Решение № 2569 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2017 г.

Решение № 2569 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

ЕС Т. - П. ЕООД, гр. П., чрез адв. Н. Н. обжалва решение № 50/06.03.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 216/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-15-1302319-091-001/03.11.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 74/29.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените оплаквания се свеждат до неправилна преценка на доказателствата по делото и необоснованост на извода, че ревизионният акт не следва да се отменя като незаконосъобразен, поради това, че действията и документите, послужили като основание за определяне на задълженията на дружеството за процесните периоди са извършени в негова вреда, от лице без представителна власт, което си е послужило с пълномощно с невярно съдържание и е действало извън предоставените му правомощия.

Твърди се и неправилно приложение на чл. 30, ал. 6 ДОПК, което е довело до неправилна преценка за надлежно възобновяване на ревизионното производство. Последното е било спряно по искане на ревизираното лице на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК. Неправилна преценка, че представените по делото две пълномощни в полза на счетоводителя А. М. са с идентично съдържание.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Н. К. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът приема следното:

С оспорения ревизионен акт на ЕС Т. - П. ЕООД са установени задължения по ЗКПО и ЗДДС както следва:

• корпоративен данък за 2012 г. в размер на 67 716.50 лева и лихви в общ размер от 17 849.83 лева;

• ДДС за внасяне в общ размер 147 837.03 лева за ревизираните периоди от 01.01.2012 г. до 31.07.2013 г., от които допълнително установен ДДС в общ размер на 145 494.44 лева и деклариран, но невнесен ДДС в размер на 2505.85 лева, като и лихви в общ размер от 46 398.66 лева.

В частта по ЗДДС по отношение на извършените доставки, при ревизията е установено, че ревизираното дружество е издавало фактури, които не е включвало в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС, друга част от издадените фактури са отчитани с различни стойности на данъчната основа и начисления ДДС, както и че е издавало кредитни известия без основание, които е включвало в дневниците си продажби. С ревизионния акт е начислен ДДС въз основа на данните за действителната стойност на доставките от насрещните проверки при получателите по фактурите, съответно е коригиран резултата за периода от неоснователно издадените кредитни известия.

По отношение на доставките, по които ЕС Т. - П. ЕООД е получател е установено, че е ползвало данъчен кредит без да разполага с данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 ЗДДС (по фактури, издадени от С. Т. ЕООД, М. Т. ЕООД, П. И. АД). За други от декларираните покупки е установено, че в един данъчен период е ползван данъчен кредит съобразно размера на начисления ДДС по фактурата, а в следващ данъчен период по същата фактура е ползван данъчен кредит в по-висок размер (по фактури, издадени от Т. Б. ЕООД, П. И. АД). По доставките от П. ООД и Е. ООД е установено, че дружеството е ползвало данъчен кредит в размер, който е по-висок от начисления ДДС по издадените му фактури.

С ревизионния акт не е признато право на приспадане по фактури, издадени от "Л." ООД, "М.-30" ЕООД и "Т. с. - П." ЕООД, поради недоказано осъществяване на доставките и използването на стоките и услугите за облагаемата дейност на ревизираното лице.

В частта по ЗКПО в мотивите на ревизионния акт е посочено, че данъчната основа в размер на 677 165 лева е определена на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити приходи и т. 4 - нередовно водено счетоводство. Данъчната основа представлява разликата между установените при ревизията приходи в размер на 715 516.42 лева и размера на установените разходи 38 351.42 лева (съгласно рекапитулация на корекциите на стр. 28 и 29 от ревизионния акт).

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат съдът е описал подробно констатациите на органите по приходите и е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт като издаден от компетентен орган, при спазване на формата по чл. 120 ДОПК и без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението на дружеството за нарушение на процесуалните правила по възобновяване на ревизията, поради ненадлежно връчване на заповедта по чл. 35 ДОПК, съдът е отхвърлил като неоснователно. Този извод е обоснован с данни от административната преписка за надлежно връчване на съобщението за възобновяване на ревизионното производство съгласно чл. 30, ал. 6 ДОПК чрез активиране на електронното съобщение. Твърденията за това, че прикаченият файл, съдържащ заповедта по чл. 35 от ДОПК не е могъл да бъде отворен от дружеството съдът е приел за недоказани.

По материалната законосъобразност на ревизионния акт в частта по ЗДДС, съдът е изложил мотиви по конкретните фактически и правни основания за начисляване на ДДС, съответно за непризнаване на данъчен кредит. Посочил е, че основният довод на ревизираното лице за незаконосъобразност на установените задължения е, че не следва да носи негативните последици от неправомерно поведение на неговия счетоводител, срещу когото е образувано и се води досъдебно производство. Според съда, обстоятелството дали действително е налице престъпно обстоятелство и дали е осъществен състав на престъпление от общ характер от счетоводителя А. Б. М. е неотносимо към предмета на процесния спор. От събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че се установяват предпоставките за непризнаване на правото на данъчен кредит, за начисляване на ДДС по конкретни доставки и за преобразуване на финансовия резултат за 2012 г., въз основа на което е дължим допълнително корпоративен данък.

Доводите на жалбоподателя, че счетоводителят е действал в противоречие с делегираните му правомощия съдът е отхвърлил, като неоснователни. В тази връзка е изложил мотиви, че правомощията по пълномощното (на л. 149, папка 6) и данните за обема на представителната власт съгласно справката, предоставена от нотариус П. Ц., са идентични.

Като неотносими към предмета на спора са преценени и възраженията, че М. е закупил от името на дружеството касов апарат, посредством който издавал от негово име касови бонове, към изготвяни от него фактури с невярно съдържание.

Съдът е посочил, че по същество жалбоподателят не оспорва фактическите констатации в ревизионния акт, които са послужили като основание за определяне на допълнителните задължения по ЗДДС и ЗКПО. В изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 ДОПК да провери спазването на материалния закон, съдът е изложил мотиви по конкретните факти, послужили за отказ на право на данъчен кредит и за начисляване на ДДС и е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 71, т. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и съответно, че са доказани условията по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. П. отношение на кредитните известия е прието, че са издадени без основание, а отразяването им в отчетните регистри по ЗДДС води до неправомерно намаляване на данъчната основа и начисления ДДС.

В частта по ЗКПО е обоснован краен извод, че процесните фактури не отразяват вярно стопанските операции, поради което е изпълнен състава на чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството.

Решението е правилно постановено.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на ревизионния акт, като е изложил по мотиви по всички критерии за законосъобразност в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК.

Възраженията в касационната жалба са поддържани и в първоинстанционното производство, като съдът в обжалваното решение е дал аргументиран отговор на всяко от тях. Изложените съображения кореспондират с доказателствата по делото, поради което следва да бъдат споделени, без да се повтарят.

Правилна е преценката, че заповедта за възобновяване на ревизията е връчена на ревизираното дружество съгласно чл. 30, ал. 6 ДОПК - чрез активиране на електронното съобщение. По делото не са ангажирани доказателства за установяване на твърдението, че прикаченият файл, съдържащ заповедта за възобновяване на ревизионното производство не е отворен. В тази връзка следва да се посочи, че в съобщението на органа по приходите от 28.10.2015 г. (л. 41, папка 1) изрично е посочено, че се връчва заповед за възобновяване на производството.

По отношение на пълномощното основателно се поддържа в касационната жалба, че са налице две пълномощни, които се различават както по външни белези, така и относно обема на представителната власт. Въпреки това твърдението на ревизираното лице, че А. М. е действал от негово име и за негова сметка без надлежна представителна власт и в негова вреда и е издавал фактури с установените при ревизията данни, остава недоказано. От представеното по делото пълномощно, заверено с рег. № 1605/05.03.2013 г. (л. 230 от делото) и справка от регистъра на нотариус П. Ц. (л. 228 от делото), се установява, че М. е разполагал с представителна власт по отношение на ЕС Т. - П. ЕООД за подаване на декларации, документи и данни по ЗДДС и ЗКПО. Упълномощаването се подкрепя и от представените от ТД на НАП - В. Т. заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с квалифициран електронен подпис (КЕП) на упълномощено лице вх. № 1500И0037117/05.03.2013 г. По делото липсват други доказателства за действия на пълномощника извън обема на предоставените му пълномощия.

По приложението на материалния закон, съдът правилно е приел, че по същество дружеството не оспорва фактическите констатации в ревизионния акт, послужили като основание за определяне на задълженията по ЗДДС и ЗКПО.

От доказателствата по делото съдът правилно е приел за законосъобразно извършеното начисляване на ДДС. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не е оспорена истинността на документите, въз основа на които е начислен допълнително ДДС, респективно е извършена корекция на приходите и разходите, което е допустимо доказателствено средство. В случая е установено неизпълнение на задължението по чл. 86, ал. 1 ЗДДС за начисляване на данъка чрез включването му в резултата за съответния период и отразяването на данъчния документ в дневника за продажби (по фактурите с получател "Б. м." ЕООД за д. п. м. 12.2012 г. и Б. ЕООД за д. п. м. 07.2012 г.). Установява се от доказателствата по делото включване на ДДС в отчетните регистри в по-нисък размер от посочения във фактурите с получатели Д. Б. 2006 ООД и М. он л. ЕООД за д. п. 07.2012 г. Останалите задължения за начислен ДДС, произтичат от издадени без основание кредитни известия /КИ/ с получател М. он л. ЕООД включени в СД по ЗДДС за д. п. 05.2012 г. и 5 броя КИ към фактури, с получател С. ООД. По силата на чл. 115 ЗДДС кредитно известие се издава при разваляне на доставката или при намаление на данъчната основа. В случая не е доказано нито едно от предвидените в закона основания, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

По отношение на фактурите, издадени на П. АД с ЕИК ******, съответно П. П. ЕООД с ЕИК ******* (неточно означени в ревизионния акт като П. АД) за д. п. м. 07 и м. 08.2012 г. е установен отчетен приход от продажби на стоки и услуги в размера по фактурите, а в дневниците за продажби е деклариран ДДС в по-нисък размер. В този случай е начислена разликата за съответния период.

Относно отказът на правото на данъчен кредит правилно съдът е приел, че не са изпълнени предвидените от закона материално правни предпоставки. По голяма част от доставките, за които е упражнено право на приспадане, е установено, че ревизираното лице не притежава данъчен документ - фактура съгласно чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 114 ЗДДС или притежаваните фактури, отразяват по - нисък размер на начисления ДДС от ползвания данъчен кредит.

За друга част от доставките не е установено реалното им осъществяване и използването на стоките и услугите в облагаемата дейност на ревизираното лице съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Н. на доставка на стоки или услуги е основна предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. По доставките на стоки, лицето, което претендира признаване на правото следва да установи доставянето и получаването на стоките, а по доставките на услуги - тяхното извършване. В разглеждания случай това не е сторено, чрез предвидените от закона доказателствени средства по фактурите от С. Т. ЕООД, Л. ООД, М.-30 ЕООД и Т. с. - П. ЕООД.

Съдът е изследвал релевантните за спора факти и законосъобразно е приел, че не са изпълнени условията по чл. 71, т. 1 ЗДДС, съответно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане.

По ЗКПО извършеното преобразуване на финансовия резултат чрез увеличение на приходите и разходите следва фактическите констатации за неотразени приходи по издадените от ревизираното дружество фактури, съответно констатациите за незаконосъобразно отчетени разходи. Приходите са установени по издадените от дружеството фактури, съответно по неоснователно издадените кредитни известия.

Нормата на чл. 26, т. 2 ЗКПО предвижда, че не се признават разходи, които не са документално обосновани. Правилно съдът е преценявал документалната обоснованост на разходите съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО и съобразно наличието на първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанските операции.

По тези съображения, настоящият състав преценява, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 5328.02 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,