Решение № 5930 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9716/2011 г.

Решение № 5930 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9716/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на заместник-директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 999 от 8.06.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 219 по описа за 2010 г., в частта му, с която по жалба на "Жетан комерс - Арапкюлиеви и Сие" СД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. "Г. С. Раковски" № 17, вх. Б, ет. 3, ап. 6, представлявано от Желязко Вълков Арапкюлиев, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 260900444/09.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, потвърден с Решение № 6/6.01.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е установен ДДС за внасяне за данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 10 769,95 лв. главница и 2 108,64 лв. лихви. Съдебното решение, в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен посоченият РА в частта, с която са установени задължения по ЗКПО за 2008 г. за разликата от 3 791,94 лв. до пълния размер на дължимата сума за корпоративен данък - 9 121,89 лв. главница и прилежащи лихви за разликата от 307,73 лв. до пълния размер - 740,27 лв. и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в останалата обжалвана част е отхвърлена, като необжалвано е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в неправилно прилагане на чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС, при установена липса в размер на 53 849,80 лв., представляваща стойност на материални запаси, продадени, без, при това, да бъде издаден данъчен документ и да е начислен ДДС. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Жетан комерс - Арапкюлиеви и Сие"СД, чрез адв. Стоянов, оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Частта на РА, предмет на обжалваната част на първоинстанционното решение е мотивирана с констатации за данни за недекларирани приходи и че воденото от ревизираното лице счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, която следва да бъде определена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. При ревизията е установено, че на 30.05.2008 г. е извършено преброяване на фактическата наличност на част от стоките и материалите в търговските обекти на ревизираното дружество и след анализ на счетоводната документация - счетоводни регистри на сметка 302 Материали, 303 Продукция, 304 Стоки към посочената дата, справки относно изписана отчетна стойност на материални запаси към същата дата, са установени липси на материални запаси в размер на 53 849,80 лв., които не са осчетоводени. Ревизиращият екип е приел, че те представляват материални запаси, продадени от дружеството без издаването на данъчен документ и без начисляване на ДДС, поради което върху посочената сума са определени задължения в размер на 10 769,95 лв. главница и съответни лихви. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционият съд е приел, че разпоредбата на чл. 78 ЗКПО не може да бъде материално правно основание за облагането по ЗДДС. Решението е правилно. За да бъде обложена по ЗДДС констатираната липса в размер на 53 849,80 лв., органите по приходите е следвало да докажат фактите от хипотезата на нормата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, а именно: че ревизираното лице в качеството си на регистрирано лице, изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки и е установена липса или при бракуване на стоките. В случая, при ревизията е имало фактически констатации единствено за установената липса, а не и за останалата част на посочения фактически състав. В същото време констатацията за наличие на липсващи материални запаси не обосновава фактическия извод, че тези запаси са били продадени без начисляване на ДДС. По същество, този извод почива на предположение, което правилно е прието от първоинстанционния съд като негодна опора за данъчното облагане по ЗДДС. При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,