Решение № 4795 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2015 г.

Решение № 4795 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. К., от [населено място] против решение № 3329/13.05.2015 г. по адм. дело № 7118/2014 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се оплаквания, че приетото заключение на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза не е обосновано с наличните факти и не е съобразено с обективното състояние на освидетелстваното лице. Ответниците по касационната жалба – ТЕЛК ІІ МБАЛ С. – град, ТП на НОИ С. – град, Агенция за хората с увреждания не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че заявените касационни основания са неналични при проверка правилността на съдебното решение. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 3329/13.05.2015 г. по адм. дело № 7118/2014 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Р. С. К. срещу експертно решение № 0414 от заседание № 087 от 16.06.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни болести. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Доводите и твърденията, с които касационната жалбоподателка обосновава необходимостта от изчисляване на процента трайно намалена работоспособност с различни отправни точки за оценка на функционалния дефицит от използваните от НЕЛК се основават на доказателствени средства, създадени след издаването на атакувания административен акт. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Законосъобразно административният съд е приел, че последвалите фактически основания досежно заболяванията на освидетелстваното лице биха могли да бъдат обсъждани при евентуално ново освидетелстване, но не и в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Видно от административната преписка е, че преглед на освидетелстваното лице е осъществен в рамките на процедурата по обследване на всички налични заболявания. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза посочва, че при оценката на функционалния дефицит по отправните точки са определени максималните стойности по Приложение 1 от Наредбата за медицинската експертиза и всички обстоятелства са съобразени с наличната към момента на издаване на административния акт медицинска документация, касаеща здравословното състояние на жалбоподателката. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение