Решение № 2606 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2017 г.

Решение № 2606 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Д. Ш. е подал касационна жалба срещу решението от 19.12.2016 г. по адм. дело № 3782/2016 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 2-351/27.05.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта за установяване и обявяване на принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени или обяви за нищожно решение № 2-351/27.05.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и предходно издаденото от същия орган решение № 230/16.06.2011 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че с писмо № 19229/17.12.2013 г. до председателя на Българската академия на науките председателят на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия поискал да бъде изпратен списък на лицата, извършващи публични дейности, както следва: председател, заместник-председателите, главният научен секретар, членовете на управителни съвети, директорите, заместник-директорите, научните секретари в Българската академия на науките и в нейните научни институти и други самостоятелни звена. С писмо № 791/05.02.2014 г. на комисията бил изпратен списък на лицата, заемали посочените длъжности в Българската академия на науките в периода 10.11.1989 г. - 22.12.2006 г. и след 16.07.2011 г. По данни от списъка, в периода 10.11.1989 г. - 22.12.2006 г. И. Д. Ш. изпълнявал длъжността директор на Института по полимери към Българската академия на науките. Комисията извършила проверка, при което констатирала, че И. Ш. бил вербуван на 03.05.1962 г. от оперативния работник Г. Е.. На 04.05.1962 г. бил регистриран като секретен сътрудник - агент с псевдоним "Химика", като сътрудничил на Държавна сигурност, управление 11-111-11. Принадлежността на лицето към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА била установена въз основа на документи, съставени от ръководилия го щатен служител: регистрационен дневник; картони обр. 4 - 2 бр.; работно дело 1Р-2633. Преписката не съдържала документи, съставени и подписани от жалбоподателя. Тъй като по отношение на И. Ш. била издадено предходно решение на комисията по повод проверката на лица, членове на Висшата атестационна комисия и на научните съвети, с решение № 2-351/27.05.2014 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обявила установената с решение № 230/16.06.2011 г. принадлежност на И. Д. Ш. към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 9, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, при спазване на изискванията за форма. Според съда, не се изисква установяването на дейност, а формално придобиване на статут на секретен сътрудник на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Намерените документи свидетелствали за принадлежността на жалбоподателя към апарата на Държавна сигурност. Съдът отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е уведомен за откриването на административното производство и че не му е осигурена възможност за участие в него с аргумент, че макар и да е имало нарушения, те не са довели до произнасяне на административния орган при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. Административният съд не възприел и довода на жалбоподателя, че установяването на принадлежност към органите на Държавна сигурност изисква активно поведение на лицето като секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и неговото изрично писмено съгласие, като отбелязал, че принадлежността се установява при наличието на някои от изброените в чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА документи и комисията е длъжна да издаде решение без да изследва наличието на реално извършена агентурна дейност. Накрая първоинстанционният съд посочил, че с решение № 230/16.06.2011 г. на комисията е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност. Това решение не било обжалвано, поради което в обжалваното последващо решение комисията обявила вече установената принадлежност. По тези съображения административният съд направил извод, че административният акт е законосъобразен и отхвърлил жалбата. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът е формирал преценката си в нарушение на закона, като не е отчел допуснатите от комисията съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 8, ал. 1, чл. 12, ал. 2, чл. 26, чл. 34, ал. 1, 3 и 4, чл. 35 и чл. 39, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Н. са твърдения и за допуснати нарушения на правата, гарантирани в чл. 4, ал. 2, чл. 32, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. Оплакванията на жалбоподателя за постановяването му при неточно приложение на материалния закон не могат да бъдат разгледани по същество. Административният съд е изложил фактически и правни изводи, каквито не е следвало да формулира, при положение, че комисията е обявила установената в друго административно производство принадлежност на жалбоподателя. Това означава, че административният орган е основал решението си на вече направените от него в предходно решение констатации относно намерените архивни документи и принадлежността на лицето към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, при което е не е установил, а е обявил установената с решението от 16.06.2011 г. принадлежност към Държавна сигурност По аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК влезлият в сила административен акт между същите страни и със същия предмет е пречка за повторното произнасяне на административния орган. При положение, че оспореният акт се позовава на издадения преди и влязъл в сила административен акт, възраженията на жалбоподателя относно неговата незаконосъобразност се считат преклудирани. Предходно постановеното от комисията решение, с което е установена принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност, не е предмет на това производство, а и не подлежи на съдебна проверка, след като не е било обжалвано в законния срок. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на И. Д. Ш., следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд