Решение № 450 от 15.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 410/2010 г.

Решение № 450 от 15.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 410/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Й., чрез упълномощения му защитник адвокат К. И. от С., срещу нова присъда № 139/15.04.2010 г. постановена по внохд № 4119/2009 г. от състав на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК - допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и е направено искане при условията на алтернативност за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. По първото основание основното възражение е за това, че подсъдимият е действал като "посредствен извършител", т. е. не е съзнавал противоправния характер на поетото задължение да получи парите от пострадалия, тъй като неустановения съизвършител не го е информирал за това, а само го е използвал за постигане на користната цел. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения се твърди, че новата присъда е изградена на предположения и е постановена в нарушение на принципите по чл. 303 и 304 НПК. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и в правото си на лична защита поддържа, че е невинен и всъщност той се явява пострадал от престъплението, тъй като за пострадалия не са настъпили щети, поради това, че деянието е завършило във фазата на опита. Защитникът му - адвокат И. от С. пледира за оправдаване, поради недоказаност на обвинението с доводи предимно за необоснованост на новата присъда. Прокурорът от ВКП дава заключение за оставяне в сила на въззивната присъда, поради това, че не са допуснати твърдяните в жалбата материално - правни и процесуални нарушения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С цитираната присъда, след отмяна на присъдата от 30.01.2009 г. по н о х д № 3872/2008 г., постановена от 13-ти наказателен състав на СРС, подсъдимият Й. е признат за виновен в това, че на 28.01.2008 г. в гр. София, в съучастие като съизвършител е направил опит, с цел да набави за себе си и за друго /неустановено в хода на разследването лице/ имотна облага, в съучастие с друго, също не установено по делото лице, е въвел Н. Л. в заблуждение, с цел да му причини имотна вреда в размер на 5000 лева, като деянието е останало незавършено по независещи от дееца причини - прест. по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК. На основание чл. 54, ал. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок. При проверката по делото се установи, че въззивният съд е постановил новата присъда след като направил нов собствен анализ на доказателствата събрани от първостепенния съд. Приел от фактическа страна, че на пострадалия Л. на инкриминираната дата се обадило неизвестно лице, което плачейки се представило за неговия син. Последният обяснил, че при ПТП е блъснал дете, задържан е във второ Р. и му предоставил телефона на наетия за случая адвокат. Пострадалият се обадил, неустановеното по делото лице му се представило за адвокат, като допълнило, че синът му е прокурор и срещу сумата от 5000 лева може да съдейства за освобождаването на задържания. Двамата се договорили Л. да предаде сумата на трето лице, което ще дойде пред дома изпратен от адвоката. Междувременно пострадалият се обадил на сина си и по негов съвет слязъл пред блока за да осъществи договорената среща с "адвоката". Била сезирана полицията. В момента, в който подсъдимият пристигнал на мястото на среща с управлявания от него таксиметров автомобил попитал пострадалия, дали той е Л. и след утвърдителния отговор му подал своя мобилен апарат за да се свърже с "адвоката". От последвалия разговор Л. получил уверение, че това е човекът на когото трябва да се предадат парите. В този момент изпратените на мястото на деянието полицейски служители - св. А. и И. задържали подсъдимия. Настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно въззивният съд е сложил в основата на осъдителната присъда правните изводи от анализа на свидетелските показания на пострадалия от престъплението. В практиката и в теорията е утвърдено положението, че пострадалият е лицето което може да даде най-много сведения за релевантните за процеса факти, тъй като той е от категорията на свидетелите, които са "най-близо" до престъплението. Още повече, в конкретния случай, проверяваният съд е подложил на анализ не само данните от показанията на Л., но и на другите гласни доказателства за да стигне до извода, че сведенията дадени от този свидетел са логични и последователни. Изрично е обсъдена в този аспект и тезата на защитата за качеството на спомените на този свидетел, с оглед напредналата му възраст. Анализиран е фактът на получаването от страна на подсъдимия на значителна сума от практически непознат човек, на доверие. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК и е подложил на обоснован критичен анализ показанията на свидетелите на защитата - св. Ф. и М. и е изложил убедителни съображения защо не ги кредитира. Ето защо, настоящият състав намира, че е неоснователно възражението на защитата на подсъдимия, че е допуснато нарушение на процесуалните правила относно формирането на вътрешното убеждение у решаващия съд относно обективната и субективна съпричастност на Б. Й. към деянието, предмет на обвинение. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, въз основа на събраните доказателства, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за осъществен престъпен състав, във фазата на опита по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК от подсъдимия Й., са законосъобразни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение