Решение № 10065 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2015 г.

Решение № 10065 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Славчо Иванов Трайков от с. Кубратово, общ. Столична, подадено чрез процесуалния му представител адв. Вл. Григоров, за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязлото в сила решение № 5446 от 13.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1429/2014 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет в частта на определено парично обезщетение за отчуждена част от имот № 68134.1351.61 в землището на кв. "Илиянци", Столична община. В искането за отмяна се излагат съображения, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, представляващо напомнително писмо на Гл. архитект на София от 19.05.2015 г., депозирано в съда по друго дело - адм. д. 4333/2014 г. на ВАС, по което същият адвокат е представлявал жалбоподателя Крум М. Стоичков, срещу същото решение на МС, но в частта за друг имот, приключило с благоприятен за оспорващия резултат. Твърди се и че процесуалният представител адв. Вл. Григоров се е запознал с това ново писмено доказателство на 13.05.2015 г., когато е прочел решението по адм. д. 4333/2014 г. на ВАС, поради което не го представил по настоящото дело, тъй като при решаването му не е могло да му бъде известно. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - Министерски съвет на Република България, с писмено становище и чрез юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на молбата. Заинтересованите страни: Министърът на регионалното развитие и благоустройството, представляван от юрк. Андреева, министърът на финансите, представляван от юрк. Иванова и Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от юрк. Василева и в писмени становища заявяват становище за неоснователност на направеното искане за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е отхвърлил жалбата на настоящия молител срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) - в частта на определено парично обезщетение за отчуждената част от имот № 68134.1351.61, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. "Илиянци", район "Надежда", Столична община. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство на първо място е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т.е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. По настоящото искане не се установи наличие на ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Като такова не може да се прецени напомнително писмо Гл. архитект на София /л. 6/, което впрочем е само заверено като копие на 19.05.2015 г., а иначе е от 7.05.2014 г., далеч преди датата на откритото съдебно заседание на ВАС по настоящото дело - 9.03.2015 г., поради което не представлява ново доказателство, още по-малко от съществено значение за решаване на делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Твърдението на молителя, че то е издадено на 19.05.2015 г., се опровергава от приложеното от него към настоящото искане решение от 13.05.2015 г. по адм. д. 4333/2014 г. на ВАС /л. 10/, където същото напомнителното писмо е посочено като приложен по делото документ. Останалите доводи на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязлото в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. По изложените съображения не е налице първото твърдяно основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено като основание за отмяна и това по чл. 239, т. 4 от АПК, съгласно което актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на комулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. В случая е вън от съмнение, че двете дела са образувани по жалби на различни оспорващи и за различни имоти, поради което и не е налице субективна и обективна тъждественост на делата, което е необходима предпоставка по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното решение на тричленния състав на ВАС на това основание. Твърдението на страната за наличие на идентичност на спора на посочените от искателя две дела, не намира опора в доказателствата по делото. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на посочените правни основания - чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК и искането като неоснователно, следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия