Решение № 1329 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2226/2015 г.

Решение № 1329 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2226/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 47/13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2794/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 241400388/05.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 869/29.08.2014 г. на директора на същата дирекция за определени данъчни задължения на Нейчо Колев Нейчев за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер от 16 153,22 лв. и лихви - 7 053,54 лв. и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски - ДОО и ЗО за посочените години и лихви върху тях. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на процесуалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с тълкуването и прилагането на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2013 г. Твърди се от касатора, че в ДОПК не е предвиден преходен режим за производствата относно възлагане на повторни ревизии във връзка с отменен и върнат за нова ревизия ревизионен акт. В тази връзка е развил оплакванията и доводите по приложението на § 35 от ЗИД на ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Иска отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд и отхвърляне жалбата на Нейчо Нейчев срещу цитирания по-горе ревизионен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Нейчо Колев Нейчев от гр. Стара Загора лично и чрез процесуалния си представител адв. Галина Петрова я оспорват с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. Нейчо Нейчев изразява становище, че органите на НАП използват цялата инстанционна възможност за обжалване, знаейки, че правната уредба е достатъчно точна и ясна и по този начин поставя в затруднено положение гражданите да чакат с години до издаването на окончателния съдебен акт. Сочи, че в тази връзка той чака 5 години и това според него представлява институционален тормоз. Подробни съображения са изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да обяви за нищожен посочения по-горе ревизионен акт, издаден на Нейчо Нейчев, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи неправилно повторната ревизия е възложена с нова заповед за възлагане. Според съда по този начин не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в случая със заповед № 1204529/19.09.2012 г. Направен е извод от съда, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, което води и до неговата нищожност, която е обявена от съда с обжалвания съдебен акт. Решението на първоинстаницонния съд е правилно постановено. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. се предвижда ревизионният акт да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията да издаде и ЗОКО, с който определя органът, който да издаде ревизионния акт. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК в сила от 01.01.2013 г., според който всички досегашни производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. Затова и обосовано е приел, че приложима за процесния случай е редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението от 01.01.2013 г. Съдът правилно се е съобразил с актуалната съдебна практика на ВАС, I и VIII отделение по прилагането на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК. Макар в ДОПК да няма дефиниция на понятието висящност на производството, с оглед общите принципи, важими за административния процес под висящо производство следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт. Повторната ревизия не представлява нова ревизия, а както вече се посочи с нея се възобновява висящността на производството по издаване на друг ревизионен акт, без да се издава нова заповед за възлагане. Това не е спазено от приходната администрация, която не се е съобразила с § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК, поради което е налице некомпетентност на органа, издал ревизионния акт, а това е тежък порок, който води до нищожност на ревизионния акт. По повод оплакването на касатора, че приходните органи извършват институционален тормоз, обжалвайки решения, по които съдът е постановил нищожността на ревизионни актове с оглед приложението на § 35 във връзка с чл. 119, ал. 2 ДОПК, настоящият съдебен състав следва да поясни, че съдът няма правомощия и компетентност да не се произнася по дела, по които има установена непротиворечива и константна съдебна практика и с която приходната администрация не се съобразява. Право на всяка страна, която е останала недоволна от първоинстанционо решение, което подлежи на касационен контрол, да подаде касационна жалба и по нея ВАС дължи произнасяне. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията в ДОПК и на актуалната съдебна практика на ВАС и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на Нейчо Нейчев следва да се присъдят направените разноски пред настоящата касационна инстанция в размер на 2 355,52 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,