Решение № 703 от 22.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 687/2015 г.

Решение № 703 от 22.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 687/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мартин Тодоров Бонов против решение № 474 от 20.11.2014 г., постановено по адм. д. № 518/2014 г. по описа на Административен съд гр. Враца Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РУ "Полиция" АЕЦ - Козлодуй не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мартин Тодоров Бонов против заповед № 161/31.07.2014 г. на началника на РУ "Полиция" АЕЦ - Козлодуй, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". За да постанови този резултат Административен съд гр. Враца е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Заповедта съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). В нея са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното нарушение е установено на 9.06.2014 г. с изготвянето на справка от комисия, назначена със заповед за извършване на проверка за извършено от Бонов дисциплинарно нарушение. Служителят е запознат със справката и доказателствата, събрани в дисциплинарното производство. Дал е писмени обяснения, а след запознаване със справката е отказал да даде допълнителни обяснения във връзка с извършената проверка. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилен е и изводът на Административен съд гр. Враца, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.). От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят в нарушение на служебните си задължения не е извършил обход на територията, което е отразил в информационния лист и е ползвал почивка, без да уведоми за това ОДЧ, с което е нарушил т. 5.2 и 6.2. от Указание № 2161/10.03.2014 г. на началника на РУП - АЕЦ Козлодуй относно изпълнение на патрулно-постовата дейност на пост 32А /складова "М-база" с. Баница/. Правилно съдът е приел за ирелевантни фактите колко легла е имало във фургона, в който е бил служителя по време на проверката и имало ли е видимост в същия от вън навътре, тъй като извършените нарушения, описани по-горе са установени по несъмнен начин. Правилно съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че указанието, чиито разпоредби са нарушение е издадено от некомпетентен орган. От една страна инцидентен съдебен контрол върху вътрешно служебен акт в производството по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е недопустим. От друга страна, правилно съдът се е позовал на нормите на Инструкция № Iз-633/25.03.2013 г. за патрулно-постова дейност (отм.). Съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 от инструкцията за всеки участък за обслужване се изготвя указание за изпълнение на ППД (образец - приложение № 2), като същите се утвърждават от съответните длъжностни лица по чл. 26, ал. 1 и 2 сред, които са и началниците на РУП. Приложеното по делото указание е изготвено от началника на РУП АЕЦ Козлодуй и напълно съответства на цитирания образец приложения. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на довода на жалбоподателя, че административният орган не е имал правомощие да издава указанието, тъй като охраняваният обект е извън територията на РУП АЕЦ Козлодуй. След като обектът се охранява от служители на това РУП, то неговият началник е компетентен да издаде указание за патрулно-постовата дейност на този пост. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е извел фактическа обстановка, извън посочената в заповедта, като по този начин е нарушил правото на защита на жалбоподателя. В заповедта, както и в изготвената справка изрично е посочено, че служителят е нарушил т. 5.2 и 6.2. от Указание № 2161/10.03.2014 г. на началника на РУП - АЕЦ Козлодуй относно изпълнение на патрулно-постовата дейност на пост 32А, в които конкретно са отбелязани задълженията на жалбоподателя при осъществяването на патрулно-постова дейност и които не са изпълнени от служителя. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,