Решение № 5295 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 709/2016 г.

Решение № 5295 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 709/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Р. Ц. - полицейски орган при Районно управление (РУ) - В. към Областна дирекция на МВР - В. против решение № 462 от 17.12.2015 г., постановено по адм. дело № 468/2015 г. по описа на Административен съд - В.. Касационният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по същество, с което да се отхвърли оспорването. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - В. М. В., чрез процесуален представител адв. М. Д., изразява становище за неоснователност на същата. Моли решението на Административен съд - В. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 462 от 17.12.2015 г., постановено по адм. дело № 468/2015 г на Административен съд - В. е отменена заповед за задържане на лице № 1795зз- 337/2.09.2015 г. на полицейски орган при РУ - В. към Областна дирекция на МВР - В.. С нея, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24 часа е задържан В. М. В.. Административният съд е приел, че в процесната заповед липсва посочване на фактическите основания за нейното издаване, което представлява съществен порок във формата, ограничаващ правото на защита на засегнатото лице. Същевременно немотивирането на административния акт от фактическа страна възпрепятства извършването на дължимата от съда правна преценка на релевантните към спора факти във връзка със събраните по делото доказателства за установяване съответствието, респ. противоречието на акта с материалния закон. Настоящата касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Обосновано, съответно на фактите по делото е заключението на съда, че в заповедта не са посочени никакви конкретни фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Соченето на фактическите и правните основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. В конкретния случай изискването за форма не е изпълнено поради липсата на описание на фактическата обстановка, при която се е реализирало основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Цитираната разпоредба предвижда задържане на лице при наличие на данни, че то е извършило престъпление. Следователно, с оглед законосъобразността на издадената на това основание заповед, е необходимо в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до предположението за евентуално извършено от задържаното лице престъпление. Отменената заповед на полицейския орган при РУ - В. не съдържа данни нито за това, какво е извършеното от В. М. В. деяние, кога, къде и при какви обстоятелства е извършено, нито индикации за какво конкретно престъпление са налице. В тежест на административния орган е установяването на посочените данни за всеки конкретен случай на задържане. В настоящия това не е било сторено. Правилно е заключението на административния съд, че позоваването в заповедта на двата акта на Районен съд - В. (решение № 641/30.09.2014 г. и заповед за защита № 13/30.09.2014 г. по гр. дело № 3711/2014 г.) не отговаря на законовото изискване за изложение на фактическите основания за издаване на заповедта. Посочването на тези съдебни актове не внася яснота по релевантния за делото въпрос, налице ли е деяние, пораждащо предположение, че има вероятност В. М. В. да е извършил престъпление. Поради това, същите нямат отношение към установяване фактическата обстановка за задържане на лицето и наведените в противоположен смисъл доводи на касационния жалбоподател са неоснователни. Следва да бъдат споделени мотивите на Административен съд - В. и относно правното значение на представените по делото писмени документи към образуваното ДП № 1795зм- 988/2015 г. на РУ В.. Същите, като съставени по друго процесуално производство, по друг ред и на друго основание, не могат да заместят липсващото описание на фактическите основания за издаване на заповед за задържане на лице по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Макар и от посочените документи да се извличат определени данни, обосноваващи по смисъла на НПК основателно предположение за извършено престъпление, те не могат да послужат като фактическо основание на процесната заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР. За да е налице изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР (в частта за посочване на фактическите основания), следва данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да са ясно и изрично отразени в самия текст на заповедта. При отсъствието на такива, обоснован и в съответствие с материалноправните разпоредби е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради порок във формата и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в засягане правото на защита на задържаното лице вследствие невъзможността му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които полицейският орган при РУ - В. е издал процесната заповед за задържане. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не е налице изложеното от жалбоподателя основание за отмяна на обжалваното решение, а именно неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението на Административен съд - В. като правилно следва, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от страните, поради което такива не следа да бъдат присъждани. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение