Решение № 15466 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2009 г.

Решение № 15466 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, срещу решение № 250/13.05.2009 г. по адм. дело № 41/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 1501429/8.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 23/10.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Джи Ай Джи" ЕООД, гр. Плевен е начислен ДДС в размер на 9 460 лв. за данъчен период м. 03.2007 г. и 3500 лв. за м. 04.2007 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Джи Ай Джи" ЕООД, гр. Плевен, чрез процесуален представител, взима писмено становище за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното в настоящето производство решение на АС е постановено след като с решение № 291/8.01.2009 г. по адм. дело № 10179/2008 г. на ВАС, първо отделение, с което е отменено частично решение № 232/4.06.2008 г. по адм. дело 106/2008 г. на ВТАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания за обсъждане на липсата на доказателства за превоз на процесните автомобили и характера на представените митнически документи. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА в нарушение на разпоредбите на чл. 28 ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 9 460 лв. за данъчен период м. 03.2007 г. и 3500 лв. за м. 04.2007 г. върху доставките на 4 броя автомобили, извършени от ревизираното дружество на арменските граждани Хачатарян Арташес и Тер - Гукасян Артур, които са облагаеми доставки с нулеви ставки. Тези си изводи съдът е мотивирал с установените от него факти - Хачатарян Арташес е лице, което не е установено трайно на територията на РБългария, ревизираният субект му е издал три броя фактури за доставка на по един автомобил всяка, както и фактура за един автомобил на втория получател, получателите са получили стоката, заплатили са я е и извели автомобилите от територията на страна на собствен ход. В митническите декларации за износ е вписано за износител ревизираното дружество, а за получател - арменските граждани, закупили автомобилите, като декларациите са надлежно заверени от съответните митнически органи. Налице са предпоставките на чл. 28 ЗДДС, според който облагаема с нулева ставка доставка са доставките на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. Съдът е приел, че автомобилите са изпратени по смисъла на цитираната разпоредба, а не са превозени с други превозни средства, поради което не се изискват документи за превоз по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ППЗДДС, а с другите два документа доставчикът разполага - писмена митническа декларация, в която доставчикът е износител и фактура. Съдът е приел, че е без значение, че Тер - Гукасян Артур е закупил автомобила за лични нужди, тъй като законът не изключва закупените автомобили за лични нужди от режима на облагаемите доставки по чл. 28, т. 2 ЗДДС, когато са налице визираните в този текст предпоставки. Решението е съобразено с приложимото материално право като краен резултат. Независимо дали ще се приеме, че автомобилите са изпратени или превозени на собствен ход, както счита настоящият съдебен състав, при безспорно установен със свидетелски показания факт на придвижване на автомобила като транспортно средство на собствен ход до границата, не би могло да се изисква като условие за признаване на доставката за такава по чл. 28 ЗДДС документ за превоза и до там, тъй като в никой закон не се съдържа изискване за съставяне на такъв документ при придвижването му по този начин. По наличието и редовността на останалите документи по чл. 21, ал. 1 ППЗДДС, доказващи доставките по чл. 28, ал. 1 и 2 ЗДДС няма спор. Касационното оплакване за неправилна преценка, че при закупуване на автомобила за лични нужди не може да се приложи разпоредбата на чл. 28, т. 2 ЗДДС не намира опора нито в текста на самата разпоредба, нито в друг законов текст. Конкретни оплаквания за необоснованост и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения не са формулирани. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени от него разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение