Решение № 11371 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13255/2019 г.

Решение № 11371 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13255/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Нафтекс Петрол" ЕООД, чрез адв. Т. Т., против решение № 5475 от 05.09.2019 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 9335 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 29002915006534-091-001 от 06.02.2017 г. в частта, с която са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за периода м. 12. 2009 г. - м. 12. 2012 г., задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2009 г. и установения данъчен финансов резултат за периода 2010 г. - 2014 г., във връзка с корекции по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, за данък удържан при източника при изплатени доходи на чуждестранни лица по чл. 195 от ЗКПО за периодите: м. 01-03.2010 г., м. 10-12.2010 г., м. 7-09.2011 г. и м. 04-06.2012 г., потвърден с решение № 1017 от 28.06.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП в тази част. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата по отношение на отказаното право на данъчен кредит във връзка с издадените фактури от "Петрол Холдинг" АД и "Фиона Комерс" АД. Счита, че съдът не е съобразил точки 37-42 от решението на СЕС по дело С-463/14 "Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани" ООД, като твърди, че извършените плащания са във връзка с извършените от доставчиците абонаментни услуги. В тази връзка се позовава на решение № 4427 от 10.04.2017 г. по адм. дело № 1102/2016 г. на Върховния административен съд, в което според него съдът изхождайки от същите критерии и аналогични уговорки между страните, приема, че услугите са с абонаментен характер. Счита, че съгласно решение на CEC по съединени дела дело С-108/14 и С-109/14 Larentia + Minerva, както и съгласно Определение на СЕС от 12.01.2017 г. по дело С-28/16 MVM и по-точно т. ЗЗ от същото, извършваните от холдингово дружество услуги в полза на дъщерни негови дружества, срещу които услуги холдингът получава възнаграждение, представлява независима икономическа дейност и съответно услугите са облагаеми по смисъла на чл. 9 и чл. 12 от ЗДДС. Според касатора са неправилни и изводите на административния съд, че при издаването на фактурите не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС и че същите нямат законоустановеното съдържание - не е посочен видът на услугата. Твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта относно увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Смята, че съдът неправилно е приел, че не следва да бъдат признати за данъчни цели осчетоводените от дружеството разходи по фактурите издадени от "Петрол Холдинг" АД, "Фиона Комерс" АД, "Дама Груп" АД (сега "Фокус Консулт" АД) и "Титаниум Пръдакшънс" ЕООД на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Излага съображения, че решението е неправилно и по отношение на изплатените възнаграждения на THOMSON REUTERS, Швейцария, CQG INTERNATIONAL LTD, Германия и BLOOMBERRG PROFESSIONAL L. P., САЩ, както и в частта относно начисления данък по чл. 194 и чл. 195 от ЗКПО. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на ревизионния акт в обжалваната част. Ответникът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Соколова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в проведеното открито съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 14 525,21 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания ревизионен акт на дружеството са установени задължения за довнасяне по ЗДДС на данък в размер на 930 163,88 лв. и лихви върху тях в размер на 530 035,12 лв., по ЗКПО за корпоративен данък в размер на 110 600 лв. и лихви върху тях в размер на 77 341,65 лв., за данък по чл. 195 от ЗКПО при доходите на чуждестранни юридически лица в размер на 10 918,69 лв. и лихви върху тях в размер на 6 014,06 лв. Установените за довнасяне задължения в частта по ЗДДС произтичат от извършени корекции на декларирания резултат за всички ревизирани периоди вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 9 от ЗДДС, общо в размер на 930 163,88 лв., в т. ч. в размер на 37 000 лв. по фактури с предмет на доставка консултантски услуги от "Фиона Комерс" ЕООД и в размер на 893 163,88 лв. по фактури с предмет на доставка холдингова такса от "Петрол Холдинг" АД. В частта по ЗКПО за корпоративен данък за всички ревизирани периоди са извършени корекции на декларирания финансов резултат в увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с размера на непризнати за данъчни цели разходи, както следва: отчетени по фактури от "Петрол Холдинг" АД, "Фиона Комерс" ЕООД, за които в частта по ЗДДС е направен извод за липса на реално осъществени доставки на услуги; по фактури за консултантски услуги от "Дама Груп" АД, понастоящем "Фокус Консулт" АД, поради липса на доказателства за документална обоснованост и реално предоставени услуги; отчетени разходи по фактури от "Титаниум Пръдакшънс" ЕООД с предмет на доставка 9 бр. ветрогенератори и компоненти за трансформатор, за които е направен извод за липса на реално осъществени доставки, със сумите на изплатени възнаградения на чуждестранните юридически лица THOMSON REUTERS, Швейцария, CQG INTERNATIONAL LTD, Германия и BLOOMBERRG PROFESSIONAL L. P., САЩ. Установените задължения за данък при източника по чл. 195 от ЗКПО са обосновани с извод, че по начислени изплатени възнаграждения на чуждестранни юридически лица за предоставени от тях услуги не са доказани основанията за прилагане на СИДДО по реда на чл. 142 от ДОПК и за ревизираното дружество е налице задължение за облагане с данък при източника. По делото не е било спорно, че едноличен собственик на капитала на "Нафтекс Петрол" ЕООД е "Петрол" АД. Дружеството е специализирано във внос, съхранение и търговия на едро с горива и петролни продукти. С решение № 5 от 06.07.2016 г. по дело № 17/2015 г. на Окръжен съд - Л. е открито производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон и е назначен за временен синдик М. Н.. Дружествата "Нафтекс Петрол" ЕООД и "Петрол" АД са част от групата на "Петрол Холдинг" АД. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и заключенията на вещото лице по основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и въз основа на тях е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на услуги и стоки. Съдът е приел, че фактурираните доставки не са подкрепени с надлежни доказателства, които да обосноват наличието на настъпило данъчно събитие, водещо до признаване правото на приспадане на данъчния кредит по тях, предвид което законосъобразно са установени допълнителните задължения. Първоинстанционният съд е приел за законосъобразно и съответстващо на събраните по делото доказателства извършеното от приходните органи увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата на непризнатите за данъчни цели разходи в размер на 1 106 000,04 лв. по спорните фактури, издадени от "Фиона комерс" АД в размер на 60 000 лв. и по фактурите, издадени от "Петрол холдинг" АД в размер на 1 046 000,04 лв. За правилен е приет от съда и изводът на ревизиращите органи, че не следва да бъдат признати за данъчни цели осчетоводените от ревизираното дружество разходи по издадени от "Дама груп" АД фактури, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че в случая не е налице документално обоснован разход по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО. Направен е извод, че са налице първични счетоводни документи, но те не са изготвени според изискванията на чл. 114, т. 9 от ЗДДС и същите нямат законоустановеното съдържание, а именно в тях не е посочен видът на услугата. За законосъобразно е прието и извършеното с ревизионния акт увеличение на декларирания финансов резултат за 2014 г. на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, със сумата от 14 999 950 лв., представляваща непризнати за данъчни цели разходи по фактури, издадени от "Титаниум Пръдакшънс" ЕООД, с предмет на доставка оборудване за 9 броя ветрогенератори "Nordtank NTK 1500/60 MW" с датски произход и компоненти за трансформатор "Siemens 800 Kv HVDC", немско производство. Административният съд е обсъдил представените доказателства за доставка на стоките от прекия доставчик, както и представените доказателства за последващата им реализация и е посочил, че те не доказват реалността на извършените доставки, тъй като не са налице доказателства, че подавачът реално е разполагал с описаните във фактурите и превозните документи стоки. Освен това във фактурите като предмет на доставка е посочено "по договор, съгласно спецификация", която не е представена по делото, а не договореното в сключения договор между "Титаниум Пръдакшънс" ЕООД и ревизираното лице, поради което не може да се установи какъв е предмета на фактурите. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства във връзка със сумите на изплатени възнаграждения на THOMSON REUTERS, CQG INTERNATIONAL LTD и BLOOMBERG PROFESSIONAL L. P. и въз основа на тях е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и по отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Според съда правилно са установени и задълженията за данък по чл. 194 и чл. 195 от ЗКПО във връзка с изплатени възнаграждения за технически услуги на CARBOVAC SARL, Франция, HOLMAN FENWICK WILLAN LLP, Великобритания и CTS NETHERLANDS B. V., Холандия, защото ревизираното лице не е доказало, че са налице предпоставките за прилагане на СИДДО. Решението е правилно. По ЗДДС: Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за липса на ангажирани доказателства за извършване на реални доставки по фактурите, издадени от доставчиците "Петрол Холдинг" АД и "Фиона Комерс" АД. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадане начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Петрол Холдинг" АД фактури с предмет "холдингова такса" първоинстанционният съд е споделил изводите на органите по приходите за липса на доказателства за реално осъществени облагаеми доставки на услуги. "Нафтекс Петрол" ЕООД посочва в касационната жалба, че намесата на холдинговото дружество в управлението на дъщерното дружество, което включва предоставянето на такъв вид услуги представлява независима икономическа дейност и предоставяните услуги представляват облагаеми доставки за целите на ЗДДС. Този въпрос не е спорен между страните и в същия смисъл е трайната практика на СЕС. Н. състав на касационната инстанция не споделя другия аргумент на касатора, а именно, че характерът и спецификите на тези услуги не предполагат и не изискват задължително съставяне на писмени документи, чиято липса е основен аргумент на органите по приходите и на съда да достигнат до извод за липса на реално осъществени доставки. Напротив, административното обслужване, управление и администриране на човешки ресурси изискват съставяне на писмени документи и ако съставителите са служители на "Петрол Холдинг" АД, то ще бъде налице пълно доказване на благоприятния за касатора факт за осъществени реални доставки на тези услуги. Такова пълно доказване обаче касаторът не е провел. Изводът на органите по приходите, споделени от съда, за липса на реално осъществени доставки по фактурите с предмет "холдингова такса" са изградени на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От страна на ревизираното лице са представени единствено Общи условия, с които е поело задължение за ежемесечно заплащане на определено парично задължение, което не може да бъде обвързано с конкретна негова нужда, и фактури с предмет холдингови такси. Други доказателства относно получен конкретен резултат от извършени услуги от "Петрол Холдинг" АД не са ангажирани. В случая не е установен конкретен предмет, обем, съдържание, използван ресурс, начин и време на извършване на фактурираните услуги, поради което извода за липса на реално осъществени доставки се явява обоснован и законосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по спорните фактури от "Петрол Холдинг" АД. По отношение на спорните доставки по фактури от "Фиона Комерс" АД с предмет "консултантски услуги", не са представени писмени доказателства удостоверяващи вида на услугите, тяхното изпълнение и конкретен резултат. Липсата на всякаква конкретизация какво, кога и как е получено от ревизираното лице по фактурите е пречка да се приеме наличен предмет на облагаемите доставки, а също е пречка да се установи, че този предмет е свързан с независимата икономическа дейност на дружеството. От ревизираното лице и доставчика не са представени заявки и информация за изготвяне на становища, от които да е видно от кое лице и по какъв начин е възложено извършването на консултантски услуги от конкретен характер и обем, нито са представени доказателства за реално предоставяне - становища, протоколи от проведени срещи, отчети пред възложителя, както и протоколи за приемане на извършена работа. При неустановената възможност на доставчика да извърши договорените услуги, обосновано първоинстанционният съд е споделил изводите на приходните органи за липса на реално осъществени доставки по издадените от този доставчик фактури. Неоснователно е оплакването на касатора, че процесните услуги представляват консултантски услуги на основание сключен абонаментен договор и е налице реалност на услугата поради самият факт, че доставчиците са били на разположение, дори и без да са осъществявали нищо. Видно от съдържанието на сключения с "Фиона Комерс" АД договор, подобно задължение на доставчика не е предвидено. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че в случая не се касае за абонаментни услуги, поради което посочената от касатора практика на СЕС и на Върховния административен съд е неотносима към настоящият спор. С оглед изложеното правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е успял да обори констатациите в ревизионния акт за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, доколкото не е установено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Предвид разпределението на доказателствената тежест съобразно общия принцип, че всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици, съдът правилно е приел, че фактите относно реалното извършване на доставките са недоказани в процеса. По ЗКПО: Оспореното решение е правилно в потвърдителната ревизионния акт част относно непризнатите за данъчни цели осчетоводени от дружеството разходи по фактури, издадени от "Петрол Холдинг" АД, "Фиона Комерс" АД, "Дама Груп" АД (сега "Фокус Консулт" АД) и "Титаниум Пръдакшънс" ЕООД на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящия състав. С ревизионния акт са определени допълнителни задължения за корпоративен данък вследствие извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2009 г. - 2014 г. на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с размера на разходите по фактури, издадени от "Петрол холдинг" АД и "Фиона комерс" АД, поради непризнаване на отчетените разходи във връзка констатациите за липса на реално осъществени доставки по тях. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а чл. 10, ал. 1 от ЗКПО сочи, че счетоводния разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. За целите на облагането по ЗКПО правилно съдът е приел, че в тежест на жалбоподателя, който претендира правото да приспадне разходи от финансовия си резултат за данъчно облагане е да установи, че фактурите документират реални стопански операции, а такова доказване относно доставките от посочените дружества не е извършено. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, обосновани на събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на ЗКПО, че издадените от "Петрол холдинг" АД и "Фиона комерс" АД фактури не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като не отразяват вярно стопанската операция - посочените в тях услуги не са реализирани. В случая не е налице правопораждащият факт за отчитане на счетоводни разходи - получена насрещна престация, изразяваща се в консултантски услуги. При положение, че не са установени обстоятелствата, че фактурите документират реални стопански операции законосъобразно с ревизионния акт е извършено увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за 2009 г. със сумата на непризнатите за данъчни цели разходи по издадените фактури от "Петрол холдинг" АД и "Фиона комерс" АД. Оспореното решение е правилно относно допълнително установените задължения за корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат с размера на отчетените разходи по издадените на ревизираното лице фактури от "Дама Груп" АД (сега "Фокус Консулт" АД) и "Титаниум Пръдакшънс" ЕООД. С ревизионния акт не са признати за данъчни цели отчетените разходи по издадените през 2014 г. от "Дама Груп" АД фактури на основание чл. 26, т. 2, вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, поради непредставяне на доказателства за реално изпълнение на фактурирани консултантски услуги по договор от 19.09.2014 г. В случая не е установена изобщо възможността на доставчика да извърши договорените услуги. За извършване на пълно главно доказване на твърдяната реалност на доставка е било необходимо касаторът да представи документи, създадени в изпълнение на договора, относно вида, характера и обема им, за каква дейност се отнасят, но такива не са ангажирани по делото. Като не е сторил това, обосновано и правилно първоинстнационният съд е споделил правните изводи на органите по приходите за липса на реална доставка по така издадените фактури. Не са признати за данъчни цели и отчетените разходи по издадени през м. 11.2014 г. от "Титаниум Пръдакшънс" ЕООД 2 бр. фактури с предмет оборудване - 9 броя ветрогенератори. Изводът за липса на доставки е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява нито конкретният вид на фактурираните доставки на ветрогенератори, нито реалното им извършване. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорните доставки. В случая следва да се отчете обстоятелството, че с окончателно решение № 3120 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 9332/2018 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 2999 от 04.05.2018 г. по адм. дело № 7004/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е установено, че по процесните фактури не е налице стопанска операция. Фактическите установявания по двете дела са еднакви, тъй като се касае за проверка на едни и същи стопански операции и тяхното облагане по ЗКПО и ЗДДС. Следователно при липсата на доказателства, че реално са извършени доставки по фактурите издадени от "Дама Груп" АД (сега "Фокус Консулт" АД) и "Титаниум Пръдакшънс" ЕООД правилно с ревизионни акт, предмет на проверка в настоящото производство, е преобразуван финансовия резултат на дружеството по ЗКПО с разходите по фактурите, по които не е признато право на данъчен кредит, поради нереалност на отразените тях стопански операции. Неоснователно се поддържа от касатора, че от заключението по ССЕ се установява документална обоснованост на разходите. Експертът е посочил в своето заключение, че са съставени необходимите счетоводни документи, но това, както е приел и решаващия съд, не е достатъчно. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, но освен това той следва и да отразява вярно съответната стопанска операция. След като със съдебен акт е установено, че стопанска операция не е осъществена и фактурите са фиктивни, то споделим е извода на административния съд за законосъобразно приложение на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Административният съд е обсъдил всички относими доказателства във връзка със сумите на изплатени възнаграждения на THOMSON REUTERS, CQG INTERNATIONAL LTD, BLOOMBERG PROFESSIONAL L. P. и въз основа на тях правилно е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и по отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Правилно е посочено от съда, че по делото са представени отделни страници от договор № В402064 от 18.08.1997 г. за услуги между REUTRRS LTD С/О REUTERRS GESMBH, Виена, Австрия и "ЮКОС ПЕТРОЛЕУМ" АД, В., поради което договорът не може да бъде анализиран изцяло, за да се определи относимостта на услугите като "авторските и лицензионните възнаграждения" по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО. По делото е установено и несъответствие на страните по договора и доставчика и получателя по фактурите. Във фактурите доставчик е THOMSON REUTERS, Швейцария, а получател е "Нафтекс Петрол" ЕООД. От ревизираното лице не са представени доказателства, че поетите ангажименти от REUTERRS GESMBH, Виена и "ЮКОС ПЕТРОЛЕУМ" АД, В. са прехвърлени на ревизираното дружество и THOMSON REUTERS, Швейцария, поради което не може да се приеме, че договорът е относим. Правилно е посочено от съда, че във фактурите, издадени от THOMSON REUTERS, Швейцария, липсва каквато и да е информация за същността на предоставяните продукти и услуги. Съдът е обсъдил приложените доказателства във връзка със спорните разходи, отчетени по фактури от BLOOMBERRG PROFESIONAL L. P., САЩ и правилно е приел, че не се проследяват ангажиментите на страните във връзка с изпълнението на сключения договор между BLOOMBERRG PROFESIONAL L. P, САЩ и ревизираното лице, защото не са представени всички страници от договора. По делото не са представени други доказателства за изпълнение на договора. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не може да се установи какви точно са фактурираните от BLOOMBERRG PROFESIONAL L. P, САЩ услуги. По отношение на отчетените разходи за изплатени възнаграждения на CQG INTERNATIONAL LTD, Германия, при ревизията е представена извадка от договор за услуги от 10.05.1999 г. и допълнение към договора от същата дата на английски език, от които е видно, че е представена първа страница на договор от 10.05.1999 г. между "ЮКОС ПЕТРОЛЕУМ БЪЛГАРИЯ", гр. В. и CQG INTERNATIONAL LTD, както и единно допълнение за абонат, подписано на 25.05.1999 г. между същите страни. Съдът правилно е приел, че не са представени документи, които да удостоверяват действието на договора към ревизираните периоди. Действително в договорите има посочени услуги, но липсват доказателства за получени конкретни дейности. По гореизложените съображения административният съд правилно е приел, че по отношение на отчетените счетоводни разходи за начислени възнаграждения в полза на THOMSON REUTERS, Швейцария, BLOOMBERRG PROFESIONAL L. P., САЩ и CQG INTERNATIONAL LTD, Германия, не са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. С ревизионния акт са установени задължения за данък по чл. 194 и чл. 195 от ЗКПО, във връзка с изплатени възнаграждения за технически услуги на CARBOVAC SARL, Франция, HOLMAN FENWICK WILLAN LLP, Великобритания и CTS NETHERLANDS B. V, Холандия, защото ревизираното лице не е доказало, че са налице предпоставките за прилагане на СИДДО. Мотивите на първоинстанционният съд се споделят напълно и от настоящата инстанция. Съдът е разгледал обстойно приложимите материалноправни разпоредби на чл. 136 от ДОПК. Въз основа на представените доказателства съдът правилно е приел, че по отношение на CARBOVAC SARL, Франция не са представени доказателства, удостоверяващи представителната власт на лицето, подписало декларацията, поради което правилно е прието, че не е доказано обстоятелството по чл. 136, т. 2 и 3 от ДОПК, което е задължителна предпоставка за прилагане на СИДДО. Правилни са изводите на административния съд, че представените документи по отношение на HOLMAN FENWICK WILLAN LLP не удостоверяват обстоятелствата по чл. 136, т. 1 от ДОПК, изискващ доказване, че чуждестранното лице, получател на дохода е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО. Представен е Сертификат, без превод на български език, от 08.02.2013 г. в който служител на данъчната администрация на Великобритания удостоверява, че HOLMAN FENWICK WILLAN LLP не е местно лице на Великобритания по смисъла на СИДДО между Великобритания и България. Към Сертификата е приложен заверен списък на партньорите на дружеството, т. е. HOLMAN FENWICK WILLAN LLP не е местно лице по смисъла на СИДДО между Великобритания и България. Настоящият състав споделя мотивите на съда, че извършените от холандското дружество CTS NETHERLANDS B. V действия могат да се квалифицират като консултации, които попадат в определението на понятието възнаграждения за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Правилно е прието от съда, че в случая ревизираното лице не е доказало наличието на предпоставките за прилагане на СИДДО. За отделните физически лица - членове на сдружения би възникнало основание за прилагане на СИДДО, но следва да са спазени от тях съответните нормативни изисквания, т. е. декларацията трябва да изхожда от самите физически лица и те да са удостоверили, че са притежатели на дохода и че не притежават място на стопанска дейност или определена база в България, от които произхожда съответния доход, което в случая не е сторено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 525,21 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,