Решение № 10120 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2017 г.

Решение № 10120 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2548/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. И. М. срещу решение № 2604 от 22.12.2016 г. по адм. д. № 2970/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед № УРИ 819з-241/13.10.2016 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - В., с която е отказано да се извърши промяна на регистрацията с услуга " промяна на собственост" на товарен автомобил марка "Ф. Д." с рег. № В 2934 НВ с идентификационен VIN номер /номер на рама/ по СРМПС ZFA23000006215873, собственост на Н. И. М. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че не е установен оригиналния индентификационен номер, поставен от производителя, тъй като видно от представените писмени доказателства, които не са коментирани от съда, номерът на притежаваният автомобил е установен по безспорен и категоричен начин от производителя, но поради предприетите действия по ремонтът му са заличени последните три цифри и не могат физически да се установят, но документално могат да се установят. Налице е издадена служебна бележка от производителя, в която изрично е описан номерът на двигателя, кога е произведен и шасито на автомобилът, което не е взето предвид от съда. Първоначалната регистрация на закупеното превозно средство е на 24.09.2012 г. и в големият талон са описани всички индивидуализиращи белези, както и, че номерът на шасито съвпада в договора и всички останали документи, както и че е съм собственик на МПС. Б. е, че поради ремонтни дейности последните три позиции от номерът на рамата са заличени и отстранени, но не става ясно защо се приема, че не могат да бъдат установени при наличието на безспорни писмени доказателства за това. Освен служебна бележка от производителя, през месец септември 2012 г. това превозно средство е регистрирано в КАТ - В. и не е претърпявал промяна в данните си, собствеността му е установена и не е обявяван за издирване, няма следи от умишлени действия за въздействие върху идентификационният номер, в тази насока е постановлението за отказ да се образува наказателно производство на РП - В. от 22.08.2016 г. Счита, че условието, което поставя законодателят възможността да се установи автентичен идентификационен номер, в случая е налице. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. В случая номерът липсва поради механични и термични въздействия и следва да се приложи процедурата за възстановяването му от производителя на ПС, която е по реда на Инструкция № I-185/2002 г. и е различна от тази по регистрация на ПС. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Рзгледана по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че нормата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Член 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи - Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. В конкретния случай отказът за регистрацията на автомобила е свързан с повреден идентификационен номер на рамата, който според материалите в административната преписка не може да бъде установен, поради механични и термични въздействия върху същия. Административния орган се е позовал на Протокол № 42/13.09.2016 г. от изготвена трасологическа експертиза от експерти в БНТЛ при ОД на МВР - В.. Наличието на оригинално свидетелство за регистрация на автомобила и удостоверение за модела установяват какъв е бил регистрационния номер на автомобила описан в посочените документи, в случая това е товарен автомобил "Ф. Д." с идентификационен номер ZFA23000006215873. Наличието на този документи не установява, какъв е бил автентичния номер на автомобила представен за регистрация пред органите на сектор "ПП" при ОД МВР - В.. От трасологическата експертиза е установено, че при проведеното изследване не може да бъде установен автентичният номер на рамата на автомобила, тъй като поради механични и термични въздействия е унищожен. В случая установения номер на рамата не съответства на номера посочен в представеното свидетелството за регистрация на автомобила. Обстоятелството, че МПС подлежи на задължителна регистрация - чл. 145, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗДвП, а съществуващото заличаване на автентичния идентификационен номер е несъмнено установено, сочи за наличие на материално-правните предпоставки за отказ да бъде извършена регистрация на автомобила. Съдът посочил, че независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши и впоследствие, при възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185 от 6.12.2003 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 62/11.07.2003 г./. Процедурата, предвидена в издадената на основание чл. 143, ал. 4 от същия закон Инструкция № I-185/06.12.2003 г. е самостоятелно административно производство, като в случая не се твърди компетентният административен орган да е сезиран с такова искане от собственика на обсъждания автомобил. В случай, че административният орган постанови възстановяване на номера, жалбоподателят би могъл да го сезира с ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от настоящото съдебно решение. Решението е правилно. Правилно съдът приел, че е налице визираната в закона пречка за регистриране на ППС - неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. Законът има предвид физическо установяване на оригиналния индентификационен номер, поставен от производителя върху автомобила, а не по документи, за да се установи съответствието на поставения идентификационен номер с данни по документите. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г., като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителните номера на рамата са били установени. Предвиден е специален ред за възстановяване на идентификационен номер съгласно Инструкция № I-185/06.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство издадена на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДП. С оглед на това доводите в касационнатажалба, че поради предприетите действия по ремонтът му са заличени последните три цифри и не могат физически да се установят, но документално могат да се установят, са неоснователни. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение