Решение № 4814 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2017 г.

Решение № 4814 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Я., чрез проц. представител адв. А. Б., против решение № 251/22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 416/2016 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Представена е писмена защита от ответника в това производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. М. К., гр. Я., против заповед № 72/11.05.2016 г. на кмета на община Я., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ "Масивна ограда", находящ се в УПИ Х-401, кв. 11 по плана на гр. Я.. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи в смисъл, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е преценил, че не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително кога е извършен строежът, представляващ стоманобетонова ограда, както и че е налице неяснота в мотивите. Съгласно изискванията, визирани в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта е издадена въз основа на надлежно съставени констативни актове № 7 и № 8 с дата 01.04.2016 г., в които са отразени констатациите от извършената на място проверка на обекта. Съответните констатации са възпроизведени в самата заповед, като досежно времето на изграждане на оградата е посочено, че тя е направена поетапно от 2012 г. "до момента", т. е. до момента на извършване на проверката. А съгласно констатациите на експерта, изготвил приетата по делото СТЕ, изграждането не е приключило и към началото на 2017 г., когато той е направил оглед на място. Безспорно е и установимо от приложените на л. 50 - 52 от делото документи, че констативните актове са връчени на жалбоподателя и че срещу тях не е подадено възражение. Относно цитираните от решаващия съд констативни актове от 09.06.2014 г. относно същата ограда, те са съставени в друго административно производство и са неотносими към процесната заповед. В тази връзка неотносимо към спора е и заключението на СТЕ по поставената от съда задача, в тази връзка. Събраните доказателства потвърждават констатацията на административния орган, че оградата е реализирана без наличието на одобрен проект и без издадено разрешение за строеж. Предвид нейната височина - 0.75 м - 1.10 м над нивото на терена, по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 7 и чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ - липсата на такива документи я прави незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежаща на премахване по реда на чл. 225а вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Това означава, че заповедта е издадена при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в това производство разноски в размер на 600 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав