10, ал.3 ат ЗОДОВ, МЗХ следва да бъде осъдено да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат съобразно уважената част от иска, което изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба N 4/2004г. е в размер на 14 143.73лв. Предвид своевременно направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора , същото следва да бъде намалено до размер от 10 000лв. На осн.чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН АД следва да бъде осъдено да заплати на МЗХ сумата в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение. следва да бъде отменено и в частта за разноските .. разноски .Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение