Решение № 1422 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2010 г.
ВАСIII отделение31.01.2011 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Решение № 369/17.VIII. 2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на Мохамед Найеф Рефаи е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. На основание чл. 90, ал. 3 от ЗУБ във връзка с чл. 211, ал. 1 и чл. 217, ал. 1 от АПК решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Мотиви
Решение № 1422 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2010 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба от Мохамед Найеф Рефаи, без гражданство, против Решение № 369/17.VIII.2010 г., на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България /ДАБ/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание на основанията, изложени в нея, от процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Митев. Ответникът - председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не е изразил и писмено становище по оспорването на издаденият от него административен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да я отхвърли, тъй като оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването му са спазени всички административнопроизводствени правила, съобразен е материалният закон и са постигнати неговите цели. Върховният административен съд, в настоящият състав на трето отделение, като извърши на основание чл. 168 от АПК цялостна проверка на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и анализ на всички представени с административната преписка и в съдебното заседание писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните намира, че жалбата е неоснователна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при провеждане на административното производство административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила на ЗУБ и АПК - основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. В хода на административното производство жалбоподателят е бил неколкократно интервюиран с помощта на преводач от родния му език, като при всяко интервю са му били разяснявани правата и задълженията. Няма каквито и да е данни, а и жалбоподателят не сочи, върху него да е оказван натиск от каквото и да е естество или принуда по време на провеждането на интервютата, които да са му попречили да разкаже достоверно и точно бежанската си история, или разказът му да не е бил вярно записан. Административният орган е събрал и достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко "справки", в които достатъчно подробно е бил отразен обществено-политическият живот и положението на палестинците в Ливан, обстановката в страната и състоянието на човешките права и европейските практики. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност от административния орган и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Всичко изложено дотук сочи, че при провеждането на административното производство административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за каквито твърди оспорващият, поради което и жалбата му на това основание следва да се отхвърли. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. От събраните по делото доказателства Председателят на ДАБ е достигнал до правилният правен извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ, за да се даде на жалбоподателя статут на бежанец. Правилно и законосъобразно административният орган е преценил, че за оспорващия не е налице "основателен страх от преследване", тъй като липсват заявени опасения за сигурността и правата му поради расова принадлежност, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. От проведените интервюта и от събраните и други писмени доказателства не се е установило жалбоподателя да е да е арестуван или осъждан, или спрямо него да е упражнено физическо насилие или да е бил обект на репресии. Правилно е било прието от решаващия орган, че в последните три години Ливанското правителство в сътрудничество с Агенцията на ООН за помощи и работа с палестински бежанци в Близкия изток /UNRWA/ е предприело конкретни мерки за подобряване на условията в бежанските лагери, от които той се е ползувал и сам се е лишил от тази закрила. Правилно и законосъобразно Председателят на ДАБ е отказал на жалбоподателя да му предостави и хуманитарен статут, тъй като не са налице условията на чл. 9 от ЗУБ. От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се е установило жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице. Изложеното до тук сочи, че при формирането на решението си административният орган не е допуснал твърдяните от оспорващия нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отказал на жалбоподателя да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата му и на това основание следва да се отхвърли. При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и съответствува изцяло на целта на закона, и съответно не са налице никое от основанията на чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,