Решение № 367 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2018 г.

Решение № 367 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Чакалов от [населено място] срещу решение № 1611/12.03.2018 г., постановено по адм. дело № 9376/2017 г. от Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № ДОИ-47/9.08.2017 г., издадено от оправомощен член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и е осъден да заплати понесените от ответната страна разноски в процеса. Иска се отмяна на съдебното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение № ДОИ-47/9.08.2017 г., издадено от оправомощен член на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което, на осн. чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и във връзка с решение на КЕВР по т. 10 от Протокол № 165/28.07.2016 г., е отказан достъп до исканата със заявление вх. № ДОИ-47/6.07.2017 г. обществена информация (в решението името на заявителя е сгрешено, но вх. № на заявлението е правилно посочено). С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, комуто са делегирани права да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на обществена информация с решение на КЕВР по т. 10 от Протокол № 165/28.07.2016 г.; в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Постановено е при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се реши на базата на събраните доказателства. Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от решаващия съд. Установява се, че подаденото заявление от В. Чакалов е редовно и съдържа законовите реквизити. То съдържа описание на исканата информация и предпочитаната форма за предоставянето й. Със заявлението е поискана информация за разпоредителната част на всички лицензии, издадени на "Енерго-Про Продажби" АД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания. Изрично е посочено, че под "разпоредителна част на лицензията" следва да се разбира съдържанието по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Разпоредителната част на лицензията не се публикува в публичните регистри, а специалните условия по лицензията се определят в зависимост от лицензионната дейност с оглед на чл. 51 от Наредба № 3/2003 г. Поради това поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 и чл. 10 ЗДОИ, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензията за пренос и разпределение на електрическа енергия, безспорно засяга обществения живот в страната и предоставянето на информация за конкретните й параметри дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган. Установено е, че исканата информация се отнася за трето лице. Съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие, какъвто е настоящият случай, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. В случая сезираният орган не е анализирал поради какви причини третото лице не дава съгласие - търговска тайна или поради нелоялна конкуренция (по арг. на чл. 17, ал. 3 ЗДОИ, във връзка с ал. 2). При излагане на подробна аргументация с оглед посочените две хипотези, исканата информация може да се откаже, но такъв анализ липсва. От друга страна в ЗДОИ е предвидено изключение от общия принцип с чл. 17, ал. 2, предл. последно и чл. 31, ал. 5 ЗДОИ, според които съществува задължение за предоставяне, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. С т. 5 от § 1 от ДР на ЗДОИ е създадена оборима презумпция за доказване на противното. Правната последицата от последната е, че обръща тежестта на доказване, установена с чл. 170 АПК, като не заявителят, а органът следва да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес, а той не е направил това. Посоченото нарушение е от категорията на съществените и е нарушение на административнопроизводствените правила, което би следвало да доведе до отмяна на оспорвания административен акт. Като не е констатирал наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, първостепенният съд не е приложил правилно и материалния закон и е постановил порочен акт, който подлежи на отмяна. В случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ и не е необходимо съгласието на трето лице за разкриването на исканата информация. Надделяващ интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. Описаните правни условия са налице в разглеждания случай: иска се обществена информация от публичноправна организация, свързана с условията, при които е позволено на посоченото дружество да извършва дейност и по електроразпределение и електроснабдяване, поради което искането за достъп до обществена информация е следвало да бъде уважено изцяло. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция на касатора в касационното производство, следва да се осъди Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на В. Чакалов, сумата от 500 (петстотин) лева, съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, а именно адвокатско възнаграждение, при отчитане направеното възражение за неговата прекомерност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,